Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

"Христолюбивия" Цар Симеон, и митовете около Златният Век

/завладяване на Одрин - Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица/

Скоро, българският народ ще празнува сто години от знаменитата ни победа при Одрин. И тогава, "Одрин падна", но нека разлгедаме и първият път, когато този град е бил в Български Ръце. Разположен на място, където се сливат трите български реки Арда, Марица и Тунджа, Одрин е символичен и последен център на българското землище преди Цариград. Като такъв той се отвърждава още по времето на Цар Симеон, който на два пъти завладява града, както и продължава политиката на предшествениците му Крум, Докум и Диценг, който изличавали гръцкият облик на Одринска Тракия. Това той правел със усърдие не един път през управлението си, но нека видим и какво разказват източниците за тези моменти от симеоновото управление, останали далеч от славните страници на Ахелой, но не по-малко важни от тях.

През месец Септември, трети индикт, арменецът Панкратука предал (от страх) на Симеон Адрианопол...

Продължителя на Теофан

Това събитие се случило през 914 година, но три години по-късно българите закратко изгубили контрола на областта. ПРез това време, неколкократно извършвали набези над Тракия, та чак до знаменития Златен Рог, за което ни разказва и Лъв Граматик:

А император Роман, като научил за този поход, опасявайки се да не би да доидат да опожарят дворците в Пиги и Стенов изпратил Аргири, заедно със значителен брой императорски воиници... А българите без някой да им попречи, изгорили дворците в Поги и опожарили целия Стенон

Лъв Граматик

Това деиствие той направил в две поредни години, което желаело да всее респект у страхливото ромеиско население. За деиствията на Симеон разказват и още няколко от най-видните византииски хронисти на епохата. Нека обаче погледем какво се е случило по време и след втората обсада на Одрин:

Българите обсадили Одрин, пет години след победата при Ахелой, през 922 година. За разлика от първият поход към Одрин, когато страхливият управител предал ключа за града на българите, новият византииски намесник решил да се бори до последно. Това му деиствие провокирало самите гърци да отворят вратите на града без негово знание и против неговата воля:

Тогава българинът Симеон обградил споменатия град заедно с цялата си войска и като изкопал наоколо окоп, започнал усилена
обсада. Жителите на града почувствали липса на житни храни и почнал да ги измъчва силен глад. Затова те прунудени от нуждата,
предали себе си и стратега на българите. Симеон, след като го заловил, оковал го целия във вериги, подложил го на безброй
мъчения и най-сетне го погубил чрез ужасна смърт, която отговаряла на неговата неумолима и жестока душа.

Продължителя на Теофан

Част от деиствията на Симеон, дават една по-различна представа от това което ни казват историците. Христолюбивия Цар Симеон, учил за монах и презрително наречен "полугрък", всъщност се оказва мъчител над християните. За горното заключение ще приведа и още един източник, но нека първо отбележим, че докато траела обсадата, племето Сърби се вдигнало на бунт срещу българската власт подтикнато от гърците. Както знаем - сръбско-гръцкото братство датира още от времето на Българина Кан Персиян, сина му Борис, и продължава по времето на Симеон. В същността си то има антибългарска основа, за което разказва и Багрянородни:

И тъй българите приближили с измама сръбския княз, при все че му били кумове и били потвърдили с клетва, че няма да претърпи
нищо вражеско, измамили го да дойде при тях, веднага го вързали(като бясно куче), и закарали в България, където той умрял в тъмница. Вместо него на престола се възкачил Павел, синът на Бран, и управлявал три години. Но императорът господар Роман, който държал при себе си в столицата княз Захарий, син на сръбския княз Привеслав, го изпратил да стане княз на Сърбия. Той отишъл и започнал война, но бил победен от Павел. Павел хванал Захарий и го предал на българите, които го държали в окови.После, след три години, когато Павел се опълчил на българите, Симеон отправил против него Захарий... Захарий изгонил Павел и сам взел властта над сърбите... той веднага се обявил против българите и съвсем не искал да им се подчини, а да бъде подвластен по-скоро на ромеиският император. Поради това СИмеон проводил войска начело с Мармаис и Сигрица Теодор... Тогава още продължавала войната между Ромеи и Българи

