Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

За търговията и граничният контрол в Дунавска България

"...защото в българската столица, като в център, се стичат всички скъпоценности на изкуството и природата" /Княз Светослав Киевски/

Древните българи пренасят традицията да бъдат умели в търговията още от нашата прародина - Балхара. Както знаем не по-малко умели търговци са били и Волжките Българи. В Дунавска България, още Кан Крум, решава да превземе София. По този начин той прекъсва елинският контрол на Пътя от Цариград за запада. Първото Българско Царство използва византииските монети поради редица лоши стечения на обстоятелствата. Факт че чак при Иван Асен II, и след разрешение от Папата(дадено още на Цар Калоян), България започва да сече и свой собствени монети. Това е голяма стъпка за утвърдилата се на мястото си държава, контролираща вече от векове ключовите пътища. Нещо повече, както България, така и Волжка България, или Балхара, не са могли да бъдат заобиколени от търговците.

Търговията е била от първостепенно значение за старите българи. Не е случаен факта че Цар Симеон, започва и спечелва първата си война именно поради нарушени търговски интереси и преместването на българското тържище. Ето какво казва продължителят на Теофан:

„Пристигнала вест, че князът на България Симеон възнамерявал да се отправи на поход срещу ромеите. Повод за войната било следното, Василеопаторът Зауда имал роб скопец на име Мусик. Той се сприятелил със Ставракий и Козма, които произхождали от Елада, търговци жадни за печалба и сребролюбци. Желаейки да печелят повече, чрез посредничеството на Мусик те преместили тържището на българите от столицата в Солун и облагали българите с по-тежки търговски мита. Когато българите съобщили на Симеон, той уведомил император Лъв. Заслепен от пристрастието си към Зауца, той сметнал всичко за дреболия. Симеон се разгневил и вдига оръжие срещу ромеите“ 

С навлизането на християнството в България се наблюдава и друг феномен... Историята е запазила до нас Грамотата на Цар Иван Шишман до рилският манастир. В нея царят освобождава манастира от данъци, а монасите - в търговци.

Към това още и следното: ако някой от манастирските люде начене да ходи със стока за своя търговия по цялата държава и област на моето царство, нека купува и продава свободно и без да бъде възпрепятствуван от някого при показването на това златопечатано слово на моето царство и да не му се взема кумерк, нито диавато, нито нещо друго. 

/Грамота на Иван Асен II до Дубровнишките търговци/

Грамотата на Иван Асен II до хърватските търговци също е крайно интересна, защото обозначава цялото българско землище и показва търговските обичай по онова време. Тази грамота ьсе съхранява в Санкт-Петербург, както и почти всичко ценно, останало от българите. За търговските връзки на българите говорят още грамотата на Михаил Асен през 1253 г., грамотата за свободно пътуване на венецианците в България, издадена от Иван Александър, договорът на добруджанския владетел Иванко с генеузците, 1387 г. Нека погледнем текста написан от писарите на Иван Асен II:

Моето царство дава тази повеля на дубровнишката страна, на обичните и верни гости на царството ми, да ходят по цялата страна на царството ми с каквато и да било стока, да внасят или изнасят, или каквато и да е стока да пренасят, и до която и да е земя или област да дойдат: до Бдин ли или Браничево и Белград дойдат, или ходят до Търново и цялото Загоре, или достигнат до Преслав и Карвунската област, или до Крънската област, или Боруйската, или Одрин и в Димотика, или в Скопската област, или в Прилепската, или в Деволската област, или в Арбанската земя [Албания], или отиват в Солун - навсякъде да си купуват и продават свободно, без всякаква щета, да нямат запрещение по всички области на царството ми и купуват и продават без грижа като всеверни и обични гости на царството ми. Който ли пък им напакости в каквото и да било на клисурите, на тържищата, или гдето да бъде против закона за търговията, то да се знае, че той е противник на царството ми и милост не ще има, но голям гняв ще изтърпи от царството ми.

† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †

Предвид горните доводи, не е случаен начина по който Дунавска България е охранявала свойте граници. Още първите български Канове, създават редица от Валове из Дакия, Мизия, Добруджа и Странджа. Части от тези валове са видими и днес. В Българската история е запазено само едно известие за това как на практика е деиствала Граничната служба на българите. Долните източници споменават бягството на Роман и Борис II от Византииски плен:

Когато се случи, че император Иван [Цимисхий] умрял и (Склир се бил отметнал, а императорът и техният [на Борис и Роман] сродник Василий излязъл по тракийските крепости), те [Борис и Роман] избягали оттам [от столицата] и побързали да отидат в България. И Борис, ударен със стрела при преминаването на една горичка [соб. храсталак] от един (глухоням) българин, който (не чул, че това бил Борис и) го счел (случайно) за ромеец (по облеклото), понеже той бил облечен в ромейска блекло, загива, а Роман се спасява (във Видин) и след няколко време отново се връща в столицата, както ще се каже на своето място./Скилица/

За това събитие разполагаме и с още един източник - ето какво казва Арабският хронист Яхъя Антиохийски:

...и побягнали те от мястото на затвора на коне, които те заповядали да се държат готови за тях. И когато те се намерили на превала, който водел за България, двата коня, на които те седели, спрели. И слезли те от тях и се скрили в планината, понеже се страхували да не би да ги догонят, и тръгнали пеша. И по пътя по-големият от тях изпреварил по-малкия си брат. И бил той преоблечен и го забелязали една тълпа българи, които пазели оная планина от разбойници. И стрелял един от тях [българите] в него и като не го познал, понеже бил самичък, убил го. И тръгнал по дирите му по-малкият брат и им обявил кой е той. И те го отвели и после го направили свой цар.

Всичко това показва че българските граничари през средновековието, са изпълнявали съвестно задълженията си, и са бранели интересите на България. По този начин, в България, не е могло да се премине от случайни хора и престъпници, а чуждите търговци по никакъв начин не са могли да избегнат митото.