Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Как се превзема полуостров голям колкото Балканският?!

Практически урок от древните българи, през очите на хронистите:

"Многочислени, дори безбройни, те (българите) изпълниха цялата земя до Драч, тъй - като българите, и персите, и влъхвите са едно и също нещо, и всички те са на тази земя Пришълци."

/Съобщение от средновековен руски летопис.../

Друго подобно съобщение от среднобългарският препис на хрониката на Константин Манасий:

[Среднеболгарский перевод хроники Константина Манасии, София, 1988, 228-229] писан очевидно на север от Дунава, по същия повод се казва: "Много же бесчсльни съще испълнишя сия стран Дунавъ и она до Драча и далее" .

 В превод - "много, почти безчислени, те изпълниха отсамната страна на Дунава и отвъдната до Драч и по-нататък".

византийският архиепископ на Охрид Теофилакт е писал още по-ясно: ".... когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи, от скитските предели; той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища (на империята). Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, Месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва (на) кучета. Дотолкова се беше помрачило тяхното безумно сърце, че почитаха тварите, вместо техния творец. И понеже покриха цялата илирска страна, старата Македония, дори до града Солун и част от старата Тракия, именно около Боруй (Стара Загора), казвам и Филипопол (Пловдив), както и планинските до тях местности, те се настаниха като същински жители на тая страна". 

- Тук вече виждаме че Теофилакт Охридски много ясно заявява откъде идваме, и какво постигаме! 

Друго съобщение което кратко и ясно говори за преселение е съобщението на Никифор Григор:

А как това място е получило името си България, ще разкажа. На север от Истър има земя, по която тече не малка река; местните я наричат Булга; от нея са получили името си и самите българи, които по своя произход не са някакви други, а скити.

Когато недъга на иконоборството тревожеше православните, българите се дигнали от там с децата и жените си, и в безбройно множество се отправили през Истър. Пребродили след това лежащите край Истър две Мизии и ограбили мизийците докрай, което влязло и в поговорката, че като скакалец, или като мълния, те заемат Македония с прилежащата й Илирия, доволни от тези удобства, които намерили там. Столица за тях в бъдеще време и направили този град, на който Юстиниан дал сан на архиепископия и дал име, както казахме - първа Юстиниана. След това по името на народа, заселил се там, тази страна била преименувана в България, а първа Юстиниана била призната за митрополия на България. По-късно цар Василий Българоубиец, след много битки с българите, накрая сразил и поробил, а тези, които живеели по-горе, изселил в долна Мизия към Истър, имайки обаче същото,  като някакъв техен паметник, останал отвъд архиепископията.

Никифор Григор  говори за "безбройно множество"! А не малка орда от 10 000 човека

"Исайе, възлюблени мой пророче, иди на запад от най-горните страни на Рим, отлъчи третата част от куманите, наречени българи, и насели земята Карвунска,  която опразниха римляни и елини." Тогава аз, братя, по божия повеля дойдох от лявата страна на Рим и отделих третата част от куманите, и поведох ги по път, посочвайки с тръст, и ги доведох до реката, която се нарича Затиуса, и при друга река, наречена Ереуса.  И тогава имаше три големи реки. И населих земята Карвунска, наречена българска; беше опустяла от елини за 130 години. И населих я с множество люде от Дунава до морето, и поставих им цар из тях..."

В този апокрифен летопис от 11 век, очевидно създаден за повдигане духа на народа, е играл ролята на Паисииевата история през 17ти век. В него летопис се твърди че сам Пророк Исая слязъл да посочи пътя на българите, и да ги накара да си спомнят колко са славни. Важното от него е, че и според този летопис българите завладяват днешните си земи! 

Ето друго съобщение говорещо за добрите резултати на българите:

На карта на света от 6 век от "Равенски космограф" е отбелязано името "bulgare" и следния текст: "В Тракия и Македония и Долна Мизия отскоро българи живеят ...". Картата е съставена 100 години преди времето на Аспарух. За автор на тези думи, косомографа посочва Йорданес - готски историк от 6 в. ('Inter vero Thraciam vel Macedoniam et Mysiam inferiorem modo Bulgari habitant'. Ravennati Cosmographus, IV)

Думата "modo" погрешно бе превеждана от латински, като "само", въпреки че първите три значения на думата са "сега", "отскоро", и "от някое време"

"modo : now, just now, only"

Как го постигнаме? Чрез серия от бързи нападения и опустошения, ние успяваме да "опразним" земята, и последователно да я заселим като истински господари!

"В тази година (513-514) Виталиан, завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с [помощта на] множество хуни и българи, покорил Анхиало и Одесос, и като поразил Кирил, тракийския военачалник (стратилат) и опустошавайки всичко, дошъл до самия Константинопол."

тези две съобщения ни предава Теофан, в своята хронология!

А кога започват набезите ни, над тази плодородна земя? 

Това съобщение ни казва че за пръв път, византийците ни молят за помощ. 

Комес Марцелин, който е илириец и съвременник на тези събития, отбелязва в своята хроника под година 499 следното: "Арист, военачалникът на илирийските войски, с петдесетхилядна въоръжена войска и 250 коли, натоварени с нужното за бой снаряжение, тръгна против българите, които плячкосвали Тракия.  Боят се завърза при р. Цурта (Чорлу), където бяха унищожени повече от четири хиляди наши, било като бягаха, било като падаха от брега в реката".

"Оттогава залезе завинаги славата на армията на Илирик" - пише съвременникът на сражението, византиецът Комес Марцелин

498 г. - Според Анастасий Библиотекар, българите бродели между Илирик и Тракия "преди да се узнае за тях". 

Византииските номера донякъде забавили завладяването на империята, чрез подстрекаване на войни на Българи срещу Българи, но успехът им бил само временен. Ето едно от писмата на Византииският император, до вождат на Оногондурите Сандилх, което кара последния да обяви война на брата си: "Заберган, кхана на кутригурите, се появи пред стените на нашата столица за да покаже пред нашите очи своята мощ, както и своето превъзходство над Вашия народ. Тъи като той каза, че е по-силен от вас, затова и той получи даровете, които ние ви бяхме определили. Ако той е излъгал, ще ви е лесно да вземете от него определените за вас дарове. Ако пък е казал истината (което вярваме и ние), то тогава той, Заберган, ще получи даровете, които ние сме определили за вас."

Всички тези съобщения оставени ни от дузина древни автори, а и много други летописи неупоменати тук, говорят за това което отдавна трябваше да се каже - ние сме извоювали таз земя, и тя ни се полага, защото ние сме цивилизаторското ядро на Балканите. Тези летописи по безспоред начин доказват не-местния не-туземен произход на народа ни! 

Стената която Византииците построяват за отбрана на Константинопол от нашите нападения, възстановенна по 3D модел: