|
Къде
за пръв път
се
култивира
розата, и
случайно
ли
българите
сме
световни
първенци в
производството
на розово
масло
Розата
е едно от
най-древните
растения
на земята,
култивирано
за първи
път в
Централна
Азия -
прародината
на
древните
българи. В
началото
на 20 век в
територията
на
България, и
тази на
Авганистан
се е
произвеждало
по равно
количество
розово
масло, и
двете
страни са
били
единствените
лидери в
Областта.
След
поредица
от
катаклизми
и
размирици
в
Авганистан,
населението
там
започна да
отглежда
масово Мак
на мястото
на розата,
дотолкова
цялостно,
че
Маслодайната
роза
изчезна от
земите на
Балхара и
днес
авганистанците
решили да
преминат
обратно на
производство
на розово
масло,
трябваше
да внасят
от
Българската
Маслодайна
роза.
През
1896, вестник
Ню Йорк
Таимс,
отделя
кратко
каре в
своят
вестник
посветено
на
произхода
на това
изключително
важно за
човека
цвете. Тъй
като
статията
директно
свързва
розата с
Бактрия,
считам че е
редно да
бъде
публикуван
и неин
превод:
Някой
указания
относно
произхода
на розата
както във
времево
така и в
геогравско
положение,
са дадени
от нейното
име. В
латинският
то без
съмнение
идва от
гръцкото "родон",
дума която
всъщност в
по-широк
смисъл не е
гръцка а
ориенталска(източна).
Все още не е
ясно обаче
от която от
двете
големи
езикови
семеиства
принадлежи
думата. Хейн
е на
становище
че тя е
иранска, и
принадлежи
към
Арийското(индо-иранското)
езиково
семеиство -
по
конкретно
към по-старите
езици на
Персия и
Бактрия.
Мощта на
Персия и
способността
и да налага
редица
иновации
над
съседите
си, само
говорят в
подкрепа
към
твърденията
че именно
Иранското
плато е
родина на
розата. От
друга
страна
професор
Скиит,
който има
по-голяма
обществена
подкрепа,
твърди че
думата е
семитка от
арабското
"уард" -
дума
означаваща
цветов
храст но не
указващ
със
сигурност
за какво
цвете
става
въпрос.
Важно е да
се
отбележи
че и
персииската
дума "гул"
също има
първо
значение "ароматно
растение",
но днес се
използва и
за
указване
розата. "Ut rosa flos
florum sic est domus ista domorum", е
подчертаният
начин в
който като
надпис
върху една
от
църквите в
Йорк, се
твърди че
розата е
цветето на
архитектурата.
Въреки
различията
си и двете
теории
обаче са
единодушни
че можем да
проследим
оригиналните
насаждения
с рози, и
първите
хора който
са ги
отглеждали,
в цетрална
и западно-централна
Aзия.
Всъщност
вместо тя
да се
разпространи
само на
запад,
розата
странно бе
предприела
един по-различен
обход на
земята и
поравно се
е
разпрстранила
на изток и
запад, без
да показва
някаква
непоносимост
към
различни
типове
климат,
въпреки че
определено
амплитудите
в
температурата
и пречат.
Розата
спокойно
расте в
Абисиния, и
дори
Мексико, но
никога не е
достигала
Екватора.
От друга
страна,
студът не е
могъл да
спре
нейното
разпространение,
и днес тя е
разпространена
дори в
Исландия,
Гринландия
и Камчатка.
В Исландия
в някой
части
неблагоприятни
части на
страната,
месните са
принудени
да хранят
техните
Коне и Овце
със сурова
риба, а край
брега
разсте "Rosa
Rubignosa" - която е
бледа,
самотна и
чашевдна. В
Лапландия
розата,
почти през
цялата
година
едва
подава
глава над
плътен
слой сняг. В
скандинавските
страни пък
използват
някой рози
за парфюм,
макар и в
твърде
незначителни
количества.
От момента
на
написването
до днес е
минал над
един век,
което
тласна
проучването
относно
прародината
на розите
на съвсем
друго ниво.
Археологията
откри
вкаменелост
в щата
Колорадо
на няколко
милиона
години, на
която бе
останала
роза
напълно
идентична
с днешните.
Въпреки
това
въпросът
си остава -
кой са
първите
народи,
който са
започнали
да
отглеждат
розата за
препитание
и други
цели?
Проучването
на
древните
арийски
текстове
пренесени
от арийте в
Индия, са и
най-древният
източник
споменаващ
розите. Тези
книги разказват за почитатта, с която се ползвала розата
- съществувал дори закон - всеки, който донесе на владетеля на страната роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските покои, с нея плащали данъци и такси...
