|
Дуклянската
летопис и
българите
Дуклянската
летопис
днес е
запазена
под
формата на
препис на
латински
език от XVII
век, но
първоначално
е бил
написан на
сръбски.
Авторът е
анонимен
свещенник
от град
Дукля(днес
град Бар,
Черна Гора).
Лепописът
е разделен
на няколко
части, като
основно
отразява
деяния на
готи,
славяни и
отчасти на
българите.
Днес се
смята, че
летописът
е написан в
края на 12
век(между
1172-1196), което
донякъде и
обяснява
враждебното
отношение
към
българите
в летописа,
поради
това че
Българите
са били все
още са били
под
византийско
робство, от
което се
освобождават
чак през 1185
година.
Причината,
княжестото
Дукля да
има
негативно
отношение
към нас, е
най
вероятно
факта, че
Българската
Държава на
няколко
пъти е била
в война с
черногорските
славяни, в
периодите
между
Борис I, и
Самуил,
като
последният
буквално
помита
местните
велможи, и
приединява
Дукля към
Българската
Империя.
Ето и
самият
абзац
засягащ
българите:
Както
се вижда,
текстът е в
не много
добро
състояние,
а в него са
поправяни
отделни
букви. Ето
какво
гласи той
на
Български:
"По
време на
управлението
на Владин
се
вдигнало
множество
народ от
местата по
река Волга,
от която те
взели и
името си; от
името на
река Волга
се наричат
и до ден
днешен
вулгари. Те
пристигнали
с жените,
синовете и
дъщерите
си и с
цялото [си]
богатство,
и твърде
многобройни
в областта
Силодуксия
[Sylloduxia]. Начело
на тях бел
някой си на
име Крис [по
различнитеи
преписи: Kris; Chris;
"когото
наричали
на своя
език баре";
dux erat nomine Barris],
когото
наричали
на своя
език "каган",
което на
нашия език
означава "цар".
Под него
имало
девет
князе,
които
управлявали
и съдели
народа, тъй
като той
бил много
голям. И тъй,
нападнал
Силодуксия,
превзел я.
После,
непобедими,
завзели
цяла
Македония,
после
цялата
област на
латинците,
които по
това време
се
наричали
римляни, а
сега се
наричат
моровлахи,
т.е. черни
латинци;
дори царя [има
разминаване
в
преписите:
"l'imperatore di Constantinopoli"; "цезар",
"Romanorum imperator"], тъй
като той
водил с тях
многочислени
войни,
седейки на
своя
престол, но
не могъл да
ги победи
нито в един
бой,
изпратил [посланици]
и сключил с
тях мир.
Двата
народа
много се
заобичали
един друг, т.е.
готите, а те
са и
славяни, и
вулгарите,
а най-вече
за това, че
и двата
народа
били
езичници и
те имали
същия този
език. Скоро
вулгарите,
вече
бидейки в
безопасност
от всички
страни си
построили
хутор и
села и
заселили
завзетата
от тях
страна до
наши дни".
Текстът
е
любопитен
по няколко
причини, но
се нуждае
от няколко
важни
уточнения.
На първо
място
идеята, че
името
Българи,
идва от
името на
река Волга,
е
несъстоятелно
и по-скоро
съответства
на
средновековна
традиция,
народи и
племена да
се
асоциират
с различни
реки. За
пример
могат да се
посочат
племето "Тимочани"
живеещи
около
Тимок,
племето "Струмяни",
живеещо
около
Струма и
други. Тоест
-
твърдението
че
българите
били
Волгари,
няма
историческа
или научна
стоиност,
просто
характеризира
една от
традициите
в
средновековните
летописи.
Името
Владин, е
явно още
едно
прозвище
на Аспарух.
В разлини
преписи
името
варира от "Баладес",
до "Владино".
Очевидно
става дума
за просто
още едно
прозвище
на Аспарух,
наричан
още с
имената
Аспар-Хрук,
Есперерих,
и Батай.
Съобщението
че " Те
пристигнали
с жените,
синовете и
дъщерите
си и с
цялото [си]
богатство,
и твърде
многобройни"
говори
само за
себе си, и
съвсем
ясно
посочва
произхода
на
Българите.
Името
Силодуксия
според
известния
Хърватски
Историк,
защитник
на тезата
за
Българският
Характер
на
Самуиловото
Царство, и
експерт по
средновековна
история - Фердо
Шишич, съответства
на "Мизия".
Според него,
първата
половина
на думата
идва от "ксилон-дърво",
а Мизия е
била
гориста
местност. За
съжаление
това е
единственото
тълкование,
и най
вероятно
няма да
стане
съвсем
ясно дали
Силодиксия
е Мизия, без
намирането
на нови
знания.
В
текста,
титлата
Каган, се
прикача на
Княз Борис,
макар че
той се е
самотитуловал
Княз. В
самия
препис
титлата е
вписана Cagan, а
не Khagan, Chagan, или Kagan,
което дава
основание
да се мисли
че не може
да се прави
аналогия с
аварските
титли.
Трябва да
се
отбележи
все пак че,
в
Българския
Апокрифен
Летопис от
11 век, Петър
Делян е
наречен "Гаган",
и е
възможно
това
прозвище
да е било
автоматично
пренесено
и залепено
на Борис I
от автора
на
летописа.
