|
Казанското
Канство -
пряк
продължител
на Волжко-Българските
държавнически
традиции
Един
от
незумните
парадокси
на
световната
история е
причината
поради,
която
възниква
Казанското
Канство. Тя
е парадокс,
не защото е
нещо
странно, а
защото
очевидната
причина се
пропуска, в
името на
цялостта
на Руската
Федерация.
И ако днес
така
наречената
Втора (Дунавско)Българска
Държава, на
Асен и
Петър, е
пряк
приемник и
продължител
на Първата (Дунавско)Българска
Държава
на Аспарух,
то
Казанското
Канство по
никакъв
начин не се
приема за
наследник
на Волжка
България.
Поне
видите ли,
така пише
във Казанският
държавен
университет.
Специалното
им
подчертаване
на "липсата"
на каквато
и да е
връзка
между
двете
държави,
обаче не
успява
така или
иначе да
разясни
защо в земя
в която УЖ
вече
нямало
българи, се
е вдигнало
масово
освободително
движение
търсещо
преди
всичко
създаване
на
независима
държава.
Една от
особеностите
на
българите
е че където
и да са,
възстават
не заради
икономически
или
социални
причини, а
преди
всичко за
да основат
своя
държава.
Тази
характерна
черта
видяна у
Дунавска
България,
през
византииското
и турското
робство, се
наблюдава
и в
историята
на
създаването
на
Казанското
Канство. За
него,
способства
временната
слабост на
Златната
Орда, и
българската
предприемчивост.
Българската
държава се
освободила
от
зависимостта
на
Златната
Орда, през 1438
година, а
пръв неин
владетел
бил Улу
Мухаммед(Улу
е прозвище
означаващо
Високият).
Улу, е бил
бивш
владетел
на
Златната
Орда,
изгонен от
столицата
им в Крим, и
пратен на
заточение
в Казан.
Използвайки
амбицията
на Улу за
отмъщение,
волжките
българи се
обединяват
около него,
и изгонват
окупаторският
гарнизон
на
Златната
Орда. В
Казан, Улу
няколко
години се
занимава
със
строителство
на
отбранителни
съоръжения.
През 1444- 1445 г.
той води
ожесточени
битки с
руските
войски. В 1439,
само
година
след
възстановяването
на
държавността
той прави 10
дневна
обсада над
Москва. Не
успява да
превземе
града но окупира
Нижни
Новгород.
На
7 Юни, 1445, Улу,
изпраща
синовете
си, на поход
срещу Русите,
при който,
още
младите
негови
синове,
пленяват
самият
руски Княз
Василий II
тъмний,
който по
ирония на
съдбата
днес
руснаците
тачат като
велик.
Битката
при река
Каменка, е
грандиозен
провал за
по-многоброината
руска
войска, а
Василий II е
спасен
когато за
него се
плаща
огромен
откуп
даван на
части в
продължение
на 17 години.
Не е ясно
как точно е
умрял Улу,
но се смята
че този нов
обединител
на
България, е
бил
отровен.
Липсата на
дори слаб
научен
интерес, е
оставил
днес
всичко
което се
знае за
Казанското
Канство и
владетелите
му да бъде
свеждано
до
сведенията
от "Казан
Тарихи"(История
за Казан), и
тук-там
случайните
руски
кратки
сведения.
Това
обуславя и
факта че за
повечето
от 15те
Казански
Кана, има
само бегла
информация
съдържаща
се в
описването
на
годините
на
управление.
Последните
100 години от
историята
на тази
Бългаска
държава са
ознаменувани
от
непрестанни
борби
срещу
Руският
Експанционизъм,
и
едновременно
отблъскване
на опитите
на
Татарите,
да играят
роля в
дворцовият
живот на
държавата.
Зачитайки
се в
непознатата
история на
тази уж
далечна
държава,
можем да
видим една
сложна
преплетена
система от
държавностни
и
личностни
взаимоотношения,
а
традицията
българите
да дават
убежище на
белгълци,
на няколко
пъти ни
носи лоши
последици.
Първият
и
единственият
документиран
герб на
Казанското
Канство(отделен
въпрос е
град Казан),
е Бараджат.
Точните
думи на Карлус
Аулард(Холандец
по
произход),
са "Цезарът
на Казан,
позлва два
флага и на
първият
има Зилант"(западно
наименование
на Барадж).
Относно
град Казан,
положението
е много по
ясно,
поради
цели 6-7
източника
посочващи
Бараджа за
негов герб.
Самият
Казан, е
основан
още по
времето на
Първата (Волжко)Българкса
Държава
през 1177.