За появяването й на света в преданията не се казва нищо; само в индийските митове се съобщава, че най-красивата жена на света Лакшми се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 големи и 1608 малки розови листенца. Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната красавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я превърнал в своя съпруга. От този момент Локшми станала богиня на красотата, а скриващата я розова пъпка - символ на божествена тайна, за всички източни народи станала свещена...
По
думите на
средновековните
персииски
поети: "розата
е подарък от самия Аллах. Веднъж при него се появили всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прекрасен, но нощем забравял за своите задължения на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов управител на растенията - бялата девствена роза с нейните остри шипове за охрана."
На
снимката -
иранска
роза. Статията
на Ню Йорк
Таймс,
прави
бегъл
очерк на
езиковите
сходства и
различия,
но е редно
да пуснам и
пълният
списък на
думи,
сродни и
носещи
произхода
на думата
роза... На
латински rosa;
на гръцки rhodon;
на
арамейски
вуррда; на
асирииски
вуртинну;
на
староирански
варда, на
арменски
вард, на
согдиански
уард... и
прочие.
Очевидно е
че слабо
различкаващите
се
лингвистични
съвпадения
ясно
очертават
и
произхода
на розите а
именно -
иранското
плато. До
нас за
съжаление
не е
достигнало
известие
как
бактрииците
са
наричали
розата, но
техният
език е бил
доста
близък до
съседният
Согдиански,
като в
отделни
периоди
Согдияна е
била част
от Бактрия,
което
говори за
предполагаемо
голямо
сходство
между
говора на
населението.
Карта на Розовата долина с център Казанлък от 29 май 1893 г.
- създател -
Теодор
Шипков... Розовата
долина се
оформя
около
градовете
Казанлък,
Карлово
Стрелча и
други.
Първите
писменни
сведения
за
комерсиално
отглеждане
на рози у
нас са о т 17
век,
паралелно
в Одринско,
и в село Войнягово
Карловско.
Внезапният
бум на
търсенето
на
розовото
масло,
набързо
организира
българите,
да
превърнат
цветето,
което
досега са
гледали
само в
градините
си, във
средство
за
препитания.
В течение
на
годините
Розовото
масло е
наречено
течното
злато,
защото
един
мускал от
него е бил
равен на
теглото си
в злато.Всичко
това
набързо
осигурява
материалното
благосъстояние
на региона
и превръща
българите
в световен
лидер по
отглеждане
на
растение,
познато им
от хиляди
години още
от
прародината
им Балхара
в Средна
Азия. В
последните
години
розата се
оформи
като
национален
символ на
България.
Днес
в света са
известни
около 100
вида рози,
но само 3 от
тях имат
потенциала
да бъдат
използвани
за за
произвеждане
на розово
масло.
Казанлъшката
роза е от
сорт
смятан за
донесен от
Персия, все
още
неизвестно
кога.
Рядкостта
на такива
сортове,
правят
нашата
България
производител
на 85% от
всичкото
розово
масло в
света. Преди Освобождението у нас е имало около 10 хил. дка насаждения и производството на розово масло е достигнало 1000 кг. Най-големи площи са създадени и отглеждани около Първата световна война — около 90 хил. дка, след което площта намалява до 30 хил. дка.
Маслодайни рози се отглеждат в районите на Крим, Краснодар, известни площи в Молдова и Грузия, в Турция, Франция, Мароко, Индия Авганистан и други страни.
Геогравски
погледнато
рози се
отглеждат
както в
земите на
Балхара (Авганистан),
така и в
земите на
Кубратова
България(Крим,
Краснодар,
Кавказ).
На
фона на
икономическият
просперитет
на
България, в
прародината
Балхара,
нискоразвитите
полу-номади,
настанили
се в земите
на
българите,
след
нашето
напускане
в
съглашение
със САЩ и
Русия,
прврънаха
идеалните
за
отглеждане
на рози
полета на
Авганистан
във полета
за опиумен
мак(който
изисква
подобни
климатични
условия).
През 2007
година euronews,
пусна
новината
че масово
жители на
Авганистан
внасяли
семе от
Казанлъшка
роза за да
засадят
повторно
полетата
си с рози,
но
екпериментът
не бе
особено
успешен,
защото
много от
земеделците,
все пак
желаещи да
премахнат
маковите
насаждения
са били
подлагани
на
репресии и
сплашвания.
В резултат
Авганистан
е
производител
на 85% от
опиумният
мак в
световен
мащаб, а от
американската
окупация
досега
производството
се е
увеличило
със 8 пъти.
Българската
роза е
деиствително
символ с
който
можем да се
гордеем, а
високото
качество
на
Казанлъшкият
сорт може
само да ни
напомня че
българите
са силно
развил
земеделието
народ с нях
към
добрата
реколта.
|
|