Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Откога започва Българската история, и погледът на възрожденците ни върху нея

Колко точно история имаме ние Българите? Откога започва тя? Това са въпроси, които определено са "отговорени" от Цар Борил, който по време на свиканият от него събор против Богомилите написва така нареченият днес "Борилов Синодик", който се е четял преди всяка литургия, в продължение на над 200 години до падането ни под робство... В него е записано(цитирам част от него):

• На онези, които  се  отдават на  някакво  влъхвуване или   обайване,  или чародеяние,  или  прорицателство,  анатема трижди.
• На Бориса, първия(???)  български цар, наречен в светото кръщение Михаил който приведе   българския род   към   богоразумие   чрез   светото   кръщение, вечна   памет.  На неговия  син   Симеон    и   неговия    внук   светия цар Петър, на Пленимир, Борис, Роман, Самуил, Радомир Гаврил, Владимир,   Владислав    древни   български   царе,   които със  земното   царство наследиха   и  небесното,  вечна   памет.  На древната българска царица Мария вечна памет.
• На Кирил    Философ, който преведе божественото   пи­сание   от   гръцки    език на български и просвети    българския род, новия  втори  апостол, през  царуването  на Михаил  и  православната   царица   Теодора,   неговата   майка,   които украсиха божествената  църква  със  свети  икони и утвърдиха  православието, вечна памет.  
• На  неговия    брат   Методий,    архиепископ на Моравия Панонска. тъй като и той много се е потрудил за славянската книга, вечна памет.
• На неговия ученик Климент, епископ на Велика Мо­рава, и на неговите ученици Сава, Горазд и Наум, тъй като и те много са се потрудили за славянската книга, вечна им памет.

Може да се заключи без съмнение, че до падането на България под турско иго, от времето на Борил, а неофициално от времето на Борис I Михаил, на народа е било забранено да помни че има други български царе преди него. Нещо повече - тези други български царе са били изличавани чрез еженеделните литургиини служби, и всички манастирски книги... Трябва да се напомни че дори Паисий, си позволява да говори за Тервел, под името с което е канонизиран от папата като защитник на Европа(св. Тривелий), макар самият Тервел да не е християнин... Нещо повече - Паисий, говори за Аспарух, като за владетел завладял много по-обширни земи от тези нарисувани по картите на Златарски:

Батоя(Аспарух), крал силен и храбър в битките, взел земята на Нишката епархия, Скопската и цялата Охридска земя и патриаршия, колкото заповяда, и поставил престола си в Охрид, Юстиниановия град. После светият крал Тривелия бил завзел цялата маджарска земя. И владели я българите много години, и имали маджарите за свои данъкоплатци. Сетне цар Крун и Михаил завзели от гърците епархиите Софиска, Филибелиска, Самоковска, Щипска, Струмичка и Едрене и заселили по тия страни и епархии български народ.

Нужно е да се каже че Батоя, е име равнозначно на Батий(от хрониката на монаха Зигиберт), което е било едно от прозвищата на Аспарух.

Факт, е обаче, че за един велик български революционер като Христо Ботев например, историята ни започва от Борис, когото Ботев обвинява, за цялостното състояние на народа ни в неговият днешен ден. Разбираемо е, че Ботев е няма информацията за по предишните ни царе, и за тяхното управление, а само за това от християнизирането нататък, след като се вижда огромната цензура за църковните деици... Нека видим какво пише той:

Метнете поглед връх историята на българското царство от Бориса дору до подпаданието му под турците, и ще видите, че всичкото историко-политическо преминало на наша народ е било току-речи чисто византийско, и в него са живели само царе, боляри и духовни, а той сам всякога е бил отделен с дълбока обществена нравственост от разврата на правителството си, който разврат заедно с християнството се вмъкна в по-горнята част на народа. Наистина, неведнъж народът е явявал твърдата воля на характера си с въстания против царете си, против духовенството си, както във времето на Богомила и Самуила; но всичко това е ставало само тогава, кога властта или се едно насилието е допирало до къщата му, в коя той сякога е бил нравствено свободен, до семейството му, до понятието му за честта - с една дума, до негова дълбок социален живот, с който се отличават общо славянските народи и частно нашия народ.

Отделен, както казахме, нравствено от правителството си, народът много пъти го е оставял само да се бори с Византия, само да си вади очите за престолонаследие; тъй щото тука и бяха главните причини, дето гърците можаха да завладеят навреме България, а варварските турски орди съвсем да я разорят и тъй с твърд крак да стъпят на врата на народа.

/Народът - вчера, днес и утре/

Раковски, първият преоткривател на арииските ни корени е съгласен със становището на Ботев относно гръцкото християнство наложено насила върху народа ни, във творбата: Българский за независимо им свещенство днес възбуден въпрос и нихна народна черква в Цариград