Първото му
име е
Булгарал-Джадид(Новият
Булгар). Ако
през 12 век,
той се
явява
погранична
крепост,
защитаваща
западната
ни граница,
то след
монголската
Експанзия,
която
принуждава
част от
населението
да се
изсели на
запад, при
създаването
на новата
държава,
Казан, вече
е почти в
центъра на
Българското
землище.
Името
Казан,
градът
получава
през 13 век.
Столицата
на
Казанското
ханство
Казан
отначало
се казвала
Яна Казан (Нови
Казан),
защото
унаследила
това име от
града още
от времето
на Велика
България -
Иске Казан (Стари
Казан).
Думата
Казан,
означава
това което
означава и
в
Българският
език. На
името на
града се
кръщава и
близката
река
Казанка, а
естествената
му
защитеност
от монголо-татарите,
бил добър
избор за
столица.
Разбира се,
Улу
Мухамад, не
е и
предполагал
че ударът
срещу
града ще
дойде от
Руснаците,
за който
градът е
бил
основна
цел(поради
икономически
и имперски
интереси)
/Короната
на
Казанските
Канове/
Любопитни
са
сведенията
за бита и
препитанието
на
българите,
по времето
на
Казанското
Канство. Те
най-точно
отразяват
дали
етническият
характер
на
населението
се е
променил...
Преминах
от Запад на
Изток, до
самото
Казанско
Царство... В
него се
ловят риба,
а
бреговете
на Волга са
покрити с
много села
и градове. И
като
преминах
българското
царство,
влязох в
Астраханското.
/Холандският
пъшественик
Ян Стрейс/
В
Казанското
Царство,
което
както
виждаме е
сочено от
пътешенственици
очевидци
като
българско,
са се
изсипвали
всякакви
богатства.
Руските
летописци
буквално
казват "Търговия
велика,
правеха с
всякакви
товари",
относно
жителите
на
Казанското
Канство.
Това само
по себе си
подтъврждава
идеята че
българите
са
продължили
да бъдат
основното
население
в региона.
От книгата
"Велика
Волжка
България",
на Веселин
Илиев,
научаваме
и, че: "Развитото
селско
стопанство
предполага
наситен
пазар с
продукти.
Рибата е в
изобилие, и
млечните
продукти, и
зърнените
храни... В
горите се
въдят диви
пчели, а
медът и
восъкът са
сред най-ценените.
Добро
препитание
дава и
ловът. По
това
времен
обяче
последните
бобри
напускат
пределите
на
държавата,
търсейки
спасение в
девствените
лесове.
Процъфтява
риболовът.
На
казанска
територия
по Волга
ловуват
постоянно
около 10 000
руски
рибари, на
които
ханството
не е в
състояние
да се
опълчи." - което
затвърждава
тезата че
Българите
са
движещият
фактор на
Казанското
Канство(тюрк
земеделец
няма).
Трябва да
отбележим
и един
последен
отличителен
белег на
Канството
и
населението
му... Когато
обсаждат
Казан,
населението
е извикало(според
Казан
Тарихи)
"Няма
да сведем
чело. Срещу
стените и
кулите на
русите ще
противопоставим
друга
стена -
всички ще
умрем, или
ще се
защитим."
Което
доказва
пълното
отсъствие
на
универсалната
за
славянските
и тюрските
народи
максима "склонената
главица
сабя не я
сече". И
ако някой
пак каже че
Канство,
просъществувало
"само" 115
години,
имало "само"
15 кана, и с
малко
източници
за него е
маловажно,
то нека се
замисли,
защо
учените в
Руската
Федерация
и до днес не
искат да
признаят
българската
връзка при
създаването
и
управлението
му. Но пък и
как да не се
съгласим
че, държава,
която се
намира на
същата
територия,
на която се
е намирала
и Волжка
България, и
чието
население
вдигнало
бунт, и
чиито бит и
начин на
живот не се
е променил
ни най-малко,
няма нищо
общо със
предишната
държава.
Ето до
такива
нелепости
се стига в
съветската
наука, а във
Волжка
България,
днес
почитат
свойте
поробители
- Татаро-Монголите,
за свой
преки
предци.
Корените
на лъжата
са се впили
дотам във
българският
организъм,
че тази
плитка
измама,
катализирана
от
съседският
сръбски
шовинизъм,
до голяма
степен
успя да
изкорени
българщината
в
Македония.
Но ако днес,
лъжата се
крепи, то
както е
казал
народа и "на
нея
краката са
къси" и
един ден в
училищата
както в
Уралските
Републики,
така и у
България и
Македония,
ще се
изучава
истинската
ни история,
която няма
да
спестява
важните за
българщината
факти и
събития.
|
|