Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

В руйни и символи, следа на загубена централно-азиатска култура - прото-балхарците

Ню Йорк Таимс - Джон Нобъл Уидфорд

Лъв и Бик, в Борба с дявола изобразен като Двуглав орел - култура на Прото-балхарците(древните Българи)

Неочаквана полза за света от завършека на студената война бе, че заедно Руски и Американски археолози предокриха антична цивилизация, в Централна Азия, от преди повече от 4 000 години, и загубила се в превратностите на историята.

Хората на тази цивилизация строели селища тип Оазис, и създавали тухленни сгради и укрепления. Те отглеждали овце и кози, и имали жито и ечемик в изскуствено напоявани полета. Имали са бронзови оръжия, чудесна керамика, уудваща живост, и страхотно резбарство и бижутарство. Били са и чудесни майстори по бижута от полускъпоценни камъни. В погребенията на богати липсва оставянето на мегаломански артефакти.

Древно Бактрииският, град Марв - днес застлан с купища пясък. Днес Градът е под закрилата на Юнеско. Кръглият Вътрешен Град, и правоъглъният външен град, говорят за структува подобна на тази на град Балх...

Постиженията на тези непознати хора[древните българи], който са обитавали териториите на днешните републики Туркменистан, Узбекистан и Авганистан, започнали да се изясняват след няколко десетилетия усилена работа на археолозите на СССР, който работеха тихо,  усърдно и методично, макар по комунистически,  криейки своите открития. От хилядите находки и анализи на многото селища, може да се счита че става дума за общество със степен на социално и економическо развитие, което заслужава да се нарече цивилизация. Единственото, което доскоро липсваше в картината на тези хора бе писмеността.

С края на студената война, Американски археолози се присъединиха към руските си колеги в опознаване на региона, и сега изнасят данни че са намери надписи показващи че тези хора определено са имали писменност, или прото-писменност,  още от около 2300 година преди христа.

"Ние пренаписваме историята на античния свят, поради новия политически ред"[който не позволява находки да се крият от обществеността] заяви американския арехолог от Университета в Пенсилвания - Фредрик Хиберт, по повод разкопите в Бактрииско-маргианския комплекс.

План-Скица на три прото-Балхарски Крепости. Коментар относно аналогията с прабългарските крепости е ненужна. Очевидно е!

 

Последната находка провокира много, защото Хиберт, показа малка каменна плочка изписана с 5 символа оцветени в червено. Тази писменост няма аналог с нито една друга писменост в света от онова време. Всички учени застанаха на стновището че плочката не прилича на нищо намирано досега в Месопотамия, Иран или Индуската равнина.

Дилберт, направил разкритието миналото лято[2000 година],в руйните на град Аннау, на границата на Туркменистан и Иран, и само на 8 километра от туркменската столица. Той представи находката си в симпозиум в Харвард.

Прото-балхарски находки

"може да се каже че открихме нова цивилизация", казва Хиберт. По същото време Египетските пирамиди са били само 3 века стари, а властта в двуречието е преминавала от ръцете на Шумер в Вавилонски ръце. Китайците още не са имали писменост.

Виктор Маир, специалист в древни Азиатски езици и култури, който не бе от екипа археолози, след запознаване с находката, твърдо заяви: "Наистина мисля че това е писменост".

Маир, добави че откритието говори за развита култура, в регион който "доскоро е смятан за просто пространство, и празнота - една огромна празнота", що се отнасяло до търговия и културен обмен в античността на Азия. Но десетките нови открития подсказват че преди 4000 години, тези хора в азия не само не са били изолирани, но и са имали разностранни връзки с съседите си.

Множеството находки се простират в стотици селища на изток от Аннау, през пустинята Кара-Кум, до Узбекистан и северната част от Aвганистан. Това е регион дълъг 700 километра, и широк само 100. И понеже никой не знае как тези хора са се наричали[засега],на тях е дадено името Бактрииско-Маргиански Културен комплекс, поради това че тази култура е била на мястото на Бактрия и Маргиана.

Много след като руйните са били покрити с пясък, през региона е минавал легендарния Път на Копирната, път за търговците, свързващ Китай с средиземноморските земи, от 2 век преди христа чак до 16 век. Оазисите са оцелели като пътни спирки за почивка и презареждане с провизии, което донядъде подкрепя тезата че и в по ранен период жителите на тези Оазиси са били пазителите на наченките на този път. [в това те се явяват и едни от първите митничари в света]

прото-балхарски печати употребявани за търговски цели

Карл Карловски, археолог от Харвард, оспори твърдението че тези хора са имали писменност. Но дори той се е принудил да каже че "трябва да се отбележи в проучванията, че тази култура е имала някаква непозната система на комуникация, която обаче никога не се е усложнила прекалено".