Костантин Багрянородни

/ Изглед от Кръглата църква във Велики Преслав/

Малко преди обсадата над Одрин, Симеон предприел опустошителни деиствия над Виза. За тях разказва "житието на Мария Нова".Тази съвременница на княз Борис I и на цар Симеон произхождала от Виза в Тракия и била дъщеря на арменски (по етнически
произход) велможа и съпруга на тракийски турмарх. Житието и съдържа интересни данни за войните на Симеон в периода 913-927 г., когато върху гроба на починалата през 902 или 908 г. светица станали редица чудеса... Нека прочетем извадки от неиното житие:

“…“Българският княз Симеон, след като тръгнал в поход против ромейската държава, опустошил цялата Тракийска област, като изтребил всичко до самите стени на Цариград и повечето градове сринал наравно със земята. Поради това жителите на Виза, като не можели повече да остават в нея, стеснявани цяло петилетие, като улучили удобно време, напуснали града и си отишли, след като с огън обърнали всички къщи в пепел, понеже смятали че трябва според закона на войната да се завръщат вкъщи с плячка”

Дотук се разказва интересен детаил от така наречения "Военен Закон", за който се говори и при отговорите на Папа Николай I до българите(относно членът указващ воиник неподържащ оръжието си да бъде осъждан на смърт). Също толкова важно е и избиването на местното население на Одринска Тракия, което е било важна предпоставка за заселването на българи там. Знаменателно е че, години по-късно по време на превземането на Одрин от Самуил, в областа са живеели вече доминантно само българи. Но нека видим и продължението на житието:

Когато пък влязъл във Виза и намерил в нея само една черква небутната от огъня, тръгнал на оглед, като определял едни черкви за житници, други - за живелища, а трети - за конюшни. Като дошъл в черквата на светицата и хвърлил очи към раклата (в която лежали мощите й), той попитал присъствуващите чия е тя. Като му разправили и разказали за извършваните от лежащата в нея чудеса, той заповядва да бъде тя отворена. Но когато я отворили, изведнъж излязъл пламък и всички изплашил. Като видял това, Симеон заповядал на близките си съвсем да не бутат черквата, а на свещениците разрешил да служат литургия всекидневно. След като поселил в тоя град някои от близките нему и за началник на крепостта при него назначил някой си Вулий, заминал си, за да постави гарнизони така също и по другите тракийски градове.

Без съмнение, това малко познато и неглежирано житие, което почти нищожно бива споменавано от всички изследователи на симеоновото управление има фундаментално значение! То показва, че Симеон, подобно на брата си Владимир Расате, е превръщал църкви във конюшни (а още и в житници и живелища). Нещо повече - Симеон осквернява гроба на гръцка светица. Това той прави, във продължение на делата на неговите прадеди, а не в продължение на бащиното му дело. Факт е - Симеон не е разрушавал църкви във собствената си държава - България, и е градил със старание такива за което свидетелства и Кръглата Църква в преслав, но той определено е презирал гръцките храмове, акО и да са православни. Това също така важи и за гръцката светица Мария нова от град Визе.

От своя страна кръглата църква в Преслав е един шедьовър на българското изкуство. В нея се пази надписа:

..."Черквата "Св. Йоан" направи.... от хартофилакс Павел"....из ктиторски надпис ,издълбан в камък ,от притвора на Кръглата
църква ,в Преслав ,посветена на Св Йоан Богослов

макар да е ясно за целият български народ, че поръчителят на изграждането на църквата е бил Цар Симеон, както е указано и в Българският Апокрифен Летопис:

„...след това прие българското царство Симеон... и великия град Преслав той… гради и създаде в 28 години...”