Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

уникалните древнобългарски катинари - доказателство за напредналата  цивилизация на нашите предци

/на снимката - модерен катинар от персииски тип - северна Индия/

Катинарите са едно от най-полезните изобретения на човечесвото. Най-ранният намерен катинар засега се намира в Асирия, откъдето за кратко време той преминава в Персия и Египет, където се оформят две различни разновидности на катинарите и ключалките. Египетският заключващ механизъм набързо преминава у Рим и Запада, а Персииският - у всички индо-ирански народи. Днес триумфът на запада наложи като единствен модерен катинар западният модел на изработка, развит през средновековието. Другият... уви е обречен да загине напълно...  Българите, като носители на източната индоиранска цивилизация, донасят със себе си именно този източен тип катинари. Днес той е известен за науката като "Български тип", или както се изразяват Валери Йотов и Георги Атанасов, автори на книга за крепостта Скала край с.Кладенци Тервелско: 

"Скобата е заключващ механизъм на едноцилиндров катинар, често използван в средновековието е именуван като катинар "български тип"..."  

Подобни катинари са намирани из цялото българско землище, особено в Плиска, а и край село Кладенци(местността Перагон касаба; перагон е първобългарска дума без аналог означаваща разстоянието, което може да се измине за един ден с кон.) Част от древните български катинари са и зооморфни, но за жалост от редакцията не разполагаме със снимков материал. Днес този вид катинари са забравени и затрити, прашасват по музей, или биват изхвърляни като отпадък от копаещите българската земя. Тяхната естетическа стойност, на единствени по-рода си в цяла Европа(която е използвала гръко-римският тип катинари) е неоценима. Подобни екземпляри са намирани също и във Волжка България, където поради същата липса на решителност за изследването им, те стоят самото по витрините на различните регионални музей.

/На снимката - Катинари от Волжка България, и катинар от Дунавска България в ъгъла на изображението/

Катинарите и ключовете присъстват широко и в Българският Фолклор. Известни са цели три думи за катинар в нашият език - заемките от латински Катинар и Катанец, и дума без аналог в света - Кофар. От своя страна, за ключ ние познаваме една официална дума и няколко диалектни форми. И докато самата дума Ключ е заемка от гръцки, то ЖЪГЪЛ (ЖЕГЪЛ) - желязна пръчка, с която врата на вола се затваря в ярема, е позната още от древнобългарските надписи на кирилица от ранният 9 век... И до днес тя има точен паралел с Осетинската дума Джегъл, която значи Ключ. Фолклорните разбирания за Ключовете и Катинарите са засегнати в редица песни описващи наказанието на Дева Мария(или някой от светиите в разлините региони), срещуи народът, който бил неверен... Няколко от тях започват така...

Тука искам от нефе ключове, да заключа това синьо небе, три години капка дъжд да няма! Два вариянта на народни песни в който Богородица иска ключовете за небесата за да накаже невярващите българи. Да ни даде ключове от небеса, да заключим небо с църна земя, три години капка да не капне!

Всъщност тези две песни(пълният текст в гугъл), описват цял епосен мотив из нашите песни. Разпространени из всички крайща на българия. Не във всички обаче, той е започнат още от покръстването, както в песента ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И БЕЗВЕРНИЦИ, от днешният град Цариброд, който въпреки своето българско население и самосъзнание се намира под сръбска окупация... Ето текстът на песента, за неверните българи, и гневът на светиите:

