Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

  Бактрийските находки, открити в северен Хиндукуш

Проф. Николас Симс-Уилиамс(Лондонския университет)

Професор Николас Симс-Уилиямс от Училището по Ориенталски и Африкански науки, филиал на лондонския университет, водещ експерт по согдиански и бактрийски езици, дава лекция за откриването на нови находки и дешифрирането на бактрийски документи на един от иранските езици, за който се знае много малко и написан чрез гръцки букви. Лекцията е изнесена в Музея по Античен ориент Икебукуро - Токио

Езикът, говорен в древна Бактрия в Северен Афганистан, е уникален измежду иранските езици в това, че е записван по правилата на гръцката азбука - наследство от нашествието на Александър Велики през 4 век преди Христа. От този период нататък гръцкият език, писан на гръцки, е бил за дълго време официален и единствен език в Бактрия. След като номадските племена от север навлизат в Бактрия, кушаните отначало продължили да използват гръцкия език, но много скоро започнали да пишат на местния език с гръцки букви - бактрийският. Ключови за изучаване историята на езика са монетите. След първите изсечени монети на Канишка гръцкият престава да се използва веднъж завинаги и е заменен от бактрийски.

През първите векове на християнската епоха бактрийският спокойно може да се оцени като един от най-важните световни езици. Езика на кушанските царе, бактрийският, спокойно е имал ареал на разпространение във велика империя, простираща се в днешните Афганистан, Северна Индия и централна Азия. Дори след падането на кушанската империя бактрийският остава основен език за поне още 6 века, както се вижда в надпис от 9 век  в долината Точи в Пакистан(снимка 1) и останките от будистки и манихейски ръкописи, намерени далеч от оазиса Турфан, в западен Китай.  Снимка 2 показва уникален фрагмент от бактрийски текст, написан в манихейско писмо, който днес е част от турфанската колекция в Берлин. Използването на бактрийски е продължило за около хиляда години.

снимка 1 - Карта на Планинския хребет - Хиндокуш.  Снимка 2 - уникален фрагмент от бактрииски текст

Допреди 40 години реално почти нищо не се знаеше за бактрийския, освен надписите на монетите на кушаните и техните наследници. Кушанските монети са написани с гръцки букви в ъглов тип, имитирайки надписи от монументи. По принцип, тези надписи не са трудни за разчитане, но тяхното съдържание  е ограничено до имена, титли на царе и култове. Монетите на владетели на Бактрия, Кушано-Сасанидски, Дидиарити, Хепфалити, тюрки и други са написани в плавно писмо, имитирайки документен почерк, което ги прави по- трудни за разчитане. Някои подобни парчета от подобно писмо са познати, но те са прекалено малко и непълни, за да се даде реалистична интерпретация за момента.

Това се промени през 1957, когато откритие в Сурк-Котел, близо до Бакхлан, ни дава първия пълен бактрийски надпис (снимка 3). Текстът, написан в стила на кушанските монети, може да бъде разчетен без много трудности, но интерпретацията му бе доста по сложна, защото имената и титлите, който ние имахме от монетите, ни даваха само минимален речник и трудно можехме да знаем например граматичната подредба на езика. Въпреки това основните идеи на текста бяха веднага подчертани от В.Хениинг. Текстът говори за създаването на светилище от император Канишка и изоставянето му, заради недостига на вода, както и повторното му основаване от висок началник, на име Никунзук, в началото на управлението на Хувишка.

Надписа от Сурк-Котел

Няколко други бактрийски надписа бяха открити след това от Сурк-Котел, но повечето от тях бяха в лошо състояние за да дадат съществена информация за езика. Въпреки това през 1993 нов надпис от фундаментално значение бе открит в град Рабадак, недалеч от мястото, където бе намерен първият надпис. (снимка 4) Надписът от Рабадак описва събития от първата година на царуване на Канишка, сипещи възхвали, подобни на тези към Дарий Велики от надписа при Биситун. След като аз и Джо Криб публикувахме детайлно проучване на тези надписи в последния брой на "Път на коприната - изкуство и археологогия", ще огранича вмятането ми до няколко основни точки.

