|
Българската
бойна
тактика -
фактор за
безспорното
българско
превъзходство
и
доминация
над своите
съседи
Това племе (Българите) е многочислено и свободолюбиво и има само една грижа пренебрегвайки останалите удобства и
благолополучие - да проявява мъжество спрямо своите врагове. -
/Лъв Философ/
Бранната
техника на
древните
българи, е
един от
ключовите
фактори за
създаването
на
Дунавско-Българската
империя, а
също така и
почти 4те
века
доминация
в земите
почващи от
полите на
Южен
Кавказ и
Балкар-Балк,
простирайки
се от двете
страни на
Кубан, и
стигайки
чак до
Дрепър а и
по на юг. За
ратните
умения на
българите
научаме
както от
редицата
битки,
който
нашите
деди са
водили,
така и от
исторически
извори.
Особено
впечатление
правят и
сборниците
на
Псевдомаврикий,
и Лъв
Философ(който
частично е
преписвал
от първия).
Ценни
сведения
за някой
оригинални
български
черти,
научаваме
и от други
автори...
В
началото
на своята
творба Лъв
Философ,
прави
сравнение
между
Българите
и
Унгарците
от една
страна, и
останалите
скити:
Прочее скитските племена имат един и същ ред и строй. У тях има многовластие и живеят безгрижно. Само
племето на българите, а също и това на турките(унагрците), имат подобрен военен строй, по-здрав
отколкото у другите скитски племена, понеже се бият в редовните сражения
и се управляват еднолично.
Нека
разгледаме
и
сведението
на
Псевдомаврикий:
Придружава ги и много добитък, мъжки и женски, който едновременно им служи за храна
и ги прави да изглеждат по-многобройни . . . Поставят стражи на разстояние едни след други, за да не
бъдат лесно изненадани. За сражение не нареждат войските си на три редици, както персите и ромеите,
но вкупом в различни отряди, като съединяват отрядите едни с други, та изглеждат като една само
редица. Те имат в запас вън от строя известна войскова част, която изпращат в засада срещу
непредпазливия противник или я пазят в помощ на оная част от войската, която изпада в тежко
положение. Военния си багаж държат зад войската, а наблизо — също и обоза, наляво или надясно от
бойните редици на една-две мили разстояние, с неголяма охрана. Често пъти те свързват излишните коне
в тила на боевия строй и ги превръщат в негова охрана. Дълбочината на бойните им редици не е
определена, а е в зависимост от случая. Но те обръщат по-голямо внимание на дълбочината и правят
равни и сгъстени челните редици. Те предпочитат да нападат
отдалеч, да устройват засади, да
обкръжават противника, да правят мними отстъпления с обръщане за ново настъпление и клинообразен,
т.е. разпръснат боен строй. Когато пък обърнат в бягство враговете
си, те, като пренебрегват всичко друго, не се задоволяват, както персите и ромеите и другите народи, с кратко преследване и
разграбване на имущества, но преследват дотогава, докато напълно унищожат противниците, като си
служат с
всички
средства Ако някой от неприятелите им, когато бъдат преследвани, се приютят в укрепление, те се стремят да
разузнаят точно какъв недостиг имат, та поради него да надвият неприятелите си или да ги доведат до
какъвто желаят договор. Отначало те предлагат някакви по-леки условия, а след като неприятелите им се
съгласят те предявяват и други, по-големи.
/в
синьо -
добавка на
Лъв
Философ/
Това
описание е
било важно
четиво за
всеки
ромей
дръзнал да
се изправи
срещу
българите.
Въпреки
това,
векове
след
написването
му, ромеите
все още не
успяват да
надвият
българите
и нашите
изненади.
Конят
е бил
основният
боен
другар на
нашите
предци.
Умелото ни
боравене с
него, ражда
редица
византииски
легенди,
като най-фрапиращата
е тази че
българите
не могли да
стоят на
краката си,
защото цял
живот са
били на
конете си:
Обръщат голямо внимание да се упражняват да стрелят от конете си.Не само самите те са въоръжени, а и конете на знатните са покрити отпред с желязо или плъст.
По време на сражение за тях е много вреден сбитият пехотен строй. Той е опасен за тях, понеже са конници и не слизат от конете си. Те дори трудно могат да стоят на краката си, понеже са свикнали от малки да се движат на коне...Вредна
е за тях и
липсата на
пасбища
поради
многото
коне който
водят с
себе си.
