| |
Куберова
България, и
съкровището
от Врап
 |
Защото
вече бяха
изминали
около
шейсет
години и
повече,
откакто
варварите
бяха
извършили
нападение
над
родителите
им, и ето,
появи се
там друг,
нов народ.Мнозинството
от тях
бяха
станали с
течение
на
времето
свободни
и хаганът
и аварите,
както ги
смяташе
за свой
народ,както
беше
обичаят у
аварите,
постави
им за
началник
Кубер.Той,
като
научил от
някои,
които му
били по-близки,
че този
народ
копнее за
градовете
на бащите
си,
започнал
да
обмисля.После
вдигнал
целия
този
прокуден
ромейски
народ
заедно с
други
племена,
както е
казано в
Моисеевата
книга "Изход",
тоест
пришълците
тръгнаха
заедно с
покъщината
и
оръжията .Те
се
вдигнаха
и
въстанаха,
както
казахме,
срещу
хагана на
аварите ,така
че, когато
самият
хаган
узна,
започна
да ги
преследва.Те
влязоха в
пет или
шест
сражения
и във
всичките
той беше
победен
от тях.Той
удари
навътре в
северните
места.И
тъй, Кубер
премина
победоносно
казаната
река
Дунав с
целия
споменат
народ,
който
беше с
него,дойде
в нашите
земи и
завладя
Керамийското
поле (около
Прилеп и
Битоля).Те,
като се
настаниха
там,
поискаха
да се
върнат в
родните
си
градове
главно
защото
бяха
запазили
православната
си вяра -едни
в нашия,
пазен от
мъченика
град
Солун,
други пък -
в
прещастливия
град и
царица на
градовете
(Константинопол),
а трети - в
останалите
градове
на Тракия.
Из
житието
на Свети
Димитър
Солунски
|
Това
съобщение
ни казва че
Кубер е
преминал
от земите
на Аварите
успешно
под
ръководството
на гръцки
пленници и
българи в
Битолското
поле.Любопитно
е че той е
спечелил
цели 6
сражения
преди да
бъде
пуснат да
премине от
другия
бряг на
Дунава.
Другото
важно
съобщение
е, че
гръцките
пленници
не са
останали
да живеят в
Македония,
а се
завърнали
кой
откъдето е
бил. По този
начин си
проличава
създаването
на един
монолитен
етнически
блог от
Българи в
сърцето на
Македония.
 |
В един
от
надписите
на
Мадарският
Конник се
споменава
следното:
....на
българите
......и дошъл
при
Тервел. На
носоотрязания
император
не
повярваха
моите
чичовци в
Солунско
и си
отидоха в
кисиниите
си (селищата
си).............негов
един ............чрез
договор
вождът
Тервел
даде на
императора
..........5 хиляди
.........императорът
заедно с
мене
победи
добре.
/надпис
от мадара/
|
От
надписа не
се говори
за чичо, а
за чичовци.
Очевидно
аналогията
е че Кубер
като Син на
Кубрат е
бил брат на
Аспарух, и
оттам
Тервел е
племенник
на Кубер.
Въпреки
това Кубер
не е бил
единственият
документиран
владетел
на
Македонската
България.
Записани
са още
двама
предводители
и/или
високопоставени
личности в
йерархията
на
Куберова
България.
Това са
Маурос, и
Тарасий, за
който
научаваме
от техните
печати, от
по късно
известние
за опита на
българите
да
превземат
Солун.
На
печатът на
Маурос
пише: "на
маурус (кубер),
патриций и
архонт на
керемисяните
и
българите".
Печатът на
Терасий от
друга
страна не е
качен
досега в
интернет,
но надписа
върху него
гласи: "Богородице,
помагай на
Тарасий,
ипат и
Канас на
куберийците"
Днес
за
съжаление,
информацията
за Кубер е
доста
ограничена.
Средновековните
Хронисти
като
Теофан,
Никифор,
Лъв Граматик,
Георги
Монах,
Скилица,
Кедрин,
Зигеберт и
Анастасий
Библиотекар,
не
споменават
никъде за
Куберовите
българи,
поради
това
защото в
тогаващната
историография,
за Българи
са се
приемали
само
жителите
на
България.
Въпреки
това
редица
изследователи
говорят за
Куберова
България, и
посочват
различни
периоди на
нейното
съществуване,
като
започват
от идеята
че е
същестувала
1 година, до
тази че
тази
държава е
престанала
да
същестува,
чак когато
се е
обединила
с Кан Крум.
От
Куберовите
Българи, са
останали
редица
древнобългарски
имена и
находки,
който я
правят не
по-малко
наситена
на
българско
културно
наследство,
отколкото
Мизия и
Тракия.
Почти не
остава
град в
Македония,
който да не
е получил
българско
име, и не е
захвърлил
старите
гръко-римски
названия.
Не трябва
да се
пропусне и
името на
река
Вардар - Вар-даря,
което
силно
продължава
традицията
на
именуване
на реки
като се
прави
аналогия с
Аму-даря, и
Сър-даря,
както и по-малките
Чеб-даря,
Шах-даря, и
Куп-даря. Не
на
последно
място
самата
дума Вар на
санкрит,
означава
вода.
Не
много
далеч от
поселищата
на Кубер, в
Епир са
открити
съкровищата
от
градовете
Врап и
Ерсека.
Днес те се
обявяват
за аварски,
но е факт че
Аварите
никога не
владеели
тези земи.
Единствения
мотив те да
бъдат
обявени за
Аварски, са
многообразните
източни
мотиви. И
тъй като те
се датират
именно от
началото
на 7 век, е
много по
логично те
да са
прабългарски.
Още повече -
те са
буквално
неразличими,
от другите
прабългарски
съкровища,
по
отношение
на
стилистика.
  
Съкровището
от Врап, на 30
километра
от Драч.
Цъкнете на
снимките
за да
уголемите.
Бес
съмнение
от
заселването
на Кубер та
до днешни
дни,
Македония
е една
истинска
крепост на
Българщината.
Едва ли
съвременни
фалшиви
доктрини,
заплатени
и
създадени
от Сърбия,
могат да
променят
това
задълго.
Победата
ще е за
истината.
Сребърна
чаша с
древнобългарски
апликации
Съкровището
от Врап, е
много
близко по
изработка
с
съкровището
от Велино/Шуменско/
датирано
от 8 век:
Снимка 1 -
съкровище
от Врап/
Снимка 2 -
съкровище
от Велино.
Аналогията
е очевидна
дори за
малко дете.
|
|