снимка 4 - втори надпис от Рабадак 

Началните редове говорят за Канишка като за "великото спасение, правият автократ, заслужил чисто боготворене, който взе властта от Нана и от всички богове, който въведе годината, когато един от боговете бе доволен". Тогава идва и важното съобщение от текста: "Той заповяда, написа едикт на гръцки и тогава го написа на арийски език". По принцип всеки един от индоевропейските езици на Иран и Индия, може да бъде наречен арийски, но когато Канишка говори за арийски език, той със сигурност говори за бактрийски, езикът на  самия надпис, точно както Дарий е имал предвид староперсийския, когато в своя надпис пише "С блясъка на Ахура Мазда написах този текст на арийски, който преди не съществуваше". Трудно е да не се асоциира Канишкиния намек на думите "арийски език", който заменил гръцкия и сложил на мястото му бактрийския на монетите. Нумизматичните доказателства показват, че това е станало в началото на управлението на Канишка, много вероятно в първата му година.

В редове 4 до 7 на надписа от Рабатак ние получаваме списък на всички ключови градове в северна Индия, които са били под контрола на Канишка. Четири от петте имена могат да бъдат идентифицирани - Сакета, Каусамби, Паталипутра и Чампа (карта-5). От надписа не става ясно дали Чампа е споменат като принадлежащ на империята или е бил първият град след източната граница. В който и да е случай, свидетелството, че Северна Индия е под владетелстването на Канишка е достатъчно ударно.

карта 5 с отбелязани градовете от текста

По голямата част от надписа засяга изграждането на храм, може би в самия Рабатак, който е бил проспериращ град. Редове 9 и 10 назовават божествата, почитани в храма. Списъкът е интересен. От една страна говори за два зороастрийски култа, които никога не са били изобразявани на кушански монети.  От друга страна са пропуснати много имена, който са ясно разчетени в някой монети, като Ма - луната, Ардукш - богинята на плодородието. Над списъка от ирански божества някои думи са добавени с по-малки букви, което говори, че може да са индийските еквиваленти на Махасена, и Висакха. (снимка 6)

снимка 6 - текста на надписа

Изглежда храмът е бил плануван да съдържа статуи и на велики царе, заедно с тези на боговете. Канишка споменава четири царя - Куюла Кадфисес - неговият дядо, Вима Такту - другият му дядо, Вима Кадфисес - баща му и самият Канишка. Списъкът е напълно объркващ. На първо място в него се твърди, че има два владетеля на име Вима, вместо един. Няколко надписа от Дашт е Навър (снимка 7) могат да потвърдят същестуването на Вима Такту. По всяка вероятност монетите на анонимния крал Сотер Мегас (великият спасител), който са от епохата между Куюла и Вима Кадисес в нумизматичен смисъл, могат да бъдат приписани на Вима първи.Това е знак, че Куюла Кадисес е прадядо на Канишка, което пък би спомогнало за намиране на рождената дата на Канишка. Фактът че Канишка е от поколението след Куюла говори за известни времеви граници в хронологията на Кушаните, като сега бели петна могат да бъдат възстановени. Въпреки че не бих отишъл толкова далеч, че да кажа, че само тези нови факти са достатъчни, за да разкрият кушанската хронографична система, може да се каже, че този надпис е от ключово значение.

снимка 7 - надпис от Дашт е Навър

Между 14 и 17 ред се изреждат верните държавници, които са изпълнявали заповедите на Канишка. Между тях има един Нукунзук, който вероятно е същи човек, който е отговорен за работата, описана в надписа от Суркх-Котел.В Рабатак, 30 години по рано, той даже няма титлата каралранг и изглежда, че е заемал второстепенна позиция.  Последната част на надписа пожелава здравето на Канишка и щастие и може би също, ако моето разчитане е правилно, надежда, че управлението му ще продължи хиляда години.

Повече от ясно е, че нито управлението на Канишка, нито това на кушанието продължава 1000 години. В 224 след Христа сасанидите идват на власт в Иран. (снимка 8). За няколко години те завладяват Бактрия, която управлявали чрез управител с титла кушан-ках, който много често бил принц от царското семейство. През този период Бактрия на няколко пъти била атакувана от северни номади. В различните нашествия имената на агресорите са различни -  хионити, кидарити, хуни, хефталити – въпреки че не е ясно дали тези имена не говорят за един и същ народ или съюз от народи. Следващите нашественици са тюрките, който в средата на 6-ти век се съюзяват със сасанидите, за да победят евталитите, след което всички местни династии били изтикани от прииждащият ислям и арабите.

