| |
Алцек и
Българите
в Италия
| Вместо
предговор:
"През
времето
на
Константин
, когато
Кубрат,
повелителят
на
казаната
България
и на
котрагите,
умрял и
оставил
петима
синове,
като им
завещал
никога да
се не
разделят
със
съвместното
си
живуване,
чрез
което те
навсякъде
ще
господаруват
и няма да
бъдат
поробени
от друг
народ, не
след
много
време от
смъртта
му тия
негови
петима
синове
дошли до
несъгласие,
разделили
се един от
други,
като се
отцепил
всеки от
тях с
подчинения
нему
народ"
Теофан
|
 |
Българиските
поселения
в Италия са
исторически
факт. Днес
от тях са
останали
множество
топоними,
хидроними,
оригинални
носии,
уникален
средноазитски
архитектурен
стил
непознат
никъде
другаде в
западна
Европа(За
който ще
има
отделна
статия
скоро), и
най вече -
богато
генетично
облагородяване
на
Италианците
с
българска
кръв.
Според
италиянския
познавач
на
Алцековите
Българи,
Чиченцо ди
Амиго,
между 1 500 000 и 3 000 000
италианци
имат
българска
кръв. Но
дори тази
цифра да е
завишена,
то следите
оставени
от нашите
сънародници
там, си
заслужават
вниманието.
В
историята
са
оставени
две
съобщения
за Алцек.
Някой
историци
спорят че
те не се
отнасят до
едно и също
лице,
поради
щото, в
едното
съобщение
името на
Алцек е
написано
като Alzeco, а в
другото "Alciok".
Дали става
дума за
различни
българи,
можете да
прецените
сами:
"В това
време
българският
воевода на
име Алцеко
(Alzeco), който бе
напуснал
своя народ
неизвестно
по коя
причина,
мирно
достигнал
до Италия и
отишъл с
цялата си
войска [с
ордата си]
при крал
Гримуалд,
като му
обещавал,
че ще му
служи и ще
живее в
неговото
отечество
[царство].
Гримуалд,
като го
изпратил
при сина си
Ромуалд в
Беневент,
заповядал
на
последния
да
определи
местоживелища
на Алцеко с
неговия
народ.
Ромуалд го
приел
благосклонно
и им
назначил
разпръснати
места за
поселение,
които
дотогава
били пусти,
а именно: Sepinum,
Bovianum et Iserniam, и по
други
градове в
своята
територия,
а самаго
Алцеко,
като
изменил
името на
достойнството
му,
заповядал
вместо
вожд (воевода,
dux) да се
нарича gastaldius-управител."
от "Gesta Dagoberti regis
francorum"
 
Археологически
находки от
Алцековите
Българи - 7
век
"В тази
година в
царството
на аварите,
наречени
хуни, в
Панония
възникнал
силен
раздор, по-скоро
се борели
за
царската
власт - на
кого
трябва да
премине.
Един от
аварите, и
един от
българите,
събрали
много хора
и почнали
да се
нападат
един друг.
Накрая
аварите
взели връх
над
българите.
Когато
българите
били
победени,
то девет
хиляди
мъже с
жените си и
децата си,
изгнанници
от Панония,
се
обърнали
към
Дагоберт,
молейки го
да ги
приеме в
страната
на
франките
да живеят.
Дагоберт
говорил с
баварците
да ги
приемат да
зимуват,
докато той
заедно с
франките
се разбере,
какво от
това ще
излезе.
Когато (българите)
били
разселени
по
домовете
на
баварците
за
зимуване.
Дагоберт
по съвет на
франките
заповядал
на
баварите,
тъй като
тези
българи с
жените и
децата си
са в
Бавария,
всеки в
свой дом, в
една нощ да
убият. Това
веднага
било
изпълнено
от
баварците,
и никой от
тези
българи не
останал,
освен само
Алциок с
седемстотин
мъже с
жените и
децата; той
се спасил в
винидската
марка. След
това той с
своите
хора живял
много
години с
Валук,
княза на
винидите"
Хроника
на
Фредегар -
френско
историческо
съчинение
от 7ми век
Следите
от тези
българи са
значими. В
Италия има
град Чилле
ди
Булгария,
планина
Булгaриа,
област
бургария и
много
много
други.
Според
изследователя
Д-р Д'Амико
става дума
за над 700 имена
на селища.
 
