Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Далновидните ходове на Иван Владислав, и незаслуженото му очерняне, от сръбски и гръцки извори!

Иван Владислав е последният български владетел, но с него не прекъсва съпротивата на българският народ. За него научаваме от един сръбски и един гръцки извори. Сръбският извор(Дуклянската летопис) представя Иван Владислав за дявол с човешки лик, което е разбираемо предвид че нашият владетел предотварятява съюза на сръбското княжество Дукля със Византия. Нещо повече - той екзекутира двуличният сръбски владетел Йован Владимир, обасжда Драч, а в същото време верният му болярин Ивац, прави засада и унищожава войските на Василий, който според Скилица отиват на помощ на сърбите, който се затворили от страх в Крепостта. В единственото българско свидетелство за управлението на Иван Владислав - Битолският надпис, той се самоназовава като "самодържец български", и "българин по род", но това не е достатъчно за да направим собствена оценка за управлението му. Разказът на Скилица-Кедрин, за този български владетел е по-обективен от сръбският, но въпреки това е пропит с омраза .Голото приемане на настроението на летописците, към тези владетели от страна на нашите историци родиха мита за "предателя", Иван Владислав, който е "подлец", и прочие. Пръв в това отношение отново е Златарски, който насажда това отношение, след което една дълга върволица от автори започват да следват неговите стъпки. Наистина - за Иван Владислав има само един неясен ход - защо е убил братовчед си Гаврил-Радомир, но в държавно отношение, този титан на българщината успяза да защити перфектно и максимално българският интерес. Преждевременната му смърт(вероятно от предателска ръка, или от византииски меч), довежда до морален колапс в българската аристокрация и част от нея се отказва да продължи борбата.

/Саркофазите на трите български владетели - Самуил, Гаврил-Радомир, и Иван-Владислав на остров Св.Ахил в малкото преспанско езеро/

За да разберем по-добре мотивите на Иван Владислав, първо трябва да погледнем част от предисторията на събития, и в частност, женитбата на дъщерята на Самуил - Теодора Косара, със сръбският княз Йован... За нея научаваме от перфектно "достоверният" дуклянски летопис... който описва събитията след като Самуил пленява Йован Владимир през 998, когато последният, е искал да забие нож в гърба на България като отвори втори фронт.

Един ден цар Самуиловата дъщеря на име Косара, трогната и въодушевена от Св. Дух, отишла при баща си и поискала от него да слезе със слугините си и да умие главата и нозете на затворниците и пленниците. Това й било позволено от баща й. И тъй тя слязла и извършила добро. Между това, като забелязала Владимир и видяла, че той бил на вид хубав [красив], смирен, кротък и скромен и че бил изпълнен с разум и мъдрост господня, тя се спряла и заговорила с него; неговата реч й се показала по-сладка от мед и сот. Тогава тя не от плътска страст, а защото почувствувала състрадание към неговата младост и красота и защото чула, че той е княз и произлиза от царски род, полюбила го и като го приветствувала, излязла. След това, имайки желание да го освободи от веригите, тя отишла при царя и като се хвърлила в нозете му, казала така: “Татко мой и господарю! Аз зная, че ти имаш намерение да ми дадеш мъж, както е обичай; тогава, ако е угодно на твоето величество, или ми дай княз Владимир за мъж, когото ти държиш във вериги, или знай, че по-скоро ще умра, отколкото да получа [да се оженя за] друг мъж.” Като чува това, царят, понеже много обичал дъщеря си и знаел, че Владимир е от княжеско потекло, силно се зарадвал, съгласил се да изпълни просбата й и като изпратил веднага за Владимир, комуто, след като бил окъпан и облечен в княжески дрехи, заповядал да му се представи и гледайки го благосклонно и целувайки в присъствието на болярите от царството си, предал му дъщеря си за жена. След като била от-празнувана сватбата на дъщеря му по царския обичай, царят възвежда Владимир за княз, върнал му земята и княжеството на отците му и цялата драчка земя. После царят изпратил хора при Драгомир, княз Владимировия чичо [да му кажат] да слезе [от планината] и да получи земята си Требине, да събере пак народа и да насели страната [земята]. Това било направено."

Този разказ трудно може да се нарече дори с дума близка до "верен". Най-вероятно Самуил, преценявайки геополитическата ситуация е решил да направи династичен брак със този на пръв поглед нищожен княз със малки владения, вместо да го убива, за да си спечели съюзник, вместо да има за враг населението на Дукля. Веднага щом силната фигура на Самуил обаче починала, Йован проявил подлата си същност. На снимката отдясно - Йован Владимир, си носи главата, след като е канонизиран от СПЦ. Но да видим как продължава разказа на Дуклянският Поп:

Когато Владислав завладял престола, той изпратил да извикат при него княз Владимир. Като чула за това, княгиня Косара задържала мъжа си и му казала: "Господарю мой, недей отива там, за да не се случи, да пази господ, с тебе същото, както и с моя брат. Пусни мене, аз ще отида и ще видя и ще чуя какъв е новият цар. Ако иска, нека той убие мене, само ти не погивай." И тъй с разрешението на своя мъж княгинята отпътувала при своя братовчед, който я приел с почит и приятелство, но не и чистосърдечно. След това той изпратил втори път пратеници при Владимир; той заповядал да му предадат златен кръст като клетвен знак и да му кажат: "Защо се съмняваш и не искаш да дойдеш? Твоята съпруга се намира при мен и не е изпитала никакво зло, а, напротив, тя бе приета с чест и от мен, и от моя двор. Приеми моята клетва чрез кръста и ела при мен, за да мога да те видя; после ще се върнеш с чест и дарове в своята земя наедно със съпругата си." Князът му изпратил такъв отговор: "Ние знаем, че господ наш Исус Христос, който пострада от нас, бе пригвозден не на златен или сребърен, а на дървен кръст. И тъй, ако твоята клетва и твоите думи са истински, то изпрати по духовни лица дървен кръст и аз по волята на господа наш Исус Христос, като полагам надежда на животворния кръст и на драгоценното дърво, ще дойда при теб." Тогава царят [Иван-Владислав] повикал при себе си двама епископи и един монах, коварно произнесъл пред тях своята лъжлива клетва и като им връчил един дървен кръст, изпратил ги при княза. "Когато пратениците дошли при Владимир, те го поздравили и му предали клетвата и кръста. Князът пък, приемайки кръста, паднал на земята и му се поклонил и като го целунал, турил го на гърдите си; после взел със себе си няколко души спътници и отишъл при царя. Царят пък заповядал да наредят по пътя засади, отдето негови хора трябвало да се нахвърлят върху него [княза], когато ще минава, и да го убият. Но всемогъщият бог, който от детинство пазел своя раб, не пожелал той да намери смърт далеч от хората и пратил ангелите си да го закрилят. Когато князът минавал през тия места, дето били разположени засадите, убийците го видели обиколен с крилати войници, които имали в ръцете си трофеи, и като познали ангелите господни, уплашили се и побягнали всеки у дома си.(трезвата оценка може само да каже че засади просто не е имало, защото никой не е бил способен да оцелее жив ако най-големите майстори на засадите през средновековието - българите, са направили такава).

Князът дошъл в двореца на царя в място, наречено Преспа, и щом влязъл в двореца, според обичая си почнал да се моли на господа небесни. Като се научил за неговото пристигане, царят се разсърдил, понеже той бил решил в сърцето си, че [князът] ще загине по пътя: сам той не искал да се покаже като участник в неговата смърт, защото той бе произнесъл клетва и му бе предал кръст чрез ръцете на епископите и монаха; затова той бе и разположил засада по пътя му. Но като видял несполуката на своето зломислие, Владислав, сядайки да обядва, изпратил войници да го убият. Князът обаче продължавал още да се моли, когато те го обиколили. Като разбрал тяхното намерение, той повикал двамата епископи и монаха, които се намирали заедно с него в църквата, и им казал: “Какво е това, господа мои? Какво вие направихте? Защо ме така излъгахте? Защо аз повярвах вам и на вашите клетви и умирам невинен?" Те от срам не смеели да го погледнат в лицето. Тогава князът, като свършил молитвата си, изповядал се, причестил се от тялото и кръвта господни, взел кръста, който бил получил от царя, и рекъл: "Молете се за мен, господа мои, и тоя честен кръст нека засвидетелствува за мен заедно с вас в съдния ден, че аз умирам без вина." После той целунал кръста и като простил епископите, между риданията на всички излязъл от църквата и зад прага й, при църковната врата, бил убит от войниците на 22 май [1016 г.].

След като тялото на св. Иван-Владимир било пренесено от Преспа в Крайна, пише Дуклянският презвитер, цар Владислав, като събрал войска, отишъл да завладее земята на св. Владимир и град Драч...

Образът на мъченик по отношение на Йован Владимир, е перфектно изрисуван, но сръбският поп, някак тактично забравя да напомни че същият владетел който досега е бил васал на България е сключил съюз с Византия, на анти-българска основа. Когато бива извикан за обяснение от Иван-Владислав, сърбинът логично намира смъртта си, подобно на всеки двуличник. Ето какво ни казва Скилица-Кедрин:

На Петия ден пристигнал безръкият ромей, заедно със служители на Иван Владислав, Ароновия син. Той носел писмо, с което съобщавал че е убил Гаврил в Петриск, и че е взел цялата власт в свой ръце. Обещавал също да изяви на императора подобаващата му покорност и подчинение. Като прочел писмото и като потвърдил решението си с хрисовул, императорът пратил пратеници при Иван. След няколко дни ромеецът с отрязаната ръка отново се върнал с писмо от Иван, и от българските първенци, който заявали че са готови да станат поданици и роби на императора. Към императора се присъединил и Кавкан, братът на Дометиан, който бил в плен в Мъглен. А след като разбрал че Иван е написал писмото с хитрост и коварство, и че мисли обратното на това което обещава, той се върнал пак в България, и като опустошил местноста около Острово, Соск, както и Пелагонийското поле, и ослепил всички заловени българи.

Когато Гаврил [Радомир] бил убит от Иван [Владислав], той [Иван-Владимир], след като бил вероломно измамен и повярвал на Иван [Владиславовите] клетви, предадени му чрез българския архиепископ Давид, се предал и след малко бил убит. Тогава там(в Драч) настанал голям смут и безредие, защото Иван често пъти чрез военноначалници или сам всячески се стремял отново да превземе града. Затова императорът искал да му отиде на помощ, но го възпряла основателна причина(засадата на Ивац) 

Това ключово изречение често се изпуска, може би нарочно, но ето че Българската Православна Църква, също е празнува "св"Йован Владимир, а българският владетел Иван-Владислав, за нашите уж "патриоти", е истински демон в човешки образ както се твърди и в Дуклянската летопис. Ето как сърбите описват смъртта на нашият владетел по време на обсадата на Врач:

Докато той [Иван-Владислав] се намирал под Драч, веднъж, когато той седял на софрата, явил му се един въоръжен войник в образа на св. Владимир. Това го така изплашило, че той скочил от стола си и завикал колкото имал сила: "Тук, тук, мои войници, защитете ме, Владимир иска да ме убие!", и се впуснал да бяга. В тоя момент го поразил един ангел и той паднал на земята мъртъв и телесно, и душевно. Тогава воеводите и войниците и всичките му хора, обзети от страх и ужас, запалили своя лагер и в същата нощ се разбягали всички в къщи. Така се случило, че този богоненавистен убиец, който, седейки на софрата, заповядал бе да умъртвят блажения Владимир, сам бил поразен по време на обяд, за да стане войник на сатаната.

Това което се е изписало и до днес за Иван Владислав, е красноречив факт, че е важно кой пише историята, защото за съжаление наши владетели биват очерняни, за да се възхвалят вражески такива, който са имали основна цел в живота да работят против България. Не можем да не благодарим за това, и на родната историческа наука, която подправя преводи и си наглася изворите, за да подкрепя открито българофобски теории. В конкретният случай, трябва да благодарим и на църквата, която в своето издание на "Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).", възхвалява сръбският владетел Йован Владимир, сключил съюз срещу българите, и един от виновниците за падането ни под робство. Благодарим ви!