снимка 8 - Хронологическа съпоставка

Историята на периода от сасанидското управление до идването на арабите е описана във втора находка. През декември 1991 ми бяха показани снимки на новооткрит бактрийски документ, написан на кожа. Изписан и от двете страни с 28 реда от наклонен бактрийски, правейки го най пълният пример за наклонен бактрийски, който някога е намиран (снимка 9). Документът е със сигурност писмо, започвайки с почти задължителните адрес и поздрав, идентични със согдианските писма  "До ваше високопоставенство, 1000 и 10 000 пъти поздрави и почит от вашия раб. Чувайки че вие сте здрав, аз съм щастлив, но ще бъда дори по-щастлив, ако е аз ви видя здрав и платя данъка си". Съдейки по имената в писмото - Охрмузд и Кхвасрав, писмото е от сасанидския период. Друго име, което прави впечатление е "Пурланг-зин", което буквално значи "мъжът с пантеровата кожа" – чиста препратка към Зин-е паланг от Рустам, един от героите в персийския епос.

снимка 9 - наклонен бактрииски шрифт

Един такъв документ само по себе си бе откровение. Но това бе нищо в сравнение с това, което предстоеше. За 5 години броят на откритите бактрийски документи нарастна до 100, повечето от който са в Лондон, в колекцията на доктор Давид Кхаалили. Тези документи са се предавали от ръка на ръка при хиляди продавачи на черния пазар и колекционери. В повечето случаи няма ясна представа откъде точно е документът, въпреки че двама от тези борсаджии ми споделиха, че е възможно да са от град Саминган. От вътрешни сведения, особено от имената, споменати в някой от документите, личеше ясно, че повечето от тях бяха от един и същ или най-много от няколко източника.

Много от документите са писма, някой са все още с печати и затова са перфектно запазени. (снимка 10) Снимката показва писмо, запечатано с глина на име булла, с няколко думи за адрес, написани от външната страна, а на снимка 11 е същото писмо преди да е отворено, от което могат да се видят стандартният надпис за адрес с поле отляво надясно и начинът, по който печатът е закрепен на това парче кожа, въпреки че долният ъгъл на писмото е напълно независим от печата.

снимка 10 - неразпечатано писмо; снимка 11 - същото писмо след отваряне

Едно от по-малко запазените писма е особено интересно, защото споменава един от кушан-шаховете (снимка 12). Това писмо трудно може да е от период след четвърти век, защото тогава свършва управлението на кушан-шаховете. Имено на шаха е записано като Варахран, въпреки че не се чете ясно. (снимка 13). И понеже Варахран(Бахрам) е името на последния кушан-шах, или един от последните два владетеля от сасанидското управление на Бактрия. Изпращачът изглежда е дъщерята на име Дукт-Анош, средно персийско име, което е удостоверено на печата. Съдържанието все още не е ясно, но засяга евнух с уникалното име Датчш-Марег - "служител на създателя" - от бактрийското "марег – слуга", и авестийското "датушо"- "на създателя". Което може би е използвано в зороастрийския календар на Бактрия.

снимка 12 - писмо споменаващо КушанШаховете; снимка 13 - разчитане на писмото

Следващото писмо, което ви показвам (снимка 14) е важно по две причини. Първо, защото е написано от пълномощник на Шах-ан-Шаха, владетелят на Иран, и второ, защото принадлежи на един периодите, в който Бактрия е под сасанидски контрол. 

