Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Покръстването и избиването на древобългарският политически и духовен елит на езическа България,

Борис I се покръства - изображение от манасиевата хроника

Приемането на християнството за държавна религия в България е безпсорно събитие, от световен мащаб. От него до голяма степен зависи развитието на тогавашният европейски свят, и окончатено се затвърждава, че Европа ще бъде доминирана от Западната християнска култура, вместо от източната езичска. Праз 865 година спокойно може да се каже че Европа е била разделена на две части - Християнска, която представлява останките от онази някога обширна Римска Империя, и от друга страна едно доста широко пространство на изток, в което са доминирали езическите народи с най-изявен представител Дунавска България.  

Разделение на европа по верски принцип, малко преди покръстването на България. 

И наистина, Унгария с покръства официално чак през 1001 година. Поляците малко по рано - през 966 година. А тази могъща днес Русия, е била нищо повече от едно малко княжество, което е било покръстено от пратениците на Българите през 987 година. Та нали в "повест временикх лет", главната летопис на руснаците, пише че руснаците се покръстили, защото харесали литургията в Цариград "И не знаем на небето ли бяхме или на земята: няма на земята такава красота, и не можем нищо друго да кажем; само това знаем, че там Бог пребъдва заедно с човеците... Не можем да забравим онази красота". А нашите съседи, мегаломани, сърбите - едва малко преди ние да се покръстим, основават свое малко княжество, голямо колкото област Пазарджик. И се покръстват век след нас.

Едно обаче е сигурно - нито един от тези народи нямаше да е християнски днес, ако ние Българите, не бяхме принудени да се покръстим, поради историческата недалновидност на един владетел. Княз Борис, пропуска да види уникалния шанс България да вземе под свое културно влияние всичките гореспоменати народи, и за сметка на това сам той пуска християнството в България, а оттам и гръко-римската цивилизация. Причините за покръстването са били историческия малшанс и множество съвпадения.  Няколко години подред е имало глад и болести. България губи няколко войни. В тази сложна ситуация, Борис I намира лесен изход и приема да се покръсти. За това говори и руският изследовател Анатолий Турилов, който твърди че в средновековието руснаците са празнували 28 март като ден на Борис I.

Днес във всеки един учебник по Българска история пише, че княз Борис І е бил некадърен военно-началник и отличен дипломат. Княз Борис І е определян и като далновиден държавник. И докато за първото няма спор/ княз Борис губи почти всички войни, в които участва, и то от далеч по-непретенциозни съперници в сравнение с вечния ни опонент Източната Римска империя/, то за последното може доста да се поспори. И е редно като Българи да направим безпристрастна оценка за тези събития, а не да съдим от гледната точка на християни.

Както казахме по-горе до 865 година Европа е разделена на две, като тези части не са православна и католическа, както става по-късно, а са просто християнска и не-християнска. Тази част, която ни интересува, е източната езическа Европа. Тук могат да се отбележат три основни етноса, които да се определят като фактор в тогавашната политика. Това са от една страна маджарите и русите, които ще създадат свои Държави по-късно. Киевска Русия е създадена през 882 година, когато княз Олег обединява отделните княжества. Унгария е създадена към 1000 година.  От другата страна са Българите, които са разделени в две Държави. Едната Българска Държава е на Дунав, а другата на Волга. И в двете Държави не се изповядва християнството като официална държавна религия, и основната част от населението е езическо. В това число влиза и управленския елит. Естеството на езическите религии на Волжка и Дунавска България е все още не напълно проучено (или умишлено затъмнявано), но от това, което ни е известно досега и в двете Държави се е изповядвала религия от източен ирански тип. Повече информация за това ще можете да намерите в останалите теми в този сайт. Културните съпоставки между двете Български поселения ни позволяват да заключим, че Дунавските и Волжките Българи са имали ако не една и съща, то поне много сходни религии, които не са се отличавали повече отколкото се различават днешното ортодоксално и католическо християнство. Така стигаме до извода, че към 865 година в източна Европа има две Държави с еднаква езическа религия и два други езически народа, които също след време ще имат свои Държави и ще са фактор в политиката. 

/От началото на 20 век, преди IYI революцията, и преоткриването на сакралните ни знаци. Както се вижда, IYI e в центъра на хляба, а около него има точни символизиращи небесните тела.

