Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Основата на икономиката на Волжка България са високо развитата интензивна земеделска обработка, и скотовъдството. Занаятите са били силно развити - Металургия, Бижутарство, Грънчарство, Стъкларство, Щавене, Тъкане и други. Третият фактор за българската икономика е търговията. Българите били активно участващи в сделките по поречието на Волжкият търговски път, по поречието на голямата река, където били посредници между запада и ориента от една страна, и от северните страни доставчици на ценни кожи, от друга. Благодарение на търговията, в Волжка България се стичат огромни богатства, като до днес са останали не само свидетелства на различни очевидци, но и стотици сребърни съдове и находки. Затова и днес Волжка България се нарича понякога - Сребърна.

"Кожи: самурени, от белки, хермелинови, на златки и горски златки, лисичи, боброви; зайци, кози кожи, восък, стрели, едра риба, шапки, морунов клей, рибешки зъби (бивни на моржове), кехлибар, юфт, мед, орехи, барсове (или гончета), мечове, ризници, брезови гори, славянски пленници, овце, рогат добитък. Всички тези стоки са от България"

Така възкликва арабският географ - ал-Мукаддаси ... 

/търговските пътища са били основно два. От Изток и север са идвали стоки, които са се транспортирали по Волга на Юг, или към Русия, на запад./

Именно това местоположение на Волжка България, я прави толкова апетитна хапка за различни империи. През вековното си съществуване, Волжка България е била в Война, ту с русите, ту с хазарите, монголите, и други. Това калява населението в висок морал и боен дух, като то е високо мотивирано да запази своите богатства. Именно това обуславя безрезервната готовност да бой до смърт със всеки един народ дръзнал да нахлуе в земите на Волжка България. Днес в Волжка България са открити огромни запаси от Нефт, който обаче не могат да бъдат използвани от местното население, което няма тези права, защото е част от руската федерация. Така парите, полагащи се на нашите братя отиват в чужди джобове. Но това е само малка част от въпроса защо българите са избрали именно това място за заселване. Любопитен факт е че в Чечня(най-вече) и Балкария и Осетия също има нефт). Това е може би една от причините нито Кавказките републики, нито Волжка България, да могат да се освободят и да извоюват независимостта си.

/Високата материална култура на волжките Българи е безспорен факт/

"От земите на буртасите живеещи около тази река, изнасят кожи от черни и червени лисици, които наричат и буртаски. Тези кожи, особено черните понякога струват повече от 100 динари за парче, червените са по-евтини. Арабските и персийски царе смятат тези черни кожи повече от тези на златките, на самурите и други кожи и правят от тях шапки, кафтани и шуби, така че няма цар, който да няма шуба или кафтан с подплата от кожа от черна лисица."
ал-джавахир - 10век

Това само по себе си показва че Българите са имали възможността да живеят в охолство, но каква е цената за това? Българите като народ от войни, никога в своята история не избира за своя земя някое тайно и скришно място. Балхара се намира на важен търговски път, нападан от нискоразвити номади... България на Кубрат е била кръстопът между Запада и изтока облагодетелстван от близостта с Византия, но винаги имащ проблеми с източната си граница. Дунавска България контролира пътят на Солта, и старият римски път между Константинопол и запада. А Волжка България.... Тя има привилегията да контролира проходите на планината Урал, и цялото поречие на Волга.

Волжко Българска гривна с Апликации

Любопитно е как са излеждали съседите на българите в очите на арабските пътешественици минавали по земите на Волжка България. За нас това е ценен материал, който доказва българското доминиране над съседите си.

И над тази страна живеят народи, които нямат брой,  те плащат данък на българския цар. А смисъла на думата българин е учен човек. А учените при тях наричали балар, затова нарекли тази страна "Балар", чийто смисъл е "учен човек" и го арабизирали и почнали да казват "Булгар". Това прочетох в "История на Болгар", преписан от някой български кадия, който бил от учениците на Абу-л-Масали Джувейни, да го помилва Аллах.

ал-Андалуси

Волжко Българска чиния с митологични сцени

ал-Марвази ни дава поглед за северните съседи на българите

Те (йура) са див народ, нямат взаимоотношения с хората, боейки се да не би да им направят зло ... Българите ходят при тях, носят им стоки като дрехи, сол и други вещи... Търгуват с йура чрез знаци и тайно поради дивостта им и страха от хората; изнасят от тях превъзходни самури и други прекрасни кожи, тъй като те ловуват тези зверове, хранят се с месото ми, обличат се в техните кожи.

Български съдове с сцени. Любопитно е облеклото на българският воин.

Най важно от съвременна гледна точка е сведението за славяните на същия Ал-Андалуси

А край тях (славяните) има народност, живееща сред дърветата, бръснещи си брадите. Те живеят на брега на огромната река и ловуват бобри в тази река. ... Останах при тях с кервана дълго време, страната им е безопасна. Те плащат харадж на българите. Те нямат религия, те почитат някакво дърво, пред което се кланят доземи. Така ми съобщи този, който знае тези неща ..

Във тази връзка всякакви "доказателства" че българите били живели в Юрти, могат само да бъдат посрещнати със смях, защото съседите на Българите дори не са имали покрив под главата си.