ДЕЛБА НА СВЕТЦИТЕ И БЕЗВЕРНИЦИ Дали ми гърми, или ми се земля тресе, или се биу рибе приморкине, или се биу воде от брегове? Ни ми гърми, ни се земля тресе, не ми се биу рибе приморкине, ни се бие вода от брегове, но се деле до троица бракя: едно си е гърмовник свети Илия, друго си стари свети Никола, трекьо е свети Рангел. Делише се три године дъна. Най-напред отделите светому Илиу, отделите му землю у дълбине и отделите му небо у висине, и отделите му страшни гърмове. По нег заделите светоме Николе и нему право отделите - отделите му воде и бродове. По нега заделите светоме Рангели, отделите му душе от народе. Тамън му се бракя угодиле, долетеше до три ми ле сестре: едно ми е света Неделя, а другото блажена Мария, а трекята е света Петка. Изговори блажена Мария: - Чуйте мене, гърмовник Илийо, и ти, брате Николо, и ти, свети Рангеле, народ си Бога забравило: не си служи свак светъц господски, ни па иду у църкве раване! Да ми дадете ключи от катанци, да заключим землю у дълбине, да заключим небо у висине, да заключим сълнце на изтока и да заключим киша от небеса. Да не огрее сълнце за три годин, да не капне киша за три годин, ега би се народ Богу покорило, покорило, Богу помолило. И они вой върлише ключи от катанци. Заключите землю у дълбине, заключите небо у висине, заключише киша от небеса, заключише сълнце на изтока. И три годин сълнце не огрея, за три годин киша не си паде. Не стеше се и Богу покоре, не стеше се ни Богу помоле. Па долете блажена Мария и със ню дойде и света Неделя, и с ню дойде и света Петка, посакаше па ключи от катанци: - О, дайте ни ключи от катанци, народ не сте се Богу покори, не сте се нити Богу помоли. О, дайте ни ключи от катанци, да отключим църну сипаницу. И дадоше й ключи от катанци, отпустише църну сипаницу, отпустише, бракя, у народо! Та си бие за три годин дъна. Три године сипаница бие, шест године сълнце и не грее, шест године киша и не паде. Народ се е млогу устрашило, уплашило, Богу помолило, помолило, Богу покорило. И си иде у църкве раване: сваки петък, свака неделя и си слави сваки светъц господски. И долете тъгай блажена Мария, подвикуе до троица бракя: - Та дайте ми ключи от катанци, да отключим сълнце от изтока, да отключим киша от небеса и да отключим земле у дълбине. И дадоше вой ключи от катанци, па отключи сълнце от изтока и отключи земле у дълбине, и отключи кишу от небесе. Мало си е сълнце огреяло и мало си е киша увалило, та запои тия църне земле, та се роди туя бела ченица и се роди това руйно вино. Лебом се е народ заранило и с руйно винце запоило...

/Фигура на музикант свирещ на тамбура от плиска - 7 век. По мнение на Стамен Михайлов и Тачо Танев изпълнява функцията на ключ за катинари. Намерен през 1948 година. Тамбурата както вече сме писали, също пристига с българите в Европа/

Ето основните изводи който можем да направим от следната песен:

• без съмнение, трите години суша са били първите три години след приемането на християнството от Борис. За гладът чумата и земетресенията по времето на Борис I, из цялата българска земя говорят няколко исторически извора.През тях народът отказъл да се покори на новата вяра, докато "Народ се е млогу устрашило, уплашило, Богу помолило, помолило, Богу покорило."

• За заключване на небесата са изполвани "катанци" - тоест катинари, което показва че те са били познати масово на народа през 9 век, тъй като и самата песен говори за събития от него

• Думите "да заключим небо у висине, да заключим сълнце на изтока" ясно показват какво е било мило и драго на предхристиянските вярвания на българите - Небето и Слънцето. Това потвърждава и думите на гъркът Кинам укоряващ Омуртаг, че почитал Слънцето, Луната и Звездите, както и другите небесни тела.

• Новата християнска вяра изисква безропотно подчинение на нейният канон, като в очите на хората, светците са зли, защото заради тях: "шест године сълнце и не грее, шест године киша и не паде." 

Не напоследно място, древнобългарската традиция да се използват катинари, персииски тип, за пореден път доказва че българите не са били степни номади, поради прострата причина че на Юртите няма какво да се заключва, и номадският живот е изключвал носенето на катинари, с който да се подсигуряват ценностите. Нещо повече - това за пореден път доказва че камъкът от Девня, на който е изобразена типично българският мотив за българин ловуващ сърна(кошута), не е графит на шатра. Нещо повече - разположението на елементите ни насочва към разказа на Прокопий, за българите преминали Меотидското Езеро, следвайки кошута(както се вижда и на снимката по-долу, стрелецът е от единият бряг на символичното Азовско Море, а елена на другата. Този мотив ни е познат още и от Именникът на Българските Канове, назоваващ българският прародител(владетелят, довел българите в Европа) - Авитохол. 

/Стилистично изображение на българско ловец, меотидското езеро и кошута/