Опасна е за
тях също
равна и
открита
местност(Само
няколко
векове по-късно
последното
изречение
се доказва
като
невярно в
битките на
Втората
Дунавско -
Българска
Държава
бел.ред) - /Лъв
Философ/
Въоръжението
на
българите
също
бива
описано от
византииците,
като Лъв
Философ,
особено
набляга на
Конните
Стрелци -
елитната
част от
българската
армия.
Въоръжени са с мечове, ризници, лъкове и дълги копия. Поради това повечето от тях имат двойно
въоръжение в битките като носят копията на рамената си и държат лъковете в ръце, служеики си и с
едните, и с другите, според случая. Когато преследвани, те надвиват главно с лъковете си.
Интересно
е и
сведението
за
лагеруването
на
българите.
То описва
родовата
система у
първата ни
ДунавскоБългарска
държава:
Прочее това племе се управлява еднолично и храбро понася мъките и лишенията. Издържат на жега и студ
и на липсата на други необходими неща...Те стануват не в укрепен лагер както ромеите, но разпръснати по родове и колена чак до деня на
сражението... и са
съставени
от много
колена...
Това
сведение
което
отново ни
оставя Лъв
Философ,
затвърждава
изградената
представа
за
йерархията
в
Българският
Саракт,
където
дори
самият Кан
е бил
подчинен
на
родовият
закон,
който
описва
Йоан
Екзарх: "И у българите князете стават според техния род, синът на мястото на бащата, братът на мястото на брата"...
Интересно
е и
сведението
на Теофан
за съдбата
на родът на
Кан Винех: "Като въстанали Българите избили господарите си които произхоцдали от владетелския род".
По-късно в
превратностите
на
историята
ни,
Предател
избива
тези, който
би
трябвало
да го
накажат(52та
български
боила, и
техните
родове). За
сведение - 1
род
наброява
до 100 души, а
коляното(няколко
рода), е
можело да
достигне
до 500.
Друг
важен
елемент от
военните
кампании
на
древните
българи, са
били
сплашванията
на елините
със
заклинания
и кукерски
игри. Още за
515 година
Йоан
Зонара
пише:
Българите отново нападнали ИЛирик и някои от ромейските военноначалници им се противопоставили със
своите отряди. Но понеже онези си послужили с магии и заклинания, ромеите
претърпели позорно поражение и освен малцина всички загинали. Звезда-комета предсказала тяхната гибел и гарвани летели
над тях...
Пред стените на византийската столица
Крум извършва внушителни езически
ритуали. Това прави голямо впечатление на жителите на Константинопол и дори е описано
в Скриптор инцертус...
Ефектът на
тези
деиствия е
било
вземането
на страха
на
враговете,
и то
напълно
ефикасно.
Борис I,
изпратва
запитване
до папа
Николай I,
питайки го
дали тази
практика
трябва да
бъде
прекратена:
Вие разправяте че сте били свикнали, когато отивате в сражение, да съблюдавате дни и часове и да
извършвате заклинания, игри, пеения и някакви гадания, та желаете да ви поучим какво трябва да
вършите сега в подобен случай...
Но ония неща, които сте споменали, тоест съблюдаването на ден и час, заклинанията, игрите,
нечестивите пеения, и гадания, са дела дяволски, които благодарение на бога вече
при кръщаването сте се отрекли и напълно. -
/Глава 35 от отговорите на папа Николай I/
След като
папата
съветва
Борис I
Михаил да
забрани
съблюдаването
на движението
на
небесните
тела,
заклинанията,
кукерските
игри,
народните
песни и
гаданията, последният
наистина
го прави, и
то
официално
в
издаденият
от него "Закон
за съдене
на людете",
който има
специален
член
гласящ:
Когато някой излиза на бой с неприятели, трябва да се пази от всички дяволски думи и дела, да има мисълта си у Бога, да прави молитви и да се съветва за боя; защото помощ се дава от Бога на съветливите сърца, защото не е победата на боя в премногото сила, но в крепост от Бога, който дава победата.
По този
начин се
слага край
на тази
част от
българската
бранна
тактика и
умение.
/Български
Воин/
|
|