Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

За статута на Българската Държава и титлата на владетелите й

Пак ще летим на бойните си коне, допрели лица да буйните гриви; пак ще прегазваме вражи воини, размахали саби над главите им. Ромеите ще отстъпват пред нашия устрем. Ще станем голяма, силна държава. Три такива държави ще има в света и една от тях ще е България.  

              Днес България е най-бедната Държава в Европа и има най-слабата и малка армия, която не е в състояние да брани народа от никакъв външен неприятел. Държавата ни не е фактор дори на Балканите и никой не се съобразява с нея. В държавното си устройство следваме чуждите Държави и изпълняваме всяка тяхна заръка. Накратко ние сме една играчка в ръцете на големите, от нас нищо не зависи и нямаме право на собствен глас. Това, което трябва да знаем обаче е че това не е положение характерно за Българите. И днешното ни положение е такова не защото ни е генетично заложено да сме такива, а е такова заради злощастно стекли се за нас обстоятелства. Начина да излезем от тази ситуация е да осъзнаем кое е характерното състояние за един народ носещ името Българи.

             За целта ще проследим статута и авторитета на Дунавска България от поставянето на началото й през 681 година. Това, което изпъква на преден план е че България единствената Държава, която е съществувала толкова продължително време в Европа без да е била част от християнския свят и без да е имала намерения да се провъзгласява за въстановител на Римската империя или да се отъждествява с гръко-римската култура. От множеството възникнали в Европа през ранното средновековие варварски племенни обединения, само България не е търсела признание от Рим или Константинопол и е съществувала на картата без да се налага владетеля й да се кланя на папата или патриарха. Всички варварски племена през този период търсят признание от една от двете църкви и се стремят да подражават на елинистичната култура. Българите напротив, отстояват своето и се стремят да се разграничават от елинистичния свят. Причината за това е че Българите единствени имат своя развита цивилизация, която не се нуждае от заемки и има свой достатъчно завършен и съвършен държавен модел от източен тип. Този модел е уникален за Европа, а Българката цивилизация е тази, която е оказала най-силно влияние на европейската като цяло след елинистичната. България е единствения цивилизатор в ранна Европа, който привнася различна култура, вместо просто да копира и разпространява достиженията на гръко-римската такава.

България е една от трите мощни държави диктуващи какво става в Европа още от времето на Омуртаг. Срещу него, не смеел да влезе в бой дори самият Карл Велики, прочутият но НЕУК победител над арабите. Както знаем, докато Омуртаг оставял надписи и строял градове, валове, мостове и аули, Карл Велики подписвал документите си със специален шаблон. По ирония на съдбата днес ние смятаме французите за по-цивилизовани от нас...

    Досега в Дунавска България има над 30 намерени различни държавно-административни титли, които са наше достояние и имат ирански произход и аналози. Този извод и това откритие дължим на великия Български историк ст. н. с. д-р Петър Добрев. Такива са титлите: канасюбиги, канартикин, кавхан, боил, колобър, бан, жопан, багаин, багатур, таркан и др. Заедно с техните производни като тортуна-пиле-жопан или кана-боила-колобър се получава една сложна държавно-административна система, която е била достоен съперник на римската.

              България е първата Държава в Европа, която успява да откъсне свещени територии от Римската империя и да изгради своята Държава върху тях. Като на всичкото отгоре не претендира да бъде обявена за наследник на тази империя. През 805 година Българския кан Крум превзема Аварската Държава. През 809 Сердика е присъединена към България. А през 813 година Българската армия е пред Константинопол. В началото на ІХ век България е най-голямата сила в Европа наред с Франкската империя. През 865 година обаче Българския кан Борис приема християнството и България е зачислена към християнския свят. Какви са били последствията за Българите от този акт сме говорили в други теми. Сега да видим по какъв начин България се вписва в християнския свят

