Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Геогравската област Македония, е изключително наситена на български средновековни надписи написани на различни азбуки - гръцка, глаголица и кирилица. Прави огромно впечатление фактът че във Вардарска Македония(БЮРМ) тези надписи отсъстват, което навежда на мисълта, че е твърде вероятно те да са били унищожени преди да могат да бъдат документирани и фотографирани. Единственият оцелял неунищожен надпис от Битоля бе обявен от сърбските окупатори за "надпис фалшификат, донесен от българите през I световна война", което е върховен цинизъм. От друга страна има един надпис(на Борис Михаил) в Алабния, и цели 5 по-солидни надписа от Егейска Македония. Няколко от тях се водят изчезнали, и единствената причина ние да знаем за тях са някой ранни български изследвания като това на акад. Йордан Иванов, който издава малко след I световна война, монументален труд за Българските старини в Македония. Тук ще се опитаме да покажем съдържанието на тези текстове, което ще обясни защо те се крият от погледа на обществото в Македония и България. Като виновници за унищожаването на повечето от надписите можем да посочим дирекно Югославия, Гърция и дори Османската Империя(колоните на Цар Симеон край Солунската Крепост)

/Надписите от Филипи/

Тези две плочи са част от надпис който изначално е представлявал 6 подобни каменни блока, както е засвидетелствал откривателят на надписа - французина Отец Браконие, през 1707. За два века, след това, никой не се е интересувал или сетил за този надпис до началото на 20 век, когато българите в търсене на свойте корени, прочели краткият очерк на Браконие, се организирали за да разкрият надписа(който отново бил обраснал в шубраци и до коленете във пръст. Така през 1923, 6те плочи били намерени но много странно, цели 4 от тях са били със изтъркани букви, и по тях днес има само единични букви. Очевидно, някой неизвестен българофоб, се е постарал никога да не научим цялото съдържание на тези надписи. Ето преведеният текст на това което е достигнало до нас:

На многото българи от Бога Архонтът Персиан изпрати Кавхан Исбул като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и Кавханът срещу Смоляните...

Който търси истината, бог вижда и който лъже бог вижда. На христианите българите направиха много добрини и християните забравиха, но бог вижда.

Без съмнение, от смоляните след похода на Исбул не е останала и следа, защото те не се споменават нито веднъж след Омургаг, но унищожаването на този български надпис ни е лишило от важни подробности, за който днес само можем да гадаем.

Надписът от Балши е открит през 1918 от Австрийски войници в развалините на стар манастир край село Балши. Както се подразбира, и върху него бе извършено посегателство, и той от 1944 е в неизвестност. Прези идването на Комунистическата Власт, надписа се е съхранявал във историческият музей в Берат. Енвер Ходжа, най-верният съюзник на Тито, и негов подражател очевидно се е погрижил надписа  да не види отново бял свят. Днес се съхранява само едно копие от гипс в Археологическия Музей в София. Надписа гласи:

"Покръсти се от Бога архонтът на България Борис, преименуваният Михаил заедно с дадения му от Бога народ в лето 6374 (1 септември 865 - 31 август 866 г.)"

Споменаването на думата "Българин" толкова "далече" от България явно не се е харесало на Комунистическите марионетни правителства, което обяснява защо днес надписа е в неизвестност. Димитър Хоманиан, написал краткото житие на Свети Климент Охридски твърди в него че този надпис не е единствен:

А в Кефаления (Главиница) могат да се видят запазени и до наше време каменни стълбове, върху които са вдълбани букви, отбелязващи приобщаването и присъединяването на народа към Христа.”

Цар Симеоновите колони край Солун, по щастливо стечение на обстоятелствата са били скицирани няколко години преди освобождението от родолюбиви българи. Когато Българската Държава изпратила учени, който да го проучат, той вече бил "преместен" от официалните власти на султана. И до днес, той е в неизвесност. Прилагам снимка от книгата на Йордан Иванов, който пръв и почти единствен говори за надписа.

Предполага се че надписа е имал свой двоиник, като единия е сочил към България, а другия към Византия, и е бил своеобразен маркер на границите между двете империи. Все още не е ясно каква точно длъжност е ОлгуТархан, но е радостно че се намира толкова ранно споменаване на българската титла Комита, толкова широко използвана по-малко от век по-късно при българите. Не е ясно и кой са Теодор и Дристра... 