снимка 14 - писмо от пълномощника на Шах-а-Шах-а

На следващата снимка изглежда, че епохата на този надпис е от същата, от която е и бактрийският надпис от долината Точи в Пакистан.Тези надписи, написани в арабски, санкрит и бактрийски, съдържат дати и събития от три различни епохи. Жизненоважното доказателство за началото на бактрийската ера се намира в два двуезични надписа. Първият е на арабски и на санкрит, датиран спрямо хиирския календар, който е скромно неамбициозен и дава пълно разчитане на датата на версията на надписа на санкрит. (снимка 16). Вторият надпис отново е на санктит и бактрийски. Отново сансктритската дата е абревиатура, но ако се приеме, че надписът е от същото време както и първия, то  липсващите цифри могат да бъдат възстановени, давайки дата 863 година след Христа. Бактрийската версия е написана с гръцкото летоброене. Хелмут Хумбрах, първият специалист по бактрийски, разчете цифрите като 632. На базата на новооткрити материали бих интерпретирал последната цифра по скоро като 2, но разлика от 1 година е от малко значение. Във всеки от случаите бактрийската дата доказва същестуването на епоха, започвайки рано в сасанидския период в 232 година(според Хумбах) или 233(според мен). Склонен съм да подкрепя Хумбах, че началото на кушано-сасанидската епоха започва със завладяването на Бактрия от сасанидите.

снимка 16 - разчитане на календара.

Да се върнем към бактрийското писмо, чиито дати могат да бъдат прочетени като 239. Ако тази епоха започва през 233 след Христа, то 239 би съответствала с 471, по времето на управлението на Перосз, който се занимавал водел битки срещу евталитите, който най накрая загинали почти изцяло от битки с него. Съвпадение ли е, че думите предшестващи Шах-ан-Шах  в писмото са "Пироз"? За съжаление средноперсийското Пероз не е само име, но и прилагателно, означаващо "победоносен", затова е трудно да се прецени дали надписът гласи "пероз, шах на шаховете" или "победоносният шах на шаховете".

Само два от новооткритите бактрийски документи изглежда да имат религиозен мотив. И двата са будистки текстове, съдържащи възхвали към Буда, Бодхисатта и прочее. (Снимка 17). Този, който показвам тук, е особено интересен. За съжаление е написан на парче дреха, вместо върху кожа. Както виждате е илюстриран с две рисунки, може би изобразяващи Буда и аскет. Текстът започва с "Всичко за Буда", и 5-6 именувани на Буда завършека. Тази почит е отдадена към 6 Буди както и към царете на йакшите, ракашите, кинарите, нагите и пишаките, и накрая Шакра – царят на боговете, и "великия Брахма". Не успях да разкодирам всички имена, но общият изглед на текста е много ясен до този момент. Последните три реда са по-размазани, но говорят за будиския манастир "Вихъра", както и за храм.

снимка 17 - религиозен текст на Бактрииски

Освен няколко сълзи и малки дупки, които са направени обмислено, текстът изглежда завършен. Предполагам, че е някакъв вид оброчен надпис, който може да се върже към връх като знаме или да бъде поставен на свещено място, а може и да се е ползвал като амулет.

След писмата най-голямата група текстове са договорите и подобните документи, като нотариални актове, договори за наем, гаранции, разписки и актове на подаръци. Един особено интересен документ е брачен договор, с който една жена се обвързва с двама братя едновременно (снимка 18). Очевидно става въпрос за Полиантриа, за която говори и професор Еноки Казуо в своята добре известна статия "За националността на хепхталитите" и това е доказателство от първа ръка, че този обичай е типичен за региона. Друг необичаен документ (снимка 19), който принадлежи на Института по изследване на пътя на коприната в Камакура, е документ, засвидетелстващ освобождаването на роб и закупуването на друг роб.

снимка 18 - брачен договор; снимка 19 - договор за робопродажба

За разлика от будистките текстове, документите винаги са с дата. За сега се знаят повече от 20 документа, датирани от 110 до 549 година, ако се приеме, че ерата на бактрийския език започва през 233, тоест от 342 до 781 след Христа. Този период от над четири века покрива четири различни периода и достига ислямизирането. Както накратко ще видим, съдържанието на документите дава много детайли, които са оцелели в текста на хронологичните рамки.