Любопитно
е
сведението
за
разделението
на властта
на 9 области(комитата)
"Под
него имало
девет
князе,
които
управлявали
и съдели
народа, тъй
като той
бил много
голям"
След
това
летописът
говори за
това как
Българите
завладяват
Македония
и земята на
"черните
латинци" -
"После,
непобедими,
завзели
цяла
Македония,
после
цялата
област на
латинците,
които по
това време
се
наричали
римляни, а
сега се
наричат
моровлахи,
т.е. черни
латинци;"
"цялата
област на
латинците",
може да
означава
както
Тракия,
така обаче
и Влашко. В
Българската
фокллорна
традиция,
Влашко
винаги е
наричано "кара
влашко",
което
съответства
на "моровлахи"
и "черни
латинци".
От друга
страна
съмнителни
"авторитети",
като
Иречек са
изказвали
тези че
става дума
за "Тракия"
До днес, не
е ясно
точно
какво се
има
предвид, но
ето
примери на
български
песни:
Прочул
се Дончо
войвода
по тая
Странджа
планина,
по
Едренската
равнина
със
триста-мина
дружина;
заптиса
друми
широки
заварди
води
дълбоки,
не дава
пиле да
фръкне,
нежели
човек да
мине
през тази
Странджа
планина,
по
Едренската
равнина.
Варди ги
Дончо,
варди ги
тъкмо ми
девет
години,
кога
десета
подкара,
тогаз се
царя
усети,
Силюман
паши
думаше:
- Силюман
паша,
Силюман,
сякъде
съм те
запращал,
вов това
Кара-Влашко-ле.
Кара-Влашко
и
Богданско,
вов Босна
земя
голяма -
се ми
работа
завърши:
сега ще да
те
запрата
по тая
Странджа
планина, |
Натварял
ми й,
коледо ле,
свети
Герги,
коладе ле,
три
гемийки
сухо
сребро,
сухо
сребро и
от злато,
че ги
спусна в
Черно
море,
в Черно
море и бял
Дунав.
Даде
Господ
харян
ветрец,
да
закарат
три
гемийки
сухо
сребро и
от злато.
Закара ги
татак
долу,
татак
долу в
Кара
Влашко,
в Кара
Влашко и
Богданско,
дето
слънце не
огрява,
дето
слана не
опада,
дето куче
не полава,
дето
петел не
попява. |
Бога
моли
Янинка
девойка,
и/ Бога
моли
Янинка
девойка:
- (мори+) Дай
ми, Боже, що
сарце ми
сака,
дай ми,
Боже, що
сарце ми
сака!
Сърце ми
сака
криля
соколови /2/
да
прелитам
Сава и бел
Дунав
да
префърла
кара
влашка
зема (мари+)
да намера
момче
спроти
мене. |
Това
разбира се
е само една
хипотеза.
Твърде е
възможно
нито тя,
нито
тезата на
Иречек да
са верни.
Последното
съобщение,
че Готите
са славяни,
може да се
обясни
единственото
с жалкото
желание на
Черногорския
поп, да
всвърже
себе си, и
славяните,
с по древни
народи.
Типочно за
народ,
който няма
история,
въпреки че
езикът на
готите е
доказано
различен,
както от
Славянския,
така и от
древнобългарския
език.
Въпреки
това
пишман
историци,
никога не
пропускат
възможността
да
тълкуват
само
буквално
всеки един
исторически
тескт,
независимо
колко
преписа и
превода е
претърпял
той, докато
стигне до
нас, и кой
исторически
инереси е
обслужвал.
Княжесто
Дукля,
преди Цар
Самуил да
го
превземе.
Оригиналният
препис на
латински:
Annales
Anonymi de Presbyteri de Dioclea
V.
- - - Praeteria regnante Vladino exit inumerabilis multitudo
populorum a magno flumine Volga, a quo et nomen ceperunt; nam a
Volga flumine Vulgari usque in praesentem diem vocantur. Hi cum
izoribus et filiis et filiabus atque cum omni pecunia ac
substantia magna nimis venerunt in Sylloduxiam provinciam.
Praeerat eis quidam nomine Boris, quem lingua sua "cagan"
appellabant, quod in lingua nostra resonat "imperator", sub
quo erat VIIII principes, qui regnabant et iustificabant populum,
quoniam multus erat nimis. Igitur impugnantes Sylloduxiam,
expugnaverant eam. Inde debellando ceperunt totam Macedoniam; post
haec totam provinciam Latinorum, qui illo tempore
Romani
vocabantur, modo vero Morovlachi, hoc est Nigri Latini vocantur.
Imperator (Graecorum) etiam plurina cum ies faciens bella, sedens
in solio suo, nec valens in aliquot (bello) superare (eos), misit
et fecit pacem cum eis et sic dimisit eos. Similter et rex
Vladinus cemens, quod maximam ultitudo populi esset, cum ies fecit
pacem. Caeperuntque se utrique populi valde inter se ciligere, id
est Gothi, qui et Sclavi, et Vulgari, et maxime quod ambo populi
gentiles essent et una lingua esset
omnibus.
Deinde Vulgari, iam ex omni parte secure, construxerunt sibi
villas et vicos et
inhabitaverunt
terram, quam ceperunt, usque in praesentem diem.
|
|