До последните няколко години, чуждите учени не знаеха почти нищо за природата и обхвата на културата на Батрииско-Маргианския археологически комплекс. Всичките находки са получавали само минимално представяне и то в Съветски списания.

След падането на желязната завеса, руските археолози се видяха принудени да споделят вече събраната информация, и да поканят западни учени. Хиберт, планира да се завърне в Бактрия за повече проучвания, но вече финансиран от Нешънал Джеографик.

Виктор Сарианиди, от института по Археология в Москва, доказва стилистична свързаност на руйните. Всички селища изглеждат така сякаш са били изградени в един внезапен порив на строителство, и като че са излезли от мозъка на един единствен архитект. Най големите сгради на културата, не отстъпват на големи комплекси от ниски апартаменти, с площ колкото малко футболно игрище. Стените на селищата са достигали до 3 метра дебелина, а отвъд тях се простирали земеделските земи.

През 1990те, Хиберт, започва бавно да разкопава и задълбава една такава сграда. Възнаграден е за услилията си миналия Юни(2000година), когато изкопава една от запазените под пясъка сгради, и открива административен център, с множество вдълбани символи в черни парчета кехлибар, също и въглени..

прото-Балхарски печати...  и подобен символ от Волжка България!

Археолозите смятат, че кехлибар с надписи е печат, често използван в древните търговски пътища, с който се удостоверява че даден пътник е преминал, както и каква стока превозва. В същия район са открити множество големи бучки втвърдена глина, който са били използвани за подпечатване в съдилищата и актовете за собственост.

 Учени, направили анализ на парчето въглен, със сигурност твърдят че материала е от 2300 година преди христа, преди да бъдат построени по големите селища на тази култура. Според американските учени тази култура хронологично се простира от 2200 преди христа, до 1700 преди христа. Руските учени съкращяваха началния период на културата с цели 500 години.

Пак в Харвард, Хиберт, показа и символи, които буквално вдървиха от изумение пулбиката. Тези символи са уникални по рода си и  различни от считаната за най стара писмена система на прото-Еламитите.

Грегорий Пошел, специалист по индуска археология, че печатът не може по нищо да се нарече индуски или свързан с индуските писмени системи. Пошел просто възкликва "Без подобие е, доколкото аз мога да кажа".

Маир, потвърди че символите не са, и китайски, ако деиствително надписа е от 2300 години преди христа. Китайците започват да пишат едва 100 години по късно.

Какъвто и да е произходът, Маир, твърди че видът символи и малкият брой на удряния нужни за изобразяването на всеки един го кара да заключи че писмеността не е пиктогравска.

Все пак Хилберт, мисли че е твърде рано за прекалени заключения. Данните открити досега са недостатъчни за доказване и класифициране на тази стара писменост.Все още няма и дори идея как да се разчете писмеността. 

Прото-балхарски печати с търговска цел. Предполага се че всеки град е имал уникален свой печат

Единствения друг пример за същата писменост бе открит през 1998, от руския археолог Клочков. Той намери глинено гърне, в руйните около град Гонур, на който има четири букви, на неизвестен език и писменост. Други руски археолози също вметнаха че тази ранна култура е имала навика да маркира грънчарски изделия с знаци.

Аналози на прото-балхарските печати от Дунавска България

Учени, все още спорят откъде са дошли тези ранни земеделци, грънчари, златари, митничари -  ранните жители на тази култура, и какво е станало с тях. Хиберт смята че тази цивилизация е възникнала първоначално от Аннау, град на възвишенията между днешен Иран и Туркемнистан, където има доказателства за дори по ранни селища. Сарианиди, смята че корените на тази цивилизация са на преселници от Мала Азия. Трети пък смятат че те са европеидни нашественици от Североизток.

Западането на тази култура е мистерия. "Какво точно е станало, остава неясно" казва Карловски. Археологическият стил, укрепените сгради престават да се срещат след няколко стотин години. Може би същите тези хора са се върнали към по друг начин на живот, или са били асимилирани от други култури. Голяма е вероятността, те просто да се се приспособили към по-нова реалност.

Древните Българи са имали култура надминаваща времето си!

 

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj