Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Велики Преслав - мерило за богатството и уменията на древните българи

/Велики Преслав, от източният вход, и карта на града, насложена върху снимката/

"Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: "Какво видя там?", той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота и ред!"

Велики Преслав, е достоен продължител в поредицата от Дунавско-Български столици. Сравнително по-запазеният му вид в сравнение с Плиска, го прави и ценен археологически извор за живота на аристокрацията на българите. От него научваме жизненоважни сведения за всички области на бита, а с града са свързани всички дейци на Преславската книжовна Школа. Тя започва своята деиност с пряко копиране и првеждане на гръцки текстове, но след първоначалната лоша инерция, при Цар Симеон, започва да се пише и авторска българска литература, макар и отново с църковен привкус. Средновековните Християнски Канони, значително изкривяват всичко в което българите са вярвали досега, и те развиват една нова култура в книжовно отношение. За сметка на това архитектурата, и живота на хората остават непроменени. Монументалното българско крепостно строителство, водопроводите, символите, и въобще всичко което може да се види в Преслав, е едно истинско олицетворение на Бългащината и могъщият ни дух. Любопитно е че Преслав, става столица през началото на управлението на Симеон, но е изграждан в продължение на няколко поколения българи, и подготвян за престолнина.

Изграждането на крепостта, започва още по времето на Маламир, и е поверено на Кавхан Избул - играл ключова роля в управлението на три български Кана - Омуртаг, Маламир и Пресиян. Факт е че до момента на краят на управлението на Борис I, градът и крепостта вече са готови и обитаеми. В един от българските надписи се казва следното:

Кан субиги Маламир, от бога архонт; неговият стар боила, кавханът Исбул, направи този водоскок и го даде на архонта. А 
архонтът даде на българите много ядене и пиене, а на боилите и бааините даде големи подаръци. Нека Бог удостои от Бога 
архонта да проживее заедно с кавхана исбул сто години.

Днес се счита, че става дума за водопровод водещ към Преслав, който бе отктит от археолозите. Въпреки че това не е потвърдено, повечето от историците го приемат като факт. Това може да обясни и как изведнъж България, се озовава със нов огромен и укрепен бляскав град. Прозвището на града също е подобаващо. Ако Плиска е старобългарският вариянт на Бляскава(потвърдено от някой средновековни документи), то Преслав, идва от българското Преславен(велик;почитан).

/Подова настилка от преслав, с апликирани шестолъчни цветя - символ на канската мощ/

Днес се смята че Преслав е бил избран за нова столица на България, след църковен събор свикан от Борис I, когато последният обявява Цар Симеон, за следващ владетел. Тази хипотеза се лансира от Златарски, но нито е доказана, нито е отвърлена. Ето на какво се базира тя:

„Князът на този народ (т. е. Борис), както разказват, като приел благодатта на Кръщението, проявил такова съвършенство, че денем се явявал пред народа в царски одежди, а нощем, облечен в груба дреха, влизал тайно в църква и, прострян върху пода на самия храм, прекарвал в молитва, като си постилал отдолу само власеница. Не след дълго той изоставил земното царство и като поставил на свое място за княз по-стария си син (Владимир) , подстигал се,приел одеждата на светото подвижничество и станал монах, предавайки се денонощно на милосърдие, бдение и молитви. Между това неговият син, когото той поставил за княз и който далеч отстъпвал от баща си по ревност и деятелност, почнал да върши грабежи, да прекарва времето си в пиянство, пиршества и разврат и с всички средства да възвръща новопокръстения народ към езическите обреди. Когато баща му узнал това, възпламенен от силен гняв свалил монашеската дреха, отново препасал военния пояс, облякъл царските дрехи и като взел със себе си тия, които се бояли от Бога, опълчил се срещу сина си. Скоро без особено затруднение той го заловил, извадил му очите и го пратил в затвора. След това свикал цялото си царство и поставил за княз по-младия си син (Симеон) , като го заплашил пред всички, че ще претърпи същото наказание, ако в нещо отстъпи от истинското християнство. След като уредил това по този начин, той свалил пояса, отново надянал светата монашеска дреха и като отишъл в манастир, прекарал останалото време от сегашния си живот в свето подвижничество."

/Цитат от световната хроника на Регинон/ - предполага се че събора е станал през края на 893, или началото на 894 в Преслав

/находки от Велики Преслав; долу в дясно обеци от преславското съкровище/

Според силно преувеличените теории на Златарски на събора са се взели следните решения:

• Кан Владимир да бъде детрониран и на престола да се възкачи брат му Симеон. Във връзка с това е приета промяна в принципа на унаследяване княжеската власт, съгласно която владетелят може да бъде наследен от своя брат. Дотогава единствено синът на владетеля е приемник на престола. промяаната е отразена от Йоан Екзарх в неговия Шестоднев.

• Столицата на България да бъде преместена от Плиска в Преслав.

• Византийското духовенство в страната да бъде прогонено и заменено с български клирици. Известно е, че през 893 г. Климент Охридски става епископ на Драгвиста и/или Велица.

• Българският език да замени гръцкия в богослужението. С това той става официален език на българската държава.

Съдейки по единственото съобщение на хрониката на Регинон, можем да твърдим че има доказателства единственно за точка 1. Остнаалите точки, или въобще не са станали по формулиранията от Златарски начин, или не могат да бъдат посочени към конкретна година, което ги оставя да висят като въпросителни в науката ни. Трябва все пак да напомним че липсата на достигнали сведения за дадено събитие, не дава право на историка да си измисля събития(което правило Златарски очевидно е престъпил в даденият случай). 

/Украшения от Преславското съкровище/