Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Днес в историята ни има един кратък период за който не се говори никак. А той определя съдбата ни за следващите 200 години. Естествено - той е неудобен. Неудобен заради изобличителният характер на историята спрямо нашите "братушки", който не се спират от някакво "братство", да избиват българи заплатени от ромеиски пари. За тези три години Българската област Мизия е поставена на колене заради недалновиден владетел, секти, но най вече заради огромният хъс на нашите врагове тук да няма българи... И пак Българите успяват да запазят своята държавност още около половин век преди и последната българска съпротива да падне, заради предателска ръка. Но всъщност кой е този Княз Светослав? Кой му плаща да доиде тук? Кой го мотивира да избива българите в всяка от 80те крепости на българите, които е обсадил?

Историята на събитията относно походите на Светослав се предава най вече от Историята на Лъв Дякон, но отделни сведения се намират и в други византииски хроники...

Никифор изпратил пратеници при княза на Русия Светослав като го подтиквал срещу Българите... И тъй руска воиска потеглила на поход срещъ сраната им и опустошила голяма част от страната им, и откарала безброина плячка. и на следващата година русите нанесли на българските земи злини, не по-малки от предишните. И русите като подчинили под властта си българският народ, страната им и предводителите на народа Борис и Роман, забравили вече своята земя и искали да останат там, като владеят страната.

/Йоан Зонара

Зонара ни дава един по общ поглед над събитията очевидно поради факта че не е съвременник на събитията и вероятно е преписвал от друг източник. 

България при Цар Петър I, който загубва отвъддунавските ни владения в полза на Печенеги и Унгарци(черната линия), както и Мизия и Тракия в полза първо на Руснаците, а след това на Византия. На втората карта се виждат остатъците от българското царство съхранени от Цар Самуил.

Ето и извадка от "история" на Лъв Дякон:

Патриций Калокир, изпратен при тавроскитите [русите] по царска воля, пристигнал в Скития [Киевска Русия]. Той се сприятелил с предводителя на таврите, подкупил го с подаръци, очаровал го с примамливи обещания (цялото скитско племе е извънредно алчно и податливо на обещания за подаръци и подкупи) и го склонил да потегли с голяма войска срещу мизите [българите]. Калокир му предложил, като победи мизите, да завоюва страната им и да я притежава като свое собствено владение, но [Светослав] да му помогне срещу ромеите, за да получи (върховната власт в ромейската държава.
При това обещал да му даде от царската хазна големи и неизброими съкровища. Като чул тези думи, Светослав (така го наричали таврите [русите]) не бил в състояние да удържи порива си. Обзет от надежди за богатство, той мечтаел да завладее страната на мизите При това като човек пламенен и смел, силен и решителен той привлякъл цялата младеж на таврите за този поход. И тъй той събрал войска от шестдесет хиляди храбри войници, без наемниците, и тръгнал срещу мизите заедно с патриций Калокир, с когото се сближили чрез приятелство като с роден брат. Щом преплувал Истър и вече се готвел да слезе на брега, мизите разбрали какво става, събрали войска от около тридесет хиляди души и се опълчили срещу него. Обаче таврите стремително се спуснали от лодките и с издадени напред щитове и с извадени мечове започнали от всички страни да избиват мизите. А мизите, като не могли да понесат дори и първия напор, се обърнали в бягство и безславно се затворили в Доростол (яка мизийска [българска] крепост). Казват, че в това (време вождът на мизите Петър, боголюбив и досточтим мъж, опечален от неочакваното бягство, получил апоплектичен удар и като преживял още малко време след това, напуснал този свят. Но това нещо се случило в Мизия по-късно.”

Смъртта на "боголюбивият" но лош дипломат Цар Петър, който сключвайки анти-византииски съюз с унгарците на лоши основи, дава предпоставка за руските нашествия в България. Факт е също че Петър научава за походът на Светослав чак когато пада и "последната крепост на Истъра", което говори за неговата осведоменост и далновидност.

/смъртното ложе на Цар Петър/

След като Княз Светослав покорил Мизия, той забравил съюза си с Византииците и потеглил към Константинопол. Това му деиствие е продиктувано от многовековната руска мечта Константинопол да е руски(а България да я няма). По пътя той избивал местното население, което оказвало съпротива. Много българи намерили героично смъртта си, докато се отбранявали от пълчищата на руските варвари. Лъв Дякон споменава следното:

"разказват че като превзел района на Филипопол, той жестоко и безчовечно набил на кол двадесет хиляди души от заловените в града. По този начин уплашил всички противници и ги усмирил"

Какъв удар по българската демография е било избиването на 20 000 души може всеки да прецени сам, когато си спомни че царството на Симеон обхващащо дефакто Влашко, Трансилвания, Молдова и целите балкани без Солун, Константинопол, и Южна Гърция, е имало само между 2 и 2.5 милиона души. 

И наистина, бих могъл без никакво затруднение да ви описвам битките между младият Цимисхий, и Светослав... Бих могъл и да ви дам описанието на лодките еднодръвки на Русите, с който търсели храна докато били обсадени в Дръстър, но дали това е най важното? С това нека ви занимават Историците. За нас българите е по-важно друго. Че освен тези 20 000 българи набити на Кол в Пловдив, Княз Светослав съзнателно избива елита на България за ВТОРИ път след покръстването. Но докато Борис 1 избива 52 боляри, то Княз Светослав избива 300 наши благородници. 

Докато траела обсадата на Дръстър: "Светослав дълго време размишлявал и съобразил че ако мизите се присъединят към ромеите, неговите работи не ще свършат добре. Той събрал около 300 души мизи, които се отличавали по род и влияние, и извършил върху тях жестоко и безчовечно деяние, като погубил всички, а много други оковал в вериги и заключил в тъмница"

Днес в учебниците ни пише че имало равноправен анти-византииски съюз, между българи и руси... Да - това пише там, а Лъв Дякон сигурно е "таен български шпионин - ревизионист", и такова клане не е имало... Но това само историята ще отсъди. Русофилската политка на България не може да заличи страници от историята ни! Ние българите помним страшният геноцид на Светослав над Българите.

Месеци по-късно Светослав последва събата на Никифор, като главата му била отсечена, от печенешкият Хан Куря, както ни свидетелства "Повест Времених Лет". А днес Светослав е национален герой в Русия... За Хан Куря се правят руски анимационни филми, в който е лошият герой... А за геноцидът над българите... всичко се забравя. Пуста му история... защо ни спомняш ти, така укорително че сме били клани от днешните ни "братушки"?