|
Сaвирите
- "изчезналите" съседи на българите в земите
северно от Кавказ
 От векове земите северно от Черно
Море, Каспииско Море и Кавказ са били землище на
конните ирански народи. През този сборен пункт на
племена и етноси, минават Кимери, Скити, Сармати,
Алани, Авари, Българи и много други народи с
сходен произход. Някой от тях нямат жив наследник
днес, което ги обрича на забрава. Един по-малко
известен представител на горните са савирите -
сарматско племе, описано за пръв път през 2 век.
Птолемей определя тяхното местоживеене, в
степите на северното причерноморие: “…по
ниско от аорсите, редом с боруските (берсилите)”
до персийските планини, от които извира река
Танаис." Според Стефан Византиец савирите
са живели дълго в Понтийска Скития. За тях
говорят само няколко историци, но съдбата им е
неразривно свързана с древните българи, най-рано
от 4-5 век. Разнородни сведения са сродявали
савирите с различни народи. Ал-Масуди твърди че "тюрките
наричали хазарите - савири", което очевидно
е предрасъдък на епохата, тъй като във времето в
което Масуди пише, хазарите са живеели в земите
на савирите около устието на Волга и на юг до
Дагестан. Константин Багрянородни пък споменава
че "Савирите-Асвали(аси), доидоха в Европа
заедно с маджарите, но се отделиха от тях и се
преселиха до границите на Персия."... Това
сведение очевидно сродява Савирите с аланите(аси).
Багрянородни споменава също и, че старото
наименование на маджарите било Савири-Асвали,
което допълнително обърква учените относно
тяхната етническа принадлежност.
 Теофилакт Симоката пише за идването на
Псевдоаварите:
Племената
барслет (барсили), унугури (оногури) и сабири (савири)
и други хонски племена, щом видели хората на вар и
хони побягнали, мислейки че идват истинските
авари. Затова посрещнали тези бегълци със
значителни дарове, за да обезпечат собствената
си безопасност. Използувайки благоприятната
ситуация вар и хони започнали да се наричат авари.
Следното
известие, би стояло неясно ако не се доизясни с
следният цитат от Приск:
По
това време при източните ромеи били проведени
пратеници от народите сарагури уроги и оногури,
които напуснали своите
огнища, тъй като с тях започнали война изгонените
от аварите савири. Те както и сарагурите, били
прогонени от народите които
населявали краибрежието, и отишли да търсят земя
при хуните акапири, завързали множество сражения
с това племе, победили го и се явили при ромеите с
искане да устнановят добри отношения с тях.
Императорът и неговите люде ги приели
благосклонно и, след като им дали дарове ги
отпратили
 От двете известия, може да се заключи, че
Аварите са започнали война с савирите, които от
своя страна са тръгнали на запад да търсят свое
жизнено пространство, и са влезли в конфликт с
древните българи. Последвалите
размествания, поставили етническото землище на
Савирите на юг чак до земите на Днешен Дагестан(според
Прокопий персите издигнали стена до Дербент, за
да спрат набезите им).
В
историята си, савирите са оставили значителна
роля, като съюзник ту на Византииците, ту на
Персите в борбите им за надмощие и влияние в
Кавказ. Теофан пише:
През
същата година минала на страната на ромеите със
сто хиляди хуни една жена варварка, вдовица, от
хуните Савири на име Боарикс, която управлявала
земите на хуните след като загинал неиният мъж
Валах. Боарикс заловила двама царе на друго
хунско племе от по-вътрешните области, на име
Стиракс и Глонис, които минавали през страната й
с 20 хиляди души на път за Персия, привлечени от
персииският цар Кавад като негови съюзници срещу
ромеите. Тя ги изтребила и като заловила единия
цар на име Стиракс, изпратила го окован на
императора в Константинопол, а Глонис убила в
сражение. По такъв начин тя се съюзила и
установила мир с византииския император
От друга страна, Прокопий, ги споменава всред
съюзниците на Персите, водени от вожда им Зилигда...
"Имаше
и хуни с тях, от рода наречен Савири, на брой до 3
хиляди. Воинствена раса"
Прокопий
също така отбелязва че, със обоза си, савирите
донасят уникално и непознато досега съоръжение
на Перси или Римляни - специален вид таран.
Тези
варвари – по думите на Прокопий –
изнамерили лек закрит таран за обсадна дейност,
неизвестен
по-рано дори на византийските инженери.
 С напускането на
региона от древните българи, сведенията за
савирите също секват. Мнозина изследователи,
смятат че Савирите са всъщност предшественици на
Суварите, създатели на град Сувар, и сателит на
волжките българи. Самата крепост съперничи на
столицата. "Строенията му са величествени.
Полята многочислени и другите богатства обилни",
пише в една безименна хроника. Градът на
суварите е бил с квадратна форма. В центъра се е
намирал двуетажен дворец от тухли, украсен с
полуколони. Днес от града не е останало почти
нищо. Само лингвистична ли е аналогията Савир-Сувар?
В едно от свойте изследвания Ж. Войников пише
следното:
М.Каланкантуаци
съобщава за савирите че почитали Аспандиар,
наречен още Тангрикан изобразен като конник на
когото принасяли в жертва коне. Светилищата им се
наричали “даркон”. Имали чудни обичаи двама
братя да имат една жена. Последното е
изключително
характерно за кушаните и ефталитите. Даркон, осет.
аркон, означава храм и отговаря на памирското
алхон – храм на огътя. Персонажът Аспандиар или
Аспандиат е посочен като конен бог, който почитат
савирите. Но явно е бил и на почит при ефталитите,
което говори за родствени връзки между савири и
ефталити. Самото име може да се изведе от
иранското *aspa – кон и *dev – божество.
Очевидно
коренът на думите, е ирански, което помага
значително в идентифицирането на хуните.
Интересно съобщение ни е оставил и ал-Гардези,
който описва как хазарите бутат дърво, край което
са извършвали жертвоприношения берсили и
савири:
неговият(хазарският)
цар изповядва три религии едновременно. В петък
той се моли на Мохамед, в събота на юдейския бог, а
в неделя на християнския бог. И разруши
алуанският епископ Израел дървото на което всяка
сряда Берсили и Савири са правили поклон и под
него жертвоприношения на коне
Всичко
това налага преразглеждането на остарелите
концепции, заложени в науката още с трудовете на
Лев Гумильов, който може да намира тюрки
навсякъде и всякога и неведнъж го е доказвал. А
дотогава савирите могат само да се въртят в
гробовете, че няма кой да изкара цялата истина за
тях наяве. |
|