Поведението на днешната ни наука е "ни чул ни видял", и съществуването на надписа се подминава със високомерно мълчание, като че имаме "предостатъчно" извори за симеоновото време. Въпреки това един ден всичко ще доиде на мястото си. 

Самуиловият надпис от село Герман Преспанско, днес в Република Гърция. Той е уникален със това че не споменава в себе си думата "българин", което автоматично го прави безобиден. В него се описва родословието на Цар Самуил, като се смята че е написан от самия него, през 993 година. Днес надписът се намира в София, където поне засега не е застрашен от унищожение, въпреки глобалната тенденция, всичко българско да се затрива. Текстът на надписа гласи:

В името на отца и сина и светия дух. Аз Самуил, раб божий, полагам помен на баща и майка и брата на този кръст. Това са имената на покойните: раб божий Никола, Давид. Написа се в годината от сътворението на света 6501 [992/93], индикт 

Твърде е възможно въпреки всичко във отчупената част от надписа да е имало думата Българин. Това обаче ние никога няма да узнаем.

Битолският надпис, на Гаврил-Радомир, е намерен чак при събарянето на старата джамия на Битоля, която очевидно е била стара църква. Властите в Титова Югославия, не можеха да го обявят за фалшификат(а им се искаше) и обявиха че той е бил донесен от Български воиници през 1 световна война, за да доказва че населението на Македония било Българско. Този връх на шизофреничността, не променя факта че в надписа Гаврил Радомир се самоназовава "Българин по род", колкото и платени от Белград историци да твърдят че в надписа се споменавало Българин, защото Българин било синоним на селянин(О да, това пишат историците във БЮРМ) Текстът на надписа гласи:

През годината 6523 [1015-1016] от сътворението на света обнови се тази крепост, зидана и правена от Йоан, самодържец български, с помощта и с молитвите на пресветата владичица наша Богородица и чрез застъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена за убежище и за спасение и за живота на българите. Започната бе крепостта Битоля през месец октомври в 20 ден, и се завърши в месец ... в края. Този самодържец беше българин по род, внук на Никола и на Рипсимия благоверните, син на Арон, който е брат на Самуил, царя самодържавен, и които двамата разбиха в Щипон [Ихтиман] гръцката войска на цар Василий, където бе взето злато ...  а този в ...  разбит биде от цар Василий в годината 6522 [1014] от сътворението на света в Ключ и почина в края на лятото.

Но ако този надпис е провокативен, бих искал да завърша статията със най-големият шок както за родни така и за чужди историци. Надпис обявен мигновенно след показването си за фалшификат, след това иззет от гръцкото правителство и унищожен... Воденският надпис:

Надписа е бил крит в продължение на години от стар български род. Голямата грешка на тамошното семеиство българи, е било че са обявили публично за надписа, който поради бавна българска реакция и съмнения за автентичност междувременно е бил иззет от гръцките власти. Така плочата бива унищожена а с нея и "проблема" който поставя:

"В самодържавния град (самовластната крепост) Воден, аз, Самоил в Христа верен цар на българите и римляните (ромеите), от Бога издигнат за самодържец на всички страни (области) от Долна Рашка до Македония, Тесалия и Елада, внук на Шишман Стари, кавган на Търново, сътворих тук дом, в света започнат бе при Йеремия, най-видният християнин от Мелник. Прави се заради греховете и за спасението на българите от Сатаната проклет, който от Цариград произлиза. Завърши се този храм в четиринайстата година на моето царуване с помощта на Гаврил, пастир (духовен водач) на черноризците (монасите) наричан. Написа(х) се в годината 6497 от сътворението на света, индикт пети." 

Текстът е неудобен на историографията ни по няколко причини. Първата е че името "Шишман", досега бе обявявано за куманско и късен придакът в българската именна система, без обаче да се отчита факта че приставката "ман" е често срещана при българите в средновековието.  Някой изследователи смятат че текстът е късен препис на по-стара плоча, поради математическа грешка във края на надписа(6497 година е втори а не пети индикт). Дори и така да е, от изключителна важност е съдържанието на надписа, който за пореден път доказва силната българщина на региона, и ни дава някой оригинални сведения за епохата.