В приказваное же кръщение Преславскаго двора изведнаж видиме сплетки от гръцка византийска страна за присвоения свещеноначалства в България, но крепая мищца великаго Симеона, царя българскаго, отбива всяко греческо влияние и поставя самосталнаго и независимаго патриарха в България. После падения же Симеоноваго дома, във време сина му цар Петра, България пада под византийска власт, завладана от Цимисхия, съвременно же и нейно свещеноначалство се убаря от гръков. Но то не отива за дълго време. После смърти Цимисхия, кой е царувал само 4 години, явява се на български престол Шишман Мокри с негови четирима синове (976). Самуил, Шишманов син, разширивш Българская държава от Дунава чрез Преслав до граници Тракии близ Одрина града и проч., чрез Охрида до Адриатическаго моря, чрез Меленик, Сер и Верия до Архипелага, Лариса до Термопилах. Той славний и храбрий цар българъм Самуил възобновлява пак българское свещеноначалства и принося свой престол в Охрид и Преспа. Търново стара българска столица и отечество Самуила одръжава патриаршески си престол, а Охрид второстъпен от него. После же 40-годашна кръвопролитна битка, на коя българи nokaзаха най-голяма храброст и мъжество, подпаднаха най-сетне под византийска власти победител нихен Василий, родом българин, получи име Българоубиец. От 1019 Българское царство пак подпадна под византийцем, ако и частно многи горски крепости никак не се покориха Византии, до появления Асеня I в 1186. В това разстояние българское свещеноначалство пак се обори от гьрков византийцев.

Интересно е наименованието с което Раковски нарича комит Никола Мокри - Шишман, което пък прави една неслучайна асоцияция с Воденския надпис, който бе обявен за фалшификат... и в който се твърди че Самуил е ВНУК на стария шишман, и за когото сме говорели тук ...

Преди да се върнем на възгледите на Раковски относно произхода ни, нека споменем и гледището на Любен Каравелов върху наложеното от гърците върху нас християнство... Той също смята тази религия за натрапена над нас и заявява:

Природата ни е направила българи, а природата е освещено божество. Не вярвайте на гърците, които ви казват, че само гръцкият бог е бог; а боговете на сичките други народности са дяволи и антихристи. Както религиозните вопроси се решават най-вярно от разумните и естествените закони, така и господарствените вопроси тряба да се решат от разумните и естествените сили на природата. Безнравствеността не е религия. Разумната религия не угнетява совестта и не бои се ни от лъжата, ни от джелятите, ни от зверските насилия… Ако мъдреците говорят, че народностите не могат без религия, то аз ще да ви кажа, че сяка една религия тряба да бъде тясно свезана с народността на това или на онова племе. Другояче тя не е вече религия…Ние не желаем тука да доказваме, че българският народ има и историческо право, за да се отдели от фанариотското духовенство, и че той е имал някога си свой народни синод й свое духовенство; ще кажем само, че гърците и от тая страна не са в състояние да ни убедят в противното.

Из "Българите не търсят чуждото, но не дават и своето"

Известна е и прословутата му крилата фраза:

България ще да бъде спасена само тогава, когато турчинът, чорбаджията и владиката се окачат на една върба. Друго спасение няма!

Раковски пръв пише за първите и най-ранни български миграции в няколко от свойте творби:

Хиндистан, казваме, ни се явява голямото и древното гнездо на человеческата мисъл, като една точка средоточна и осветляюща от тойзи широк кръг на философическите и вероизповедните идеи, на узирително сродствени наречия, коя обемна горна Азия и коя достигна да обигърне сичкия почти стар свят. Въистина, че на горните Азийски равнини се е появил за първи път человеческий род; и оттамо е протекла голямата река образования, преди да покрие Европа и преди да постави подире си обширни песъчливи пустини. Человечещината не може би добре позната частно, тряба да я видиме в своята заедност. Тряба да присъствуваме в рождението й, в зрялата й възраст и разпалването й

/Основни начала за българската най-стара повестност/

Както и:

Тия са познатите преселения българо-словенскаго рода от Хиндистана в Европа, кои не могат има никоги никакво си опровергание; защото се основават на общите одобрени изследвания и начала от сичките учени индианисти, езикоизпитатели и любословци на новата наука сравнителнаго любословия. А тии начала са: а. пренесеното земеописание на старите народи от първите им жилища в новите им; б. пренесеното вероизповедание тоже от първите им жилища в новите; в. единството днешнаго им езика със стараго им арианскаго.
Ние в настоящее си съчинение изложихме в доста голяма обширност сички тия върху наший предмет, т.е. върху българското най-старо битие, а най-необоримо е, че доказахме и единството на самото име Aryas = Арии, с името болгари.

из: "Народни Български повествователни паметници"

юНе напоследно място, слъжни сме да цитираме и великият български възрожденец роден в Град Велес - Йордан Хаджиконстатинов- Джинот, който в своят труд "ние сме болгари", пише:

И ако ме пита някой — школски человек ли си, или болгарин? Аз полноответам: болгарин съм. Че не е честно на моето славяно-болгарство да творам зло и лукавство, прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубуе, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка верата не разменуе. Болгарин е производан от Бог, Болгаря река - богатата река или -ри, а прилагателно неправилно степенно: болий, болший, вишший, величайший. Поистина, нема по-величество от болгарин - болгарин чрезмерно ради, оре, сее, торгуе, воинствуе, верност има, гостолюбие, страх божий, почитание своего царя и всичко, колкото що е узаконено Богу и царю...

Чадо болгарское! Ти ме питаш кой е славянский язик? Славянский язик е общий книжевний и го изображиха св. св. Кирил и Методий, болгаре-солуняне, които и го пренесоха по всей Илирии и задунавским славянским пределом. И днеска с голямо благодарение можем всички славяне да го наименуват староболгарский. Колко го русизираяха славянският язик руссите, толко почувствуваха староболгаризма.