              След разпадането на Римската империя в християнска Европа остава едно неписано правило, което обаче е стриктно изпълнявано. Само един владетел има правото да носи титлата император и това е този, чиято Държава е наследник на Римската империя. След унищожаването на Западната Римска Империя, това право остава само за императора на Източната Римска империя. Титлата на византийския император е василевс(basileus) и само той има право да носи тази титла. След завоеванията на Карл Велики и огромната франкска експанзия върху бивши римски територии, Византия прави първия компромис и през 800 година и Карл Велики е коронясан за император. От този ден нататък в Европа може да има двама императори. Това са владетелите чиито държави са наследници на Западната и Източната Римска империя съответно imperator и basileus. Прави впечатление и че след разпадането на Франкската империя на 3 отделни Държави, само една от тях има правото да има владетел с титлата император. За другите остава кралския титул. През 927 година на Византия й се налага да направи още един последен компромис. Още един владетел в Европа получава правото да носи титлата император. Това е Българския владетел, като титлата на Български е цар. Тук трябва да споменем че са доста неоснователни мненията, че Българското цар произлиза от славянското цясар, което от своя страна идва от гръцкото кесар. За това твърдение не само че няма конкретни доказателства, но и логиката го отрича. Кесар е титла по-ниска от император и вече е получавана веднъж от Български владетел(кан Тервел) и то без бой. Докато царската титла е извоювана от Българите с цената на десетки Войни, водени от Симеон велики срещу Византия. И въпреки, че Симеон не получава тази титла за себе си, Византия се оказва принудена да я признае за неговия син Петър І с цел да избегне ощен един дълъг период на войни, който може да доведе до краха на Изочната Римска империя. Доказателство за равнозначността на Българското цар и на гръцкото василевс е и самия акт на коронацията, при която василевса слага своята корона върху главата на Българския владетел. Друго доказателство за това е че при превода от Български на западен език титлата на Българския цар винаги се превежда император. От тук идва и Българското име на Константинопол. То е Цариград. Ще рече "град на императори". От къде тогава идва това Българско цар? Езическата титла на Българскит владетели е канасюбиги. След приемането на християнството става княз. Интересно е че княз е твърде близо до звучене до Българското канас. Интересно е и също, че първия засвидетелстван случай на някой със "славянската" титла княз е Българския владетел княз Борис І. Ясно е че Българите не могат повече да се управляват от някой с езическа титла, затова е възможно старото канасюбиги да е трансформирано в княз, а за владетел с императорски титул да се използва цар. Ние знаем, че Българите както и всички ирански народи взаимстват доста от цивилизацията си от най-старата такава в Двуречието. Ивестно ни е също, че на акадски цар е Sarrum(шаррум) или само шар. Интересно е да споменем и древната Българска дума саракт, която има много сполучлив превод като царство. Извода е че Българите можеби са носели със себе си думата цар, но са я използвали чак след християнизацията. Излиза че цар също е езическа титла, но такива са и самите василевс и император.

             Нека сега да разгледаме един интересен случай. Освен Българите и руснаците са имали царе. Първият засвидетелстван цар в историята е Българския цар Петър. Първия руски цар е Иван Грозни. През 1552 той превзема Казан и унищожава Волжка България, която дотогава съществува като Казахско ханство. Точно в това се крие отговора на въпроса, защо именно Иван Грозни е първия руски цар. До тук стана ясно че от 927 година до края на средновековието в Европа може да има само трима владетели с титла цар и това са тези, които управляват Държавите наследници на Западната Римска империя на Източната Римска империя и на владетеля на Българите. Титлите са съответно император, василевс и цар. След Османските завоевания на Балканите, България и Византия спират да съществуват. Така две от местата за императори в Европа са овакантени. Проблема с получаване правото на някой друг да носи тези титли обаче е голям. Никой в Европа не е в състояние да превземе Истанбул и да въстанови Източната Римска империя, за да нарича себе си император. Най-голямата Държава в източна Европа по това време е Русия. Руските владетели носят титлата "велик княз". Доста показателно е това, че дори през ХІV-XV век никой руски владетел не се осмелява да се нарече цар. Те са нещо повече от князе, но не отговарят на изискванията да се нарекат царе, затова се наричат велики князе. Първият, който отговаря на тези изисквания е Иван Грозни. Това става в момента, в който той превзема Казан и подчинява Българите. Тогава към своята титла той прибавя и "цар на Българите". И въпреки че Иван Грзни е коронясан за цар през 1547 година(преди да е превзел цялото Казанско ханство), първата му атака срещу Волжка България е именно от тази година. С включването на Българите в империята му, Иван Грозни получава правото да носи титлата цар, защото макар и да се е възцарил над не-християнско население, той е християнски владетел, който управлява Българите.

/Иван Грозни се титолува за Цар едва след като заробва Волжка България - картина от битката за Казан/

             Днес в България управляващите изпълняват длъжности, които се обозначават с италиянски, френски или английски думи. През средновековието в цяла източна Европа се носеха Български титли. Сърбите имаха жопани. Румънците князе. Русите царе и боляри. Днес учим английски и немски. През средновековието чуждите народи учеха Български. Тогава модата се диктуваше от България. Тогава България имаше хегемония над цяла Европа. Тогава ние бяхме велика сила. Така че когато чуете да казват че днес нямаме нищо свое и нищо не зависи от нас, не приемайте това за изначално положение и даденост! Спомнете си за цар Иван Асен ІІ, за кан Крум! Спомнете си за Симеонова България! Спомнете си за Волжка България от Кавказ до Северния ледовит океан! Помнете че сте Българи!