От І век насам християнството се разпространява главоломно и печели огромни територии, завземайки ги от другите религии. Единствената религия, която успява да противодейства на християнството и също да завзема огромни територии, е исляма. Въпросът е дали не е било възможно в някой етап от развитието на човешката цивилизация да се появи и друга религия конкурент, която да е достатъчно стабилна, за да удържи фанатизираното настъпление на исляма и мълниеносното разпространение на християнството. Това, което е ясно е че това трябва да е монотеистична религия. Крахът на политеистичните религии е на лице още преди появата на християнството и исляма. Началото му е положено с появата на първата религия с култ към един единствен върховен Бог- зороастризма. Още през далечния VI век пр. н. е. последния вавилонски владетел Набонид прави религиозна реформа с цел да превърне стария политеизъм в монотеизъм, като обявява Бога на луната Син за върховен Бог, за да може да предложи конкурент на примамливите за народа му монотеистични зороастризъм и юдеизъм. Имали ли са Българите подобна религия, която да е способна да се противопостави на християнството и исляма? С оглед на фактите, можем да заключим, че да. Заключението е на базата на това, че Българите са уникални в Европа с това, че имат своя Държава продължително време преди да приемат християнството. Докато повечето европейски народи водят началото на своята Държава с приемането на християнство или малко преди него, то Българите имат свои Държави векове преди да бъдат християнизирани. Началото на Франкската Държава например е поставено през 486 година, а християнството е прието през 496 година. Началото на първата Българска Държава в Европа е дадено през 165 година според родните извори, а християнството е прието през 865. Това ще рече, че Българите са способни да съградят Държава и без да им се налага да копират някой древен държавен модел. А със силата на своя меч, Българите извоюват и правото си на съществуване съответно и на своята религия. След приемането на християнството, Българите доказват, че са и способни да разпространят своята култура над останалите народи в източна Европа. Единствения въпрос е дали Българската религия отговаря на критериите за световна.  

Вече казахме, че това може да е само една монотеистична религия. Езическата религия на Българите се характеризира със соларен култ към един върховен Бог, но и на още няколко второстепенни култа към други Богове, отговарящи на останалите небесни светила/ Луна, Марс, Венера, Юпитер, Сатурн, Меркурий/. Това е религия, която с една реформа би могла много по-лесно да се превърне в монотеистично вероизповедание с върховен Бог отъждествяван със Слънцето, отколкото да им се налага с много кръв чуждото християнство. И реформата би могла да се извърши по-значително по-лесен начин чрез провъзгласяването на Върховния Бог за единствен, а не както при реформата на Набонид през VI век, когато за единствен Бог е бил определен Син, а не досегашния върховен Бог Мардук Това, обаче е и нещо, което сочения за далновиден държавник княз Борис І не е могъл да съзре, или не е искал. 

"След като принесъл тържествено жертва и по този случай приготвил богата трапеза заповядал на доблестния Кинамон да седне на трапезата и да се нахрани заедно с другите началници." Кинамон отказал да яде от идоложертвеното. В завързалия се спор с кана Кинамон казал: "А тези разни богове, които Вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения – слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас хората". В крайна сметка Омуртаг го оборва: "Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателството е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя." и го праща в затвора.

Из житие на Тивериопулските мъченици

Какви биха могли да се причините един владетел да се обърне срещу собствения си народ и да избере християнството? Те биха могли да са много. Но само ако говорим не за далновиден държавник, а за далновиден политик. Разликата е в това, че един държавник ръководи политиката си най-вече от това как би бил добре неговия народ, а един далновиден политик от това как би бил добре самият той. Сега да изложим предимствата на християнството за един владетел, който е склонен към предателство към Родината. Това, което се набива на очи още веднага, е че според християнството владетеля е от Бога и властта му никога не бива да бъде оспорвана. В древната Българска религия също владетеля е от Бога поставен, но разликата е в това, че този владетел трябва да доказва, че продължава да се ползва с благоразположението на Бога. И при народ като Българите, на който му се налага да води непрестанни войни за да се брани от неприятелите, които искат по един криворазбран начин да се доберат до неговата извисеност или направо да го унищожат, един владетел е трябвало да докаже, че зад него стои Бог, по това как се представя на бойното поле. Това освен хипотеза за същността на Българската религия има и своето практическо доказателство. Не са ни известни Български владетели преди Борис, които да са губели големи битки и да са се задържали на власт. А Борис е загубил всички свои. Това би довело разбира се до отлив на доверие към кана у народа и със сигурност до сваляне от власт, и вероятно неговата екзекуция. Но това не се отнася, ако народа изповядва религия в която се казва, че при всички положения: "Бои се от Бога, почитай царя".