Следващият документ (снимка 20) показва документ за покупко-продажба на земя през 295 година, което аз интерпретирам като 527 след Христа, по време на хефалитската власт. Това се потвърждава от текста, който говори за хефалитски данък, който трябва да се плати. Формата на документа е типична, въпреки че конкретният документ не е добре запазен. Има два пълни варианта на текста. Единият е оставен отворен за четене. Другият е плътно завъртян, завързан с връв и запечатан с 5 печата. Първите два печата запечатват и нокътя на продавача, а останалите три - ноктите на свидетелите. Може би запечатаното копие е било направено така, за да се отвори само от съдия в случай на спор. На обратната страна на документа (снимка 21) са имената на свидетелите и продавача.

снимка 20 - Протокол за закупуване на земя; обратната страна на документа

Освен дати много от тези документи съдържат имена на места, включително и местата, в който са написани (снимка 22). Някои документи твърдят, че са написани в Самиган, Роб(днешен Руй), Малр или Мард, Ках (или Кахмард). Всички четири места са под юрисдикцията на един владетел, който е споменат във всички останали документи като КХАР на Роб (Руй). От друга страна Тармид (Термез) на северния бряг на Оксус(Амурдаря) и Бамиянм, който е разделен от Ках и Мадр от солиден планински хребет, може спокойно да са били извън царството. Така нареченият кхар на Руй без съмнение може да бъде идентифициран като Руб-Кхан, управител на Руб и Симинян, който помогнал на Кутаба мюсулманина да победи хепхалитския бунтовник Незак Таркан в година 91 от Хийра или 710 след Христа, както споменава историкът Табари.

снимка 22 - ключови селища в Бактрия

Предполагам че титлата "кхар" е иранска, но не задължително бактрийска. Тя е диалект от староиранското "Хшатхриа", което означава "владетел" (снимка 23). Истински бактрийската форма може би е "шер". Тази титла е спомената от ислямски писатели като титла на владетелите на градовете Бамиян, Гхарчиста и други места в района около антична Бактрия. Владетелят на Роб може през това време да е контролирал по-широк район, което се потвърждава от местата, споменати досега. Например в писмо, което е най вероятно от 480 година, кхарът на Роб е адресат - "хефталит ябгху", което означава писар на евталитските вождове и съдия на Тукхаристан и Гхаргхистан. Тукхаристан е земята на север от Хиндукуш, включвайки Роб и Саминган, но покривайки значително по-широк район: Гхаргхистан всъщност означава цялата планинска област на запад от Бамиян, но след като бактрийската форма на името означава "земята на планинците", то е възможно да говори като цяло за региона на Южен Тукхаристан.

снимка 23 - различни вариации на титлата Кхар и значения

Друг документ е написан на място, наречено Варну. То е близко до днешния Аорнос, споменато от Ариян, като един от двата най-важни града на Бактрия. Според Пол Бернард и други Аорнос е разположен близо до Кхулм или Ташкуган, където долината на река Кхулм, в която Рон и Саминган са разположени, се разтваря в плато. След като почти цялата колекция на бактрийски документи е част от царския архив на царете на Роб, то присъствието на този документ може да означава, че Варну също е било част от важните селища в Бактрия.

Следващият документ, който искам да опиша (снимка 24), е договор за продажба на роб, който започва с думите "В година 446, месец АБ, ден Вахман, когато е подпечатан този документ, се извършва сделката от договора, написана тук в региона на Саминган в Мароган, в съдилището на Кхара на Роб (Руй)". 446 съвпада с година 678 след Христа. По това време тюркските имена и титли започват да стават чести и могат да се видят в списъка със свидетелите както следва: "Под закрилата на бога Рам-Сет, изпълнителят на всички желания, великолепният, който е почитан тук в Мароган, в този съд, под протекцията на Зхунлад, син на Шабур, успещният, проспериращ Каган, и на тапаглигх илтабир, кхарът на Роб и в присъствието на Кхусару таркана и на Девраз, смелият ръководител и правосъдник и на други благородни мъже, които са тук сред нас и които се осмеляват да свидетелстват по този въпрос". Този документ е оригинално  подпечатан с 5 печата, като имената на собствениците са написани на гърба на печатите и се споменава за свидетел самият бог Рам-Сет, който е записан като свещенодеец. По същия начин в други документи се споменава бог Вакхш, който е почитан около река Оксус според свидетелите.

