Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Согдиана - културно и етнически идентичният съсед на Бактрия

Согдиана, или накратко Согд, е древен регион от Централна Азия, говорещ и пишеш на език близък до Бактрииският(в по-ранната история на региона, двата езика са били идентични, а понякога Согдиана е била част от Бактрия). Областта най-общо казано се простира между реките Амударя и Сърдаря. На северозапад от Согдина, на устието на Амударя се намира Хорезъм, а на север са земите на скитите. Согд е споменат в Авеста, като един от регионите - "земя на ариици". Жителите на тази провинция са били част от Персииската империя и са споменати в от Дарий Велики в Надписа от Нехистун като "добра земя и страна", а малко след като страната се предава на войските на Александър Македонски, согдианците, вдигат грандиозен бунт, чието потушаване отнело няколко години и създало редица трудности на гръцките нашественици, опитващи се да установят господстващ елинизъм. През 6-8 век, Согдиана, се възползва от слабостта на земите на Бактрия, и ги измества, като Самарканд и Бухара, стават предпочитани пътни дестинаций, за сметка на намиращия се по на юг Балх. 

На снимката отдясно - Европоидни брадати Согдианци, изобразени в Китай през 5век. 

Развитието на градовете в Согдиана, започва по-късно отколкото в Бактрия, и изцяло под нейно влияние. според археологическите находки, керамиката от региона, принадлежи повече към културата на Прото-Бактрииците, отколкото тази на културата Андроново, макар да са открити и единични такива екземпляри. През 8век преди новата ера, в Согдиана вече изникнали големи граове, сред който Кок-Тепе(площ от 100 хектара), и Самарканд(площ от 220 хектара). Забележителни са и запазените напоителни канали около Самарканд с площ 100 км. Те са пряко взаимствена от културата на Бактрииците. Три фактора, осигурили на Согдиана бързо развитие -

•  голямото нарастване на населението, и наличието на плодородна земя, която да задоволява нуждите му.

• Новосъздадената държава по бактрииски модел даваща амбицията за развитие

• Наличието на съвсем близка до Согдиана, Бактриско-Маргианска култура(протобактриици), от която Согдиянците черпят практически всичко.

Согдианците, подобно на бактрииците, с който са имали един език, култура и традиции, и много често са били в една държава са били отрано ориентирани във търговията, като второ перо в икономиката им, освен интензивното земеделие. Отдясно се вижда изображение на согдиански търговец, от Персеполис. В един китайски източник се каза "Мъжете им имат широки очи(европеидни), и пускат бради и мустаци. Умели са в търговията и могат да сцепят дори стотинката на части". Разбира се, частта за сцепването на стотинката е метафора, означаваща едни завидни качества в областта на търговията. съдейки от археологическите данни и някой кратки китайски съобщения, авторитетният източник по въпросите за иранските народи енциклопедия Ираника, смята че Согдианците, през най-ранната своя история като отделна сатрапия, са търгували с изтока с по-дребни стоки, в сравнение с Бактрия и Гандара, който хвърляли основните си сили в развиването на пазара за Китайската Коприна, към Индия, Иран и източното средиземноморие. Създаването на Кушанската Империя, донякъде обръща предишните тенденции, но в будистки текстове, Согдианците все още не са сред главните търговци. Според Симс-Уилямс, търговският речник и терминология на Согдианците е бил идентичен с този на бактрииците. В началото на 3 век(когато българите вече са в Европа), Согдианците, вече са сред основните търговци на изтока, което е засвидетелствано от собствените им "Согдиански Антични Писма", разчетени от Симс-Уилямс. От писмата се съди че търговската мрежа е била разделена на йерархични подразделения, а в Северна Индия вече се е говорило за Согдианско търговско надмощие в предишните зони на икономическо влияние на Бактрия.

През 5-7 век, Согдианците, практически изцяло поели ролята на търговците по пътя на коприната, и се усъвършенствали в пътуването с камили на дълги разстояния. Процесът стигнал дотам, че согдианците си основали собствени малки колонии из Китай, явно за да се справят по-лесно с езика и да подсигурят източника си на приходи. През 6ти век, Согдианските "Сартапа", или с китайска транскрипция "сапао", лидери и водачи на търговската гилдия, били взети на работа в Китай, което лишило Согдите от икономеският предприемчив авангард, но било безпорно признание за добрият им занаят. Множеството статуй на европеиди с бради, от времето на династията Танг намерени в Китай, се приписват за согдианци. Согдианците не се ограничавали само в търговия на запад, но не пропускали да снабдяват със стоки и дивият степен север. От Бактрииският в Согдианският, а от него и в други северни езици, идва думата Борч(която присъства и в Българският), Стир(монета), и други.  Тези факти показват универсалността и голямата приспособимост на согдианците в търговията им, и успекът им в това да напипват психологията на различните народи, за да могат да извлекат дивиденти от това. Едва ли има народи, пътували повече из света преди 2000 години, от Согдианците и Бактрииците. 

/Бухара - един от главните градове на Согдиана/

За нас българите, е любопитна етимологията на двата най-главни града в Согдиана - Бухара и Самарканд. Последният е изведен от Староперсииското Асмара означаващо Камък, и древно-согдианското Канд, означаващо крепост. Днес сред етимолозите няма никакво съмнение че Самарканд означава Каменна Крепост, а това може да ни наведе и на друг ред мисли, като това че Волжко-Българският град Самара, също има иранска етимомология и означава само Каменна/Каменен. 

От друга страна името Бухара, е не по-малко свързано с нас Българите. И макар официално да не се твърди че то идва от българският етноним, етимологията която лингвистите извеждат е доста близка: бухарак, на Согдииски значи щастливо място, а алтернативната етимология е сочена от някой иранисти, който твърдят че Бухара, идва от думата Вихъра(манастир) от Санскрит. Любопитно е че този етноним БУХАР, е пренесен и на балканите от българите, който дават името на Букурещ(транскрипция Бухар-есть).Румънските лингвисти, търсят етимологията в Албанският език(който те погрешно смятат за илирииски), където Бухар, означава красив. Всъщност съдейки по името, на Bucharest, от старобългарски(църковен) веднага можем да го разделим на две - Бухар и есть, като есть означава имам. Но дали името значи от Албански "има красота", от Согдииски "има щастие", от санскит "има манастир", или пък просто "има българи", ако се приеме че Бухар е видоизменен вариант на етнонима ни, е съвършенно друг въпрос.