На първата снимка виждате печат от Бактрия, а на втория - отпечатък от бронзова розета от село Якимово. И двете с вероятно календарно значение.  Третото изображение е на прабългарският календар.

Друга причина за предпочитане на християнството от Борис е неразбирането на някои природни явления и опитите им за тълкуване, което може би в случая се оказва фатално за цял един народ. Българите са сред народите, които най-добре са познавали астрономическите явления. Това е вече многократно доказано от световната историческа наука, чрез древния Български календар и други аспекти на предхристиянската Българска култура. С други думи древните Българите едва ли са си мислели, че идва края на света, когато има слънчево затъмнение. Но не се знае дали са гледали като на нещо естествено и на земетресенията. И ако познаването на земетресенията хипотетично би било възможно за един обикновен Българин, то за един владетел, който явно не е бил много верен на старата религия, а съответно и не е имал познания, това би могло да се изтълкува по съвсем различни начини. Особено ако има някой до него, който да го "просвети", че това е наказание от Бога на християните. Както знаем през управлението на Борис е имало голямо земетресение в Българските земи, преди княза да се покръсти. Оказва се, че това земетресение може не само да е нанесло стопански вреди, но и да ни е отнело нещо много по-голямо и важно.

Българи се молят за дъжд

Защо отнело и кое е това важно нещо? Това е нашата култура, а с нея и една значима част от националната ни идентичност. Защото Българите започват първите си изселвания от своята прародина при Памир именно за да се запазят от елинизацията, а в ІХ век един наш владетел решава отново да прокара сред нас гръцката култура за сметка на нашата. В продължение на векове Българите живеят като един горд народ в една велика Държава, без да се съобразяват с никого и без да прекланят глава. За разлика от варварските владетели в западна Европа, Българите не се боят от папата или патриарха и не се стремят към гръко-римската култура. Защото имат своя. Българите противопоставят своята култура и цивилизация на гръцката и повече от явно се разграничават от тази чужда култура. Българите не искат да имат нищо общо с Константинопол и Рим и имат свое самочувствие, като не приемат определението "езичници" за обида. През ІХ век, обаче един наш владетел прибавя към Българското си име и гръцко. Името на този, когото трябваше да победи, но не успя. И предпочете да спаси своята кожа за сметка на своя народ.

Българи посичат Гърци християни, по-късно издигнати за мъченици. 

Нека сега да видим какви са основанията за избора на княз Борис, според нашите учебници по история, които както личи от всички публикувани теми в този сайт излагат в повечето случаи несъстоятелни теории, изкривявания на историческата реалност, и откровени фалшификации.

Според нашите учебници Борис избира християнството за да "слее в сплав единна Българския и славянския народ". Това не само че е абсурдно с оглед на историческите факти, но е и лишено от логика. Абсурдно е защото славянското море, за което се говори в учебниците, не съществува. То е един мит. И всички извори, които откриваме от тази епоха, ни говорят не само за многобройността на Българите и по-големия им брой спрямо славяните, но и за това, че Българите покоряват славяните, а не приемат върховенството в Държавата на случаен принцип. Нелогично е защото дори и да имаш в Държавата си два равнопоставени народа, е глупаво да ги обединяваш като им налагаш трета религия. Така 100% от населението трябва да промени своята религия. А ако наложиш религията на едната част от населението над другата, то само една втора от цялото население трябва да промени своята религия. Това би означавало и по-малко кръв и по малко съпротива срещу реформата.

Другата причина според учебниците е липсата на авторитет пред света не един езически владетел. Това също е твърде неоснователно. Както описахме по-горе, Българите са си имали авторитет и самочувствие, извоювано на бойното поле и чрез своята развита уникална култура, която не се нуждае от много чужди влияния, за да се усъвършенства. Ако погледнем една карта на Европа от VIII век, можем да видим, че България си стои тук. Без да й се налага някой да я признава, а владетеля й да приема чуждо име.

