|
Земеделието
в Волжка
България
като
наследство
от
прародината
Балхара
Речник:
В света има
няколко
черноземни
пояса.
Основните
са в
Северноизточна
Украйна, по
западното
крайбрежие
на Черно
Море, по
поречието
на Волга и
Кама, и
малка част
от Сибир. В
миналото
такъв пояс
е имало и в
долините
между
Памир и
Хиндокуш,
но днес той
е пустиня
В своите
миграции,
българите
са
избирали
все земи с
плодородни
почви като
района
между
Волга и
Кама(Волжка
България),
северноукраинските
степи и
северен
Кавказ(Кубратова
България), и
черноземните
райони на
Добруджа и
Ямболско(Дунавска
България).
По
отношение
на
качеството
на земята
която
заселваме
сме били
безкомпромисни!
Досега
ни казваха
че ние сме
били
номади. Че
сме
живеели на
конете си.
Че сме
пиели
Кумис
вместо
вода. Че сме
живеели в
Шатри, а не
в градове. А
забравят
че да си
добър
ездач не
значи че не
може да си
добър
земеделец.
Че ако пиеш
Кумис, не
означава
че не сме
правили
добро вино
още в
Централна
Азия. Че ако
си ползвал
шатри по
време на
военни
походи, не
значи че не
е могло да
имаме
огромни
белокаменни
градове. Но
уви...
всички
забравят
факта че
няколко
пъти "номадите"
са спасили
Констатинопол
от глад,
като са
изпращали
жито в
помощ на
бедстващите
ромей.
Сякаш
номади
биха могли
да
обработват
земя.
/намаляването
на
плодородните
земи в
Бактрия, за
сметка на
ерозирането
на почвите
и
увеличаване
на
пустинните
райони в
Бактрия, са
били
причината
за
миграцията
на
Българите
от района
на Памир и
Хиндокуш/
За
Земеделието
в
древнобългарските
държави
научаваме
главно от
арабските
пътешественици
посещавали
Волжка
България.
Отделни
сведения
са
останали и
за Черна
България
на Бат Баян,
докато за
Дунавска
България
по
стечение
на
обстоятелствата,
за
земеделието
ни
научаваме
само от
документи
описващи
видът на
данъците в
българският
саракт, или
кратки
съобщения
като това
на
Псевдомаврикий,
за стадата
ни.
"Храната им е просо и конско месо, а също така в основата си включва пшеница и ечемик и то в голямо количество. И всеки взема за себе си, каквото е посял. Царят няма право над тези посеви, освен онова, което му плащат ежегодно във вид на кожа от самур или златка"
Ибн
Фадлан
"Те - българите - са народ, който оре и сее. Сеят различни култури
- пшеница, ръж, ечемик, просо, сорго и други"
/Ибн
Даста/
За
Кавказките
българия
Ал Масуди
казва:
"Тези българи са планинци. Те притежават ниви и голямо количество добитък"
Наблюденията
на Ибн-Фадлан,
сочат и че
българите
са
пренесли
много от
овошките
си, във
Волжка
България "Видях при тях ябълки, силно зелени на цвят и колкото зелени, толкова и кисели на вкус",
но явно там
климатът
не им е
понесал и
описания
виж ябълки
е
деградирал.
Интересно
е че
Прасковата
и Дюлата
също са
донесени в
Европа от
Централна
Азия и
земите на
Балхара.
Прасковата
и до днес
има
латинско
име: Armeniaca vulgaris. Според
книгите на
първият
българин в
по новата
ни история,
който
преоткрива
от праха на
историята,
истината
за
произхода
ни Петър
Добрев, и до
днес в
поволжитето
има сорт
пшеница "Болгарское
пшено", при
чеченците
сорт "булгарка",
а в
Кюрдистан
един
особен вид
пипер се
нарича "булгар"
В
заключение
можем да
твърдим че
Българите
са
обогатили
земеделските
умения на
Европа
като са
пренесли
нови
земеделски
видове, и са
имали
дълги
традиции в
култивирането
на сортове
продукти,
чрез
висококачествена
селекция.
Могъщата
Българска
империя е
била
взимана за
пример във
всички
аспекти на
живота й,
особено
земеделието.
По
археологически
данни
Волжките
Българи са
първият
народ в
северна
европа
използват
Интензивно
земеделие,
а не
експанзивно
такова.
|
