Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Кубрат

Курт управлява 60 години. Родът му Дуло, а годината му шегор вечем.

"И в това време въстанал Кубрат, братанец на Органа, господар на уногундурите, против аварския хаган и като изругал всячески войската, която има от него (от хагана), изгонил я от собствената земя. И изпраща пратеници до Хераклия, и сключва с него мир, който запазили до края на живота си, защото и дарове му изпратил, и го почел с достойнството на патриций."

/Никифор/

{Съществуват няколко паралелни превода на този пасаж. Основния спор е дали думата в оригиналния надпис Λάος, която има двуяко значение и може да се преведе и като "народ" и като "войска"}

"А измина известно време от това и господарят на хуните дойде във Византион заедно с велможите около него и копиеносци и поиска от императора да бъде посветен в християнските тайнства. А той с радост го възприе и ромейските велможи осиновиха в божествената купел хунските велможи, а съпругите на първите - техните жени. Така посветените в божествените тайнства бяха почетени с царски дарове и достойнства. Именно императорът почете този вожд с достойнството на птриций и го изпрати приятелски в хунските селища."

/Никифор/

"...И когато жителите на Византион чули това известие, те си казали: "Този план е съставен от Кубрат, вожда на хуните, племенника на Органас, който беше покръстен в града Константинопол и възприет в християнската общност в неговото детство и беше израсъл в императорски дворец." И между него и стария Хераклий съществуваше голяма обич и мир. След смъртта на Хераклий и той показа тази обич към неговите синове и неговата жена Мартина, понеже (Хераклий) му беше оказал приятелство."

/хрониката на Йоан Никийски - препис на етиопски от 16 век/

{Йоан Никийски твърди че Органа е чичо на Кубрат, а Никифор казва че Органа е брат на Кубрат. За момента е неясно кой точно е прав, въпреки че Хрониката на Йоан Никийски е късен препис}

"В страната, в която аз живея, са живели някога си венентер; тогава дойдоха нашите прадеди хазарите и се биха с тях; венентер бяха тъй много, както пясъкът в морето, но те все пак не можаха да противостоят на хазарите и напуснаха страната си и побягнаха; а хазарите ги преследваха, докато не ги отблъснаха към река Дуна [Дунав], тъй че те още и днес живеят на река Дуна [Дунав], в съседство с Константин, и хазарите завладяха страната им и я удържаха досега."

/из писмо на хазарския хаган Йосиф/

За смъртта на Кубрат Теофан разкзва следната легенда:

„През времето на Константин когато Кубрат, повелителят на казаната България и на котрагите, умрял и оставил петима синове, като им завещал никога да се не разделят със съвместното си живуване, чрез което те навсякъде ще господаруват и няма да бъдат поробени от друг народ, не след много време от смъртта му тия негови петима синове дошли до несъгласие, разделили се един от други, като се отцепил всеки от тях с подчинения нему народ

/Теофан/

Ашхарацуиц описва Велика България като Конгломерат от няколко български племена:

"В Сарматия се намират планините Кераунска и Хипийска, която изпуща от себе си пет реки, вливащи се в Меотида. И Кавказ изпуща две реки: Валданнс до планина Кракс, която почва при Кавказ и върви надлъж към северозапад между Меотида и Понт. Тая  изпуща една река на име Псевхрос която отделя Босфор от Зикхун дето се намира градецът Никопс. На север оттам живеят народите тюрки и българи, които са наречени по имената на тамошните реки: Купи-булгар , Дучи-булкар , Олхонтор-блкар  преселенци, Чдар-болкар. Тия имена са чужди на Птолемеевото съчинение. И от Хипийската планина побягна синът на Худбадр . И между българите и Понт живеят: гарши, кути и свани до гр. Писинунт ."

Трябва да кажем нещо за произхода на така наречените хуни и българи и за начина им на живот. Около езерото Меотида, по течението на река Куфис се намира Стара Велика България и така начерените котраги, които са от същото племе

/Патриарх Никифор/

Теофан определя разположението на Стара Велика България така:

"По северните отвъдни страни на Евксинския Понт  при езерото, наречено Меотида, към което тече идещата от Океана през Сарматската земя голяма река, наречена Ател , към която се приближава реката, наречена Танаис , като извира сама от Иверските порти [Дарьялското устие] на Кавказките планини, та от съединението на Танаис с Ател (тъй като Ател по-горе от споменатото езеро Меотида се отделя), тече в реката, наречена Куфис , и се влива в края на Понтийско море близо до Никропилите при носа, наречен Овенски лъб. От означеното езеро морето е подобно на река и се влива във водите на Евксинския Понт при земята на Боспор и и Кимерий , от която река се лови тъй наречената мурзула  и подобна на нея...

/теофан/

На гроба на Кубрат близо до село Малая Пересчепина са намерени три пръстен-печата. 

• Печат I

  надписа гласи:

• Печат II

надписа гласи:

• Печат III

надписа гласи Бат Орхану Патрикиу

Трите пръстена-печати са разчетени от професор Зайбт

Както се вижда Кубрат е назован Хорват, а словосъчетанието може съвсем спокойно и да се преведе "Владетел на Хорватите".

византийския император, писател и учен Константин Порфирогенет споменава за държава наречена Бяла Хърватия,  граничеща с държавата на Кубрат на запад.

Според Иван  Т. Иванов в легенда от 7 век се споменават трима братя основали Киев - Кий, Щек и Хорив. Приема че Кий е всъщност Кубрат, записан като "Курт" в именника на Българските Ханове. Щек е приет за родоначалник на Чехите, а Хорив - на Хърватите.

  Напълно възможно е споменатия Хорив и Българският владетел Кубрат да са едни и същи хора, поради това че има двуяко значение и може да бъде преведено като Владетеля на Хорватите. Тоест - напълно възможно е митичния родоначалник на Хърватите да е Българин.

За пръв път името Хърват се появява в Европа през II век, в надпис на гръцки език в град Танаис, на делтата на река Танаис. В момента каменните плочи се съхраняват в Санкт Петербург - Русия. Любопитен факт е, че според Именника на Българските Ханове, Авитохол започва своето царуване в 165 година(II век), като тя се приема за начало на Стара Велика България и българското присъствие в Европа, именно в земите където е намерен надписа по долу.

• Авитохол живя 300 години. Родът му Дуло, а неговата година (на завземането на властта) дилом твирем

Всичко това може да наведе на различни заключения, но без допълнителни изследвания и разкрития, не може да се скочи в прекалени заключения.

/от автора/