Изводът от всичко казано досега е че България е имала шанса и потенциала да постави под своето крило половин Европа и без да й се налага да приема чужди религии. Без да й се налага да се разделя с повече от половината си елит и да води граждански войни, а след години да се появяват и секти в знак на несъгласие с новата религия. Извода е че трябва много да се замислим относно ролята на княз Борис І Михаил в нашата история. Тази роля безспорно е голяма. Но тя не е така положителна. И по-скоро е строго отрицателна. Защото Борис наследява от кан Персиян една голяма, уважавана и могъща Държава, а оставя на своите наследници Държава, която трябва да се бори за независимост и самостоятелност в християнския свят. Защото като християнска Държава без патриарх и владетел с императорски ранг, България е била поставена в позицията на подчинена на Константинопол. А на Симеон Борис е завещал не уважавана и могъща Държава, а борбата за самостоятелност. Това още веднъж доказва, че Борис не може в никакъв случай да бъде далновиден държавник а дори и политик, защото вместо да не се съобразява с Константинопол, той се поставя в подчинено положение на василевса, поне в морален и духовен аспект.  

Покръстването е станало през 865 година, както това ни разказва надписа от Балши, в днешна Албания, което пък доказва колко голямо е било нашето културно влияние там:

Εβαπτισθη ο εκ θ(εo)υ αρχων Βουλγ]αριας Βορης ο μετο- τομασθεις Μιχαηλ συν τω εκ θ(εο)υ δε- δομενω αυ- τω εθνει ε- τους ςτοδ.

"Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 - 31 август 866 г.)"

Според житието на Климент Охридски, този надпис е само един от редица надписи, побити от Борис I

"Той (Климент) ни е оставил в Охрид такива възпоминания и свещени книги, както и собствените трудове на своята висока мисъл и ръка, които са почитани и тачени от целия народ не по-малко от богонаписаните Мойсееви плочи. А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа."

От него разбираме точнага година на покръстването, и с него пък могат да се прекратят всякакви опити да бъдем принизени до "раннохристияни", както често са се опитвали наши псевдолюбители на историята.

За самият акт на християнизация, сведения и до днес се черпят само от кореспонденцията между Николай I и Борис I михаил, и от Бертинските летописи, излезли от ръката на Архиепископ Хинкмар, както и от неколцина по кратки известния, много от които, на преписвачи на Хинкмар.

Нека погледнем два от особено любопитните отговори на Николай I до нашия Княз Борис:

И тъй, разправяйки как сте възприели по Божия милост християнската вяра и как сте направили така, че да се покръсти целият Ви народ, как обаче ония, след като били покръстени, въстанали единодушно с голямо ожесточение против Вас, като твърдели, че не сте им дали добър закон и искали да убият и Вас и да си поставят друг княз, и как Вие, подготвени срещу тях със съдействието на Божията сила, сте ги надвили от великия до незнатния и сте ги държали пленени в ръцете си, пък и как от тях всички първенци и велможи с всичките им синове били избити с меч, а средните или низшите не претърпели никакво зло, Вие желаете да знаете относно ония, които са лишени от живот, дали имате грях заради тях. Но това във всеки случай не е извършено без грях и не е могло да стане без вина от Ваша страна, щом синовете, които не са участвали в замисъла на своите родители и не са били изобличени, че са дигнали оръжие против Вас, са били избити невинни заедно с виновните.

Вие ни съобщавате, че сте покръстили поданиците си въпреки тяхното несъгласие, поради което избухнал бунт, заплашващ вашия живот. Хвала вам, защото сте укрепили авторитета си, като сте заповядали да избият заблудените овце, отказващи да влязат в кошарата. Вие не сте сторили никакъв грях, като сте проявили такава свещена жестокост; напротив, заслужавате похвала, защото сте унищожили враговете, които не са пожелали да влязат в лоното на Апостолската Църква и по този начин сте отключили Царството Небесно за подвластните ви народи. Нека царят не се бои от убийствата, ако те могат да държат поданиците му покорни или да ги подчинят на християнската вяра! Бог ще го възнагради за греховете на този свят във вечния живот.

/папа Николай I/

Отговорите говорят сами за себе си. 

