Българска историческа истина!
Когато човек казва истината не се налага да лъже!

Легендата за мартеницата и по какъв начин тя е свързана с произхода ни?

-Известно е че мартеницата е типично и единствена българска традиция.
-Тази традиция не е прекъсвала вече повече от 1300 години в Дунавска България но не възниква тук.
-Мартеници са широко разпространени и в някои части на днешна Румъния, Македония, Гърция, Сърбия, Албания - из всички части на Българската Етническа Територия и поселения.

Първи Март е един от най-мистичните наши празници. Всички го празнуват, но малцина знаят какво точно символизира този прастар обичай... Една от най-разспотранените легенди у нас, адаптирана по редица народни песни, гласи известната история за дъщерята на Кубрат Хуба(ва), и гълъбът пренесал бяло-червен конец до Аспарух. В легендата разбира се има известна истина, защото има песни пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му... След легендата ще илюстирам и една от тези песни. Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел(известие за идването на топлите дни) то мартеницата трябва да се свали...

Легендата за Мартеницата във съвременна интерпретация, и една от песните от Ведата запасана от Веркович

В народните песни съществуват и други фолклорни мотиви за създаването на мартеницата. Една от тях е че когато първите хайдути излезли на борба рано през Март се закичили с Мартеници като белият цвят символизирал свободата, а червеният - кръвта която ще трябва да се пролее за да се постигне целта. Тези песни са исторически верни със малкото изключение че мартеници е имало и преди Хайдутите.. В тази връзка и преди Кубрат.

Мартениците са разбпространени в част от пред-зороастрииският ирански свят. Днес те са видоизменени от зороастризма в обряда Кощи... Единствено у малкото племе на Калашите живеещо в непостредствена близост до центъра на страната Бактрия, мартениците са запазени и до днес. Според български етнографи... "най-интересният обичай е правенето и киченето с мартеници. Вечерта срещу Първи Март или рано сутринта на самия ден най-възрастната жена в дома, която трябва да бъде чиста, усуква червена и бяла вълнена прежда.Мартениците се връзват по ръцете и вратлетата на децата, по плитките на момите, по хурките на бабите, по плодните дръвчета, на малките кончета, телета, агънца."

Именно по плитките на момите всеки Март, Калашите връзват мартеници... 

На снимката - момиче от племето Калаши със мартница на плитка коса, а от ляво - ПИЖО и ПЕНДА - НЕславянски а Български имена

Още песни от същият цикъл на Ведата записана от Веркович относно мартеницата:

Лесту ле лестувица, Била си била на край земе На край земе на слану море,   Де са били наши царе Наши царе, наши сруци,  Та са поле урали, Та са поле сели, Сели са бела пшеница, Йоще никой ни е селъ,  Училъ ги е Крали Марку. Донела си бела китка Бела китка и куприца, Та си царе курбанъ коле Курбанъ коле голабче-та, Зготвили ги малки моми Зготвили ги наготвили ги, Фарлили си бела китка Бела китка и куприца, Зготвили ги умревали ги, Зготвили ги доста умрениви, Та са гозба гостетъ,  Та си Бога фалетъ, Чи та праща утъ край земе Да летувашъ на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну ту море. Мольба ти са, лесту, молетъ, Па да дойдешъ ду година, Баксишъ, лесту, да донесешъ, Баксишъ, лесту, бела китка Бела китка и куприца Па ти царе курбанъ коле, Ни ти коле голабче-та, Лу ти коле деветъ крави      Деветъ крави елувити,            Елувити се на отбуръ;            Да ни си китка донесешъ,     Какъ си гответъ малки моми    Нажелилу хми са натажилу, Чи си гответъ ни умреватъ,  Ни е курбанъ дуръ на Бога. Какъ си пеетъ малки моми, Летнала си лестувица Та си цирка и си пее: Ой ле вие малки моми Малки моми и девойки, Доста ми царе курбанъ коле, Доста ми са мольба молите! Да замине лету и пролету, Па ша летна на край земе На край земе на слану море, На край земе да зимувамъ. Ега веке да си летна    Да си летна да си фаркна, Ша си летна фъ силна града Фъ силна града фафъ сарае, Ша си циркамъ на даро-ту Да ме чуе малка мома Малка мома утъ сарае, Да си флезе фафъ бахче-ту, Да си бере бела китка Бела китка и куприца, Да ми даде бела китка, Летнувамъ си на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну ту море. Де си виде мажку дете На рока му белу сукну Белу сукну царвену, Майка му са дусетила Белу му сукну утварзала, Слела си фафъ бахче-ту, Та гу пудъ камень турила, И Язъ, моми, каилъ ставамъ: Рукнувамъ си Юда самувила, Та ми камень подигнува, Та си зевамъ белу сукну Белу сукну и царвену, Та гу носе на край земе На край земе на слану море, Кой гу види да си знае: Наши деди наши сруци Заселили крайна земе, Заселили приселили! Па си веке станали Друга си земе заселили. Та хми адетъ устаналъ: Ега си е лету и пролету, Кой си има мажку дете, Варзува му на рока-та Варзува му белу сукну Белу сукну и царвену, Да си знае малку дете, Чи си дойде бабайку му  Утъ край земе утъ слану море. Па уставемъ бела китка Бела китка и куприца, Да гу наиде стара майка, Да гу носи дуръ на царе. Собира си малки моми, Собира ги фафъ сарае, Та си курбанъ коле, Та си моми гозба гости, Та си гответъ врана манже, И фафъ манже бела китка Бела китка и куприца, Кой си еде, кой си пие, Ша ма чека ду година, Ша ма чека на Белъ Дунавъ На Белъ Дунавъ на царну-ту море.

