|
За
Крумовите
закони, и
Мавруд
Юнак...
Днес
учените,
твърдят че
Крум е дал
на
България
първите
закони. Аз
бих казал
че това са
първите
записани и
оцеляли до
днес
закони.
Единствения
източник
разказващ
ни за тях е
гръцки.
Това е така
наречената
"свида",
която е
взела
името си от
"суда", -
крепост. В
Сборника
Свида има
над 30 000
различни
съобщения
и много
събития
отразени в
него, не са
оцеляли в
други
свидетелства
до днес.
Именно
това го
прави
интересно
и уникално
сведение.
Писан е
през 10ти
век. Именно,
той ни дава
и
информация,
за
военните
кампании
на Крум
срещу
Аварите.
Ето текста
на
Крумовите
закони:
Териториалното
разширение
при Крум
включва
обширните
остатъци
от
разпадналия
се Аварски
Каганат
|
...Същите
българи
унищожили
аварите.
Попита
Крем (Крум)
аварските
пленници:
"От какво,
мислите,
че загина
началникът
(архонтът)
ви и
всичкият
народ?" И
те
отговорили:
"От това,
че се
умножиха
взаимните
обвинения,
загинаха
по-храбрите
и по-умните;
после
несправедливите
и
крадците
станаха
съучастници
със
съдиите;
после от
пиянството,
защото,
като се
умножи
виното,
всички
станаха
пияници;
после - от
подкупничеството;
после - от
търговията,
защото
всички
като
станаха
търговци,
взаимно
се мамеха.
И
наистина
погибел
произлезе
от това".
А като чу
това, той [Крум]
свика
всички
българи, и
заповяда,
като
законоположи:
Ако някой
обвини (набеди)
някого,
предварително
да се не
слуша, но
вързан да
се
разпита. И
ако се
намери, че
той е
бедил и
лъгал, да
се убие.
Нито се
допуща да
се дава на
крадящия
храна. И
ако някой
се осмели
на това, да
се
конфискува
[имотът му].
И на
крадящия
да се
строшат
свирките [на
краката].
А
всичките
лозя да се
изкоренят
- заповяда.
И на всеки
просещ да
не се дава
просто (безразборно),
а според
потребата
му, за да не
би пак
същият да
проси.
Който пък
не върши
това да се
конфискува
[имотът му].
|
Днес се
спори дали
тези
закони
нямат
легендарен
характер,
поне в
часста за
изкореняването
на лозята.
Като
аргумент
се
привежда
сведението
че крум че е
пирувал
години
след
разбиването
на аварите,
като се
предполага
че е пиел
вино.
Съобщението
на Никофор
не
споменава
буквално,
какво
точно
питие е пил
Кан Крум
"... Крум
като
отсече
главата на
Никифора,
окачи я за
няколко
дена на
дърво за
показ на
посещаващите
го
езичници и
за наш
позор. А
след това,
като я взе и
като оголи
черепа,
облече го
отвън със
сребро и
гордеейки
се, караше
да пият от
нея (чашата)
вождовете..."
Никифор
В
Българският
фолклор,
това
събитие си
е намерило
отражение
в легените
за Мавруд
Юнак:
Ето две
останали
до нас
легенди от
различни
крайща на
България, и
вероятно
писани по
различно
време,
поради
късния
предтурски
мотив за "три
синджира
роби", в
втория
вариант
Живяла
по
Крумово
време
бедна
вдовица
на име
Илая, сама
с
невръстното
си чедо,
първороден
син. До
схлупената
й къщица
растяла
лозница -
решила да
я остави,
за да
изхрани с
грозде
чедото си.
Една нощ
обрала
лозата и
скрила
едрите
гроздове
в дървен
съд и
делва в
камината.
Оттогава,
щом
детето
заплачело,
давала му
по едно
едро
зърно.
Но пчели и
оси
нападнали
гроздето.
Винени
мушици се
навъдили,
появила
се розова
пяна.
Скоро
жената
разбрала,
че без да
иска, е
отгледала
руйно
червено
вино.
Давала на
момчето
по глътка
и то
растяло
здраво и
силно.
Скоро
надминало
във
всичко
своите
връстници.
Тайната
не била
разкрита -
никой не
се
интересувал
от
бедната
Илая.
Запомнила
се обаче
смъртта
на
копиеносеца
Варадин,
побит на
кол,
задето се
напил от
буре, уж
превозващо
катран.