Йоан Скилица пък споменава събитието с няколко изречения: "Той бил вече посветен в божествените тайни, както казахме, от светия епископ и приел божественото кръщение късно през нощта. Но първенците на народа и простият народ, като научили за промяната на вярата, въстанали срещу владетеля и искали да го погубят. Тогава той, начело с кръстния знак, ги победил с малцината свои привърженици. Те били поразени от изненадата и той ги направил християни"

Това съобщение очевидно иска да се забрави спомена избиването на същите тези първенци, засвидетелствано от отговорите на Папата. И все пак е интересно че Борис І се е покръстил "тайно" и "късно през нощта", очевидно страхувайки се да не бъде обявен за предател, както и става.

Нека погледнем и бертинските летописи:

866 г. Кралят на българите приел светото кръщение. Той бил замислил да стане християнин предишната година, понеже Бог го вдъхновил и му внушил това чрез поличби и бедствия всред народа на царството му. Недоволни от това, негови боляри разбунтували народа против него, за да го погубят. И тъй, колкото били в десетте комитата, те се събрали около двореца му. Но той, като призовал името Христово, потеглил срещу цялото множество с четиридесет и осем души, които били останали при него поради предаността си към Христовата вяра. И веднага, щом излязъл от градските врати, нему и на тези, които били с него, се явили седем духовници и всяки от тях държал в ръката си запалена свещ. И така, те вървели пред краля и пред онези, които били с него. А на тези, които били въстанали против него, се сторило, че върху тях пада огромна пламнала сграда. А конете на онези, които били с краля, както се сторило на противниците, вървели изправени и ги поразявали с предните си крака. И такъв страх ги обзел, че те не могли да се приготвят нито за бягство, нито за отбрана, но, прострени на земята, не могли да се движат.

Обаче от болярите, които най-много бунтували народа против него, кралят наказал със смърт [само] петдесет и двама, а на останалия народ позволил да си отиде невредим. Той проводил пратеници при германския крал Людовик, с когото бил сключил мирен договор, и поискал от него епископ и свещеници. И когато му били изпратени, той ги приел с дължимата почит. А Людовик отправил пратеници при брат си Карл и поискал от него църковни съсъди, одежди и книги за службата на свещениците. Затова Карл взел от епископите на своето кралство голям брой от исканите вещи и му ги [изпратил], за да ги препрати на [българския] крал.

Българският крал отправил в Рим своя син и много от болярите на своето царство, като с тях изпратил за св. Петър между другите дарове и оръжието, с което бил въоръжен, когато в името на Христа възтържествувал над своите противници. Той също така отправил до папа Николай много запитвания, за да се съветва с него относно тайнствата на вярата. Поискал от него да му изпрати епископи и свещеници и молбата му била удовлетворена. А императорът на Италия, Людовик, като узнал това, отправил пратеник до папа Николай с поръка да му предаде оръжието и другите предмети, които българският крал бил изпратил на св. Петър. Някои от тези предмети папа Николай препратил по Арсений на императора, който се намирал в Беневентската област, а някои от тях задържал, като се извинил за това.

От този текст могат да се направят много изводи. Първо, е важно да се отбележи че отново се засвидетелства административното деление на България, записано и в Дуклянския летопис. Второ се уточняват броя на боилите - 100, от които 48 верни на християнството, и 52 наказани със смърт, езически боили.

Интересно е че в текста се споменават даровете на Борис I до, папата и Италянския владетел Людовик. Един от тези предмети е Сандъкът от Терачина, който днес е изложен в Рим с малка табелка че е от 9-10 век. Днес този ковчег, голям 106х57х, брилянтен образец на предхристиянското ни изкуство е изложен на показ там, без никъде да се упоменава как точно е попаднал там. Може би никога няма да разберем какво точно е имало в него, когато е бил изпратен като дар на Папата. 

Сандъкът от Терачина,  и митологичените сцени по него

Всяка една от сцените е уникална по рода си, но си заслужава да се спомене че трябва да се види облеклото на хората(българите) изобразени в сцените. Докато ги гледаме, не можем да не си спомним думите на Арабския хронист Ибрахим ибн Якуб от X век: "Българите носеха къси дрехи с дълги пояси."

На съндъка се представени и сцени на жертвоприношение, колобърски танц, и редица митични животни. Присъства мотива за борба между доброто и злото.