снимка 24 - договор за продажба на роб

Текстът продължава: "Сега, аз Яшкул и аз Йезгирд, синовете на Кав, обитатели на Кхвасту, присъстваме тук в район Саминган и нашите братя и синове ви казаха, че ние сме продали на тем Фанз и теб Винамарг, и на теб Пуски синовете на Баг-Марег, на вас, чието имение е наречено Габалиан и на вашите братя синове и наследници ви продаваме това момче, което принадлежеше на нас като братя, това също момче на име Кхалас, за три персийски драхми, е ваше, защото не можем да го храним. Затова сега не това гореспоменато момче е ваше и ви служи вярно и качествено на вас Фамз и вие Винамарг, и вашите братя синове и наследници сега и завинаги"

Надявам се, че тези въпроси ви позволяват поне да усетите вкуса на административната терминология на тези документи. Могат да се намерят много паралели с документи, писани в Согдиана и дори при тюрките (под иранско влияние) в 5-ти век преди Христа, както и от арамейски документи от Елафтина, Египет.

Следващият документ (снимка 25) е датиран от 478 бактрийска година или 710 след Христа, в месеца на "втората нова година". Този документ е дело, удостоверяващо подарък "земя и робиня" на самия бог Камирд и неговия кед(свещеник), който очевидно е помогнал за оздравяването на член от семейството на дарителя. (снимка 26) Камирд означава "глава" или "шеф". Може би е по-скоро титла на бог отколкото име. Думата "кед" идва от китайско влияние и терминът джи-дуо, или по стара форма кей-та, спомената от Хуанзанг, като име на почитащите на Зун, бог на Забулистан, което е царство южно от Хиндукуш. Този бог е познат също в царството на Роб(Руй) като Зхун-лад, което буквално означава "даден от Зум". В този случай може да се каже, че Зхун е богът, който е споменат като Камирд (главен). Може би той е мистериозният бог, на който е посветено светилище в пещерата Никар в планините южно от Роб. (снимка 27)

снимка 25 - договор за подарък на земя и робиня; снимка 26 - разчитане на договора; снимка 27 - скица на храма

The donor in the present document, the queen of a ruler with the Turkish name Qutlugh Tapaghligh Bilga Savug "fortunate, possessing service, wise, beloved", is also referred to as "the princess of the Khalas". Khalas, which was also the name of the slave-boy in the previous document, probably represents the Turkish tribal name Khalach, of which this would be one of the earliest occurrences.

Един от последните бактрийски документи е дело за продажба от 525 бактрийска година, което е 757 година след Христа (снимка 28). Искам само да привлека вниманието ви на два от пасажите, които описват правата на новите собственици. Първият пасаж е серия от клаузи: "Да го има и държи, да го продава, да го дава под наем, да го сменя за друго парче земя, да го даде за сватба на сина или като зестра за дъщерна сватба, да го направи манастир или храм или да го направи гробище". Ето един индийски термин за будисткия манастир - "Вихъра", в който се контрастират думите "Храм", което може би говори, че става дума за небудистки култ. Подобен контраст може да се види между следващите два чифта съществителни и двата, от който могат да се използват за "място за мъртви". Лахмиг може би съответства на авестското Дахма и средноперсийското Дахмаг, термини, които говорят за структурата на зороастрийските гробища, докато Лахшатаниг вероятно идва от корена "Дахш" - "горя", което говори за незороастрийски обичай, вероятно индийски ритуал на кремация. Тези термини, използвани на едно в този документ, заедно с различните многобройни имена, намерени в документите, говорят за етническото и верско разнообразие в предислямската ера в земите на Бактрия.

снимка 28 - договор за продажба

Въпреки това независимостта на царството на Роб(Руй) е близо до своя край. Докато предишните контрасти са били малки, като това че са се ползвали както златни дирхами, така и персийско сребро за плащания, последният текст говори за "арабски сребърни дирхами", което изглежда е специфизирано като локална валута. В допълнение текстът говори за пръв и последен път за плащане на такса на арабите. Скоро след това изглежда арабите са заменили бактрийския с арабски като официален писмен език в района и наистина малък брой арабски документи са били осветени, което се вижда от продължителността на архива (снимка 29)

снимка 29 - документ на арабска азбука

Въпреки че успях да опиша само малка част от безмерния нов материал, се надявам, че това е било достатъчно, за да ви дам представа за много аспекти от историята и културата на древната земя на Афганистан. Тези документи са богатство за иранистите и историята на иранските езици, но са и чисто вдъхновение за хора като мен.

