Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Ракията - балканско, ориенталско, или най-вече българско питие, правено още от древните българи през 9ти век 

От както се помни, българинът винаги е държал на неговата софра да присъства ракията. Тя е била неизменна част от нашето битие документирано още от първите векове на турското робство, но днес археологическите находки показват друго. Ракията е била напитка още на древните българи пренесена от люлката на своята първа направа - Иранското плато. Днес ракията се счита за национално питие на повечето от балканските наций, който се намират под пряко наше културно влияние. Самата дума се днес счита за Арабска, от ранноарабското Арак, което значи вино, но за пръв път арабите се докосват до ракия, чак след като завладяват Ахменидската Империя. Именно и затова нямат своя собствена дума за питието ракия, а са приели своята дума за вино със двоино значение и за Ракия, като по стечение на обстоятелствата тази дума се налага из различните страни. Днес има повече от 50 вида ракии, правени от различни материали(джибри), и по различни методи и преварки. През 2007 България се опита да регистрира в ЕС, ракията като традиционно българско питие, но бе възпрепятствана от Румъния, със аргумента че тя е и тяхна. Тогава никой от българите не се сети да приведе в довод тези 7-8 български аламбици(съдове за варене на ракия), от ранното средновековие, който по безпорен начин доказват че ние българите първи на балканите сме въвели и използвали тези своеобразни средновековни казани, което пък доказва че и сме първите пили ракия по тези места.

/средновековни български Аламбици, по илюстрации, от статия в електронния вариант на вестник сега/

Преди повече от половин век бе откита дръжка на аламбик за варене на ракия, заедно с част от устието. Това откритие набързо бе оставяно някъде да прашасва и бе станало просто страница от някой прашен каталог, който дори студент по археология не би погледнал. Писменни източници за производство на ракияпри българите(а и на парфюми, което е било извършвано със съдове подобни на този от снимката) няма, но за това ни помага единствено археологията. Освен тази част от съд в Плиска бяха открити още няколко подобни съда из различни места в България. Според Иван Петрински: "От времето на Второто българско царство са известни засега още пет съда за дестилация - два от с. Хотница, от с. Дядово, Новозагорско, от Ямбол и от Южните Родопи /по Й.Алексиев/. Съдовете са малки, но рязкото увеличаване на броя им показва масовизиране на процеса. Сигурно е, че освен за лечебни и козметични цели, аламбиците вече се използват и за добиване на високоалкохолни напитки." 

Преди година бе открит подобен аламбик от 12 век не другаде, а в самият толкова прехвален уж "античен" Татул. Светилата на археологията така и не обясниха как така в тази уж тракийска крепост, има повече български отколкото тракииски находки, но това е друг въпрос. След 13-14 век, такива съдове започват да бъдат разкривани и из различни места от Европа. Огромното закъснение между намирането на Аламбици в Италия или Русия, сравнено с ранното им хронологизиране у нас, доказва че българите са били високоразвит народ, а ракията е именно наше, а не румънско или прочие питие на народи измислени преди по-малко от 2-3 века. "В Русия появата на високоалкохолните напитки, предимно на зърнената водка ("хлебно вино"), но също и на гроздова водка, се отнася към втората половина на ХIV в." Ненамирането на антични аламбици напълно опровергава тезата че траките са били големи майстори на гроздето. Както вече ви запознахме в друга статия, първото вино в света е запазено случайно в делва в Иран, а първите лозови насаждения в света са от северна Бактрия - земите на днешен Авганистан. В тази връзка, не бива да се учудваме че ние българите сме били и майстори на ракията, която пък води своят произход не от къде другаде а именно от Месопотамия и Иран.

според историка Мартин Ливаин, за пръв път аламбици са намирани в Месопотамия от преди 4000 години. За кратко време, изобретението се е разпространило из цялото Иранско плато, защото според книгата му "изучаване на парфюмерството от второто хилядолетие преди христа". Без съмнение, според него отначало аламбиците са били използвани за нуждите на парфюмерията, а по-късно за производство на ракия. 

Ябир-Ибн-Хаян(персиец), живял през 8век след христа, днес се счита за първият алхимик в света, като неговите опити имат световен принос за цивилиазацията. Изучил всички науки, и оставил над 20 изобретения, той пръв въвежда Аламбика във химични опити, и описва процесът дестилация.  Това го прави основоположник на съвременната химия. Арабският сторик Ал Кинди от IХ в, за пръв път описва аламбиците, като новото изобретение не предизвиква никакъв интерес у Европеиците чак до 14 век, по море за пръв път аламбиците на Хаян се пренасят в Европа, а първото им споменаване в европеиски източник е от 12 век, когато в латински източник се споменава за дестилирано вино. Въпреки това, за западняците ракията така и така не успява да се наложи като национално питие, за разлика от Българите, който без съмнение са донесли знанията за функциитер аламбиците още от древната си прародина Бактрия до балканите, и набързо са разпространили питието чак до Словакия и Унгария, където питието се нарича съответно:  палинка/паленка.  На този фон, народи извеждащи произхода си от легионите на Траян, но сами осъзнавайки че имат не повече от 200-250 години самостоятелен живот като отделлен етнос, нямат никакво право да обявяват ракията за тяхна. Още по нелепи бяха и сръбските опити ракията да се обяви за тяхна и да се приеме "единен, славянски" правопис на думата - "ракиja". 

Наздраве!