Лесту ле лестувица! Богъ да гу бие Байна царе, Чи му са веке дуделу, Чи му са земе заселила Заселила йоще приселила. 5 Закарилъ си наши-те деди Наши-те деди наши-те сруци Фъ тiе ги земе заселилъ; Я тие си йоще плакали Плакали йоще викали 10 Чи си земе уставили, Доста хми фална земе Доста фална плодувита Плодувита уровита. Кажи ми, лесту, думай, 15 Какъ си зима зимувала, Какъ си низъ поле летала, Виде ли, лесту, ни виде Дал' си ми моми уратъ? Дал' ми са моми шетатъ? 20 Двашь на година да ми сеетъ? Двашь на година да ми жнеетъ Да ми жнеетъ бела пшеница? Да ми бератъ белу грозде? Ил са е земе запустила 25 Та ни си е йоще фална? Циркна ми лестувица Та хми вели ютговори: Крайна е земе йоще фална! Малки са моми на поле 30 Та си уратъ и си сеетъ, Йоще си на поле бератъ. Пудъ каменъ самъ уставила бела китка Бела китка и куприца. Малка е мома фъ сарае. 35 Йоще самъ висе ни летнала Рукна са мома подрукна: Лесту ле лестувица, Сега ма веке уставашъ, Фъ сарае ми веке ни циркашъ, 40 Ни циркашъ, лесту, ни пеешъ, Я си ми фодишъ на Белъ Дунавъ, На Белъ Дунавъ на царну ту море, Та си фъ сарае фаркашъ— Я ми постой и почекай 45 Дуръ да си флеза фъ бахче-ту, Да си бера бела китка Бела китка и куприца, Да е фъ сарае носишъ, Какъ ми са мома шета 50 Фъ бахче хи китка давашъ, Утъ мене хи селемъ носишъ, Чи си е мое рода Мое рода утъ край земе, Да си види бела китка 55 Бела китка и куприца, Тажну хи са нажелилу Нажелилу натажилу, Чи си земе уставила, Фална земе прочуена 60 Прочуена зачуена, Де си има бела китка Бела китка и куприца; Какъ си ми мома плаче Бабайку хи са нажелилу 65 Нажелилу натажилу, Та си слева фафъ бахче-ту, Та си фаща ду три голабче-та, На Бога ги курбанъ коле Та си гу фальба фали, 70 Чи си е каилъ станалъ, Да са вращатъ лестувици-те Да са вращатъ утъ край земе, Да му носетъ бела китка Бела китка и куприца, 75 Я що си са малки моми, Зготвили си ду три голабче-та Зготвили ги умревали ги, Та са гозба гостетъ. 80 Из - Веда-та на Веркович¸.  Подобни песни за лястовиците има във всички крайща на България