Тази презентация (снимка 30) показва само малка селекция от материали, които да представят бактрийския сред иранските езици. Конкретно избрах неща, свързани с бактрийския и езиците като средновековния согдиански, хорезмийски, пущу, йига-муни, и ишкашми. Такива форми поддържат заключението на Хенинг, че първият допир с бактрийския го поставя на изначалното си и правилно място в историята и доказва твърдението, че наименованието на езика е бактрийски.

снимка 30 - езикови паралели

В много от случаите новият материал или потвърждава, или тотално отрича досега достигнати заключения, базирани на ограничени доказателства. Например спорната интерпретация на Гершевич относно думата "ирух-минан" в надписа от Суркх-Котел, която той разчита като "враг", получава добри потвърждения от контекста, в който думата попада. Особено впечатляващо е, че текстовете дават примери за бактрийски думи, чието съществуване е оставало само гадаейки, и е отбелязано едва наскоро от Мартин Шварц в голяма степен чрез сравняване на аналози от Средна Азия.

Разбира се, новите текстове също дават много езикови форми, които преди бяха спорни и не можеха да бъдат доказателство. Например единствените глаголи в написа от Суркх-Котел са няколко форми на минало просто време  и сегашно. Сега всеки може да пресъздаде почти пълна диаграма на времената, освен на тези времена, но и на повелително, наклонително наречие и някои форми на перфектните времена. Някои от свойствата на бактрийския са доста необичайни, като например съществуването на два типа инфинитив, подобно на согдианския и кхотанеския, или на текстове с множество съединения, местоимения, наречия и предлози. Както и сложни думи като "о-та-калд-ман", което означава "и тогава, както и сега". Този факт, както и множеството текстове, ни дават възможност да проследим живата история на говоримия език през вековете от Канишка до ислямската ера. Например в 7-ми век, когато "л" и "р" се срещат в една дума, то "л" преминава в "д", като например "Лрух-мин"(враг), което по късно се превръща в "Друх-мин".

Досега бактрийският е имал малка връзка с другите ирански езици - просто е нямало материал за сравнение. Сега, когато той вече не е толкова неопределен, можем да даваме решения за някой проблеми (снимка 32). Например традиционното авестанско "ахватера", което означава "невзето" и много учени смятаха за грешен превод, се потвърди от бактрийския аналог. Подобно, значението на широко дебатираната дума "бун-ханаг", което буквално значи "начална къща", също се доизясни от бактрийския, където има значение "имение", което е къща с земя. Място, което е посочвано от ислямския учен Ал-беруни, което се считаше за легендарно и несъществуващо, също се потвърди и локализира. Глаголът "мигд"- "разменям", бактрийският дори се приближава до протоиндоевропейския корен, като се оказва, че бактрийският е по-близо до първоначалния език на индоевропейците от гръцкия или арменския.

снимка 32 - езикови паралели

Пълното изясняване на бактрийските документи и надписи ще изисква много различни експертизи - в палеографията, епиграфията, историята, историческата география, историята на религиите, нумизматиката, сфрагистиката и в аранския, тюркския, китайския.... След като е очевидно ,че един човек не може да покрие толкова много дисциплини, тази задача изисква сътрудничество между мнозина учени. Началната точка трябва да е дешифрирането на текста и написването на първа чернова на превода. Това е работата на филолозите, които трябва да впрегнат езиковия си опит и да формулират хипотеза за значението на думите и граматическата структура на езика. Без тази предварителна работа не може да се продължи с другите експертизи. Филологията може да изглежда старомодна, но аз съм горд да се нарека филолог и да имам възможността да ви представя  основата на материал, който сам по себе си показва необходимостта от цялостен филологически анализ.

По мащабни снимки на някой от документите:

1 2 3 4 5 7 8 9 10 11 12 13 14 15

 

 

 

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj