| |
Българските
руни,
наследство
от Балхара
и Стара
Велика
България "бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки"
/Черноризец Храбър/
 Това
са само
част, от над
300
български
знаци,
някой от
който
многократно
изобразявани
из целите
балкани.
Руните ни
са слабо
проучени и
умишлено
пренебрегвани.
Българската
държава
умишлено
отлагаше и
изтикваше
проучването
на
различни
български
крепости,
за наличие
на руни.
Вместо
това, то
залагаше
на търсене
на евтини
сензации
покрай
наследството
на един
народ от
духовни
пигмей -
траките.
Всичко
това,
доведе до
абсурдността,
че в
България
има повече
учени
който да се
опитват да
разчетат
мнимото "тракииско
писмо"(което
не е
доказано
че
съществува),
а за
българското
руническо
писмо няма
дори и на
половината
толкова
желаещи.
Факти като
този, могат
да огорчат
всеки
истински
българин
милеещ за
страната
ни, особено
след като
вече
изяснихме(в
2 други теми
от сайта),
че тези
руни идват
от едно
древно
огнище на
цивилизация
- Балхара,
откъдето
пък са
дошли в
Северен
Кавказ, и
няколко
века по-късно
- с идването
на
Българите
на
Балканите,
те се
появяват
по нашите
земи.
Знаците,
който
виждате
силно са
повлияли
последващите
азбуки,
създадени
по
поръчение
на
византиискииците,
със цел по-лесно
прокарване
на
християнството.
Очевидно е
че,
разпространението
и
важността
им е
означавало
само едно -
те не са
могли да
бъдат
пренебрегнати. От
Черноризец
Храбър
знаем за
неславянската
дума Куниг,
с която
българите
са
наричали
своята
писменост.
В неговото
съчниение
за буквите,
той
принизява
българските
рунически
знаци до "черти
и резки",
водейки се
от тогава
модерната
идеология
че всичко
езическо(българско)
е лошо, и
трябва час
по-скоро да
отпадне от
живота. И
докато
ритуали
като
писането
на
рунически
знаци, или
черепната
деформация,
са били
премахнати
от
християнството,
то редица
други
обичай си
стоят
непокътнати
до днес.
Това е един
малък
триумф на
българската
култура,
над
религия
обявила
себе си за
наднационална. 
/Карта
на
геогравското
разпространение
на руните
ни на
балканите/ От
картата
става ясно,
че Освен в
Северна
Добруджа(Мурфатлар,
Басараб, и
остров
Пъкуюл луй
Сюаре/крепостта
Преславец/)
надписите
ни са били
разпространени
и на много
други
места из
балканите.
Освен
добруджа,
другата
голяма
сбирка на
наши руни е
района на
Южните
Родопи и
беломорска
Тракия. Там
по
стечение
на
обстоятелствата
бяха
открити
три
рунически
надписа,
като във
Филипи е
открит И
надпис на
древнобългарски
със гръцки
букви.
Интересно
е че в
крепостта
Перперик,
владяна
през
цялото
средновековие
от
българите
също има
прабългарски
руни.
Естествено,
никой от
археолозите
там, не им
отделя
повече от
едно
изречение,
заради
характерната
им "сензационност'.
Всъщност
Перперек и
стените му
са
построени
в
истинският
смисъл на
думата за
пръв път
през 8 век
от
българите.
Както
знаем -
траките не
са
познавали
Хоросана, и
други
спояващи
материали,
което е
предполагало
че
всичките
им
крепости
са били
само
пародия на
такива. 
/Отпечатък
от
Прабългарски
руни/ Названието
на руните
ни Куниг,
има своят
аналог със
названията
на Шумер и
Акад, на
думата
писменост -
Кунуку.
Според
Чернерозец
Храбър,
нашите
руни са
служели и
за гадаене,
което по
ското
смалява
ролята им
на
писменост
в днешният
смисъл на
думата.
Може да се
каже за
част от
знаците
като IYI че
това са
система от
религиозни
знаци. В
Кирилицата
и
Глаголицата
много от
буквите са
взаимствани
или поне
повлияни
от нашето
писмо. Днес
за такива
букви се
смятат Б, Ж, З, У, Ф, Ш, Щ, Ъ, Ь.  
/Прабългарски
руни
открити в
Добруджа, и
опит за
разчитане
на
повечето
от руните
ни на Петър
Добрев.
Официалната
наука
разбира се
е
скептична,
но за 130
години, не
успя да
извади на
бял свят по-добра
интерпретация
и
изследване
на
писмеността
си.  
Български
руни с
вероятно
религиозно
значение. 
Очевидно
е широкото
разпространение
и
огромната
маса на
българите,
който са
достигнали
чак до
Бялото
Море, и са
заели тази
територия...така
и до днес.
|
ю |