Един ден
се
разчуло,
че в
Преслав
ханът е
пуснал
лъвовете
си на
разходка.
Изплашената
вдовица
предупредила
сина си да
не излиза
навън, но
той не я
послушал.
На
заранта
престолнината
изтръпнала
от
новината,
че един
лъв е убит.
Крум
обявил
щедро
възнаграждение
за убиеца,
стига да
успее да
отскубне
косъм от канската
брада.
Появили
се
десетки
смелчаци.
При всяко
посягане
обаче канът
изревавал
силно
като лъв и
кандидатът
за слава
се
отдръпвал
изплашен.
Синът на
Илая
обаче
успял -
отскубнал
един бял
косъм с
думите: "Не
реви,
защото
като
извадя
меча, ще
стане
лошо." "Ти
наистина
си убил
лъва“-
казал
ханът и го
разпитвал
кой е и
откъде е.
Момъкът
чистосърдечно
разказал
как
бедната
му майка
го
изхранила
с грозде и
вино. Канът
повикал
Илая и я
попитал
за името
на нейния
син."
Мавруд е
името му"
отговорила
тя. "От
днес
нататък
от твоята
лозница
да се
разсадят
нови лозя
и
гроздето
им да се
нарече
мавруд",
заповядал
внезапно
омилостивеният
Крум. Той
пръв пил
от новото
вино. Така
лозята
пак
пуснали
корен в
българските
земи. |
Едно
време
хората се
пропили.Българският
Кан Крум
Сташни,заповядал
да
изкоренят
лозята.В
същото
време
една
свирепа
хала
дошла в
българските
земи.Всички
се
оплашили
от нея.Много
юнаци се
изредили
да убият
халата,но
никой не
успял да я
погуби.Тогава
дошъл
незнайният
Мавруд
юнак.Тръгнал
да търси (дири)
халата.
Намерил я.Тя
водела
със себе
си три
синджира
роби.На
първия
синджир
млади
копачи,на
втория-млади
овчари,а
на третия-все
млади
орачи.Разлютил
се Мавруд
и убил
халата.Освободил
робите.
Те го
попитали
как да му
се
отблагодарят.Юнакът
поискал
от
орачите-
кравай,от
копочите-чепка
грозде,от
овчарите-взел
агне.
След
малко
дошъл кан
Крум
Сташни.Попитал
Мавруд
как е
победил
халата.Юнакът
отговорил,че
силата му
е от
лозата,която
майка му
била
укрила.
Лозата
израстнала
благодарение
на
Слънцето.Като
чул това кан Крум
размислил
и
разрешил
на хората
да
отглеждат
лозята си.Най-хубавото
грозде
нарекъл
на Мавруд
юнак!
|
Гроздето
Мавруд е
стар
местен
сорт,
разпространен
почти само
у нас. В
Бесарабия
е известен
като Каушанскый,
което
само
навежда на
определени
мисли.
И
докато
гроздето
може да е
местно, то
няма спор
че името му
е
древнобългарско
и е дадено
на този
сорт от
древните
българи,
подобно на
редица
други
древнобългарски
думи като
Туршия
например.
В
Историята
е останало
сведението
и печатат
на
Кавханът и
главният
военноначалник
на
Куберовите
Българи,
Маурос.(Мавр,
Марв).
Надписа на
печата
гласи "на
Маурос,
патриции и
архонт на
Керамисинците
и
Българите".
Името
Мавр, Марв,
е
древнобактрииско
по своя
произход.
Един от
главните
градове на
Бактрииско-Маргианската
култура е
името град
на име "Марв",
който днес
се намира в
Туркменистан,
близо до
границите
с
Авганистан
и Иран.
Името на
града е
преименувано
на "Мани",
поради
незъзможността
на тюрките
обитаващи
днес
Турменистан,
да
произнасят
думи с две
съгласни
една до
друга.
Град Марв...
Не на
последно
място,
трябва да
се
отбележи
че
наставката,
УД, е
типична за
формирана
на имена
при
иранските
народи.
Такива
имена са
често
срещани
днес в Иран,
като дори
един от
начините
за
поиранчване
на дадено
име, е да се
добави
наставката
УД на
неиранското
име.
Примери за
Ирански
имена
завършващи
на УД, са Behnoud(Бехноуд),
Farhoud(фархоуд)
Foroud(фороуд),
Mahmoud(Махмуд), Massoud(Масуд),
Goud(Гоуд), Роуд(роуд)
и много
други.
|
|