Град
Чилле ди
Булгерия, и
Връх
Булгерия.
Д'Амико
отдава
специално
внимание
на
столицата
на Алцек: Канталупо
ди Бояно,
отбелязвайки
строго
древно
българският
произход
на думата.
Той самия
излага
хипотеза
че
Канталупо
е вариант
на "Кан-телепед"
или "резиденция
на Кана".
Сред
личните
имена на
Алцековите
Българи се
откроява
името
Забан(вариянт
на
Заберган),
документирано
през571г. в
град
Тичино.
- Д'Амико
изрежда
редица
селища и
фамилий
произхождащи
както
директно
от
българският
етноним,
така и от
други
древнобългарски
думи "Болгер (в
околия
Тренто),
Булчаго,
Булчагетто,
Булгаро
грасо,
Булгаро и
Булгарело
(окол. Комо),
Болгаре (ок.
Бергамо),
Болджано (ок.
Милано),
Булгериа (ок.
Чезена), и
река
Булгано,
планина
Монти
Булгерия
и община
Челле ди
Булгерия -
в южна
Италия
- С корен
"булг" и "болг"
има и днес
много
италянски
фамилни
имена
като:
Булгари,
Булгарелли,
Булгарини,
Булгерини,
Булгарони,
Булгаро,
Болгери,
Болгарини,
Болгарони,
Бугарини
и т.н.,
носителите
на които
са все
далечни
наследници
на
прабългарите.
- С корен
"кара" са
известни
следните
населени
места: Караско
(в
околията
Генуа),
Караманя,
Карасоне
и Каральо (ок.
Кунео),
Караня (ок.Калицано
Завена),
Каранца (Лигурия),
Карате (Милано),
Каранеро (Комо),
Карата (Новара),
Караваджо
(Бергамо),
Каравате (Варезе),
Каравоника
(Империя) и
т.н.
- Има
също и
много
имена
днес с
корен "кара",
като:
Карадона,
Карадонио,
Карапелле,
Караунко
и т.н.,
особено
между
населението
на
областите
Молизе.
- С корен
"кан" има
също
доста
имена на
населени
места,
като:
Кансула,
Санталиче,
Канзано,
Кантано и
др
"
Друг
обект,
който
заслужава
поне
частица
внимание е
катедралата
от Ларино
построена
през 1318
година в
провинция
Campobasso, област Molise.
. Без да се
осмелим да
даваме
оценка
дали тя е
плод на
древнобългарска
стилистика,
трябва да
отбележим
че около
нея се
вдигна
доста шум,
но без
реално
изследване
и
преценяване
на това
дали тази
Катедрала
е плод на
българска
ръка, и дали
наистина
там е
стилистично
вписан
знакът IYI...
Ето
няколко
снимки от
катедралата:
  
Без
придобиването
на още
снимков
материал,
отвън и
отвътре на
катедралата,
и без
оценка на
съответни
специалисти
по
средновековна
архитектура,
не бихме
могли да се
наемем с
оценка
отностно
това дали
шумът
около тази
катедрала
е случаен
или не.
Въпреки
това, е
редно да се
отбележи,
че освен IYI с
просто око
се
забелязват
поне още
няколко
възможни
препратки
към
древнобългарски
мотиви.
 |
Карта с
разпространението
на
Българският
топоним.
Дава
добра
представа
къде е
имало
заселване
на
компактни
български
маси. |
|
|
