Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Кан Кардам, воините на Куберовите Българи със Византия, и връзката с Балхара

Управлението на Кан Кардам, продължило опитите на Българите да обединят Македония и България в една държава. Според монаха Зигиберт, той е пряк наследник на Кан Телериг, а според делата му, е и пряк наследник на идеята за обединението на Долна България на Кубер, и Дунавска България. Това дело се изразява във воденето на 3 битки, който завършвали със мирни договори, който така или иначе се нарушавали. Любопитно е че, началото на управлението му започва със размирици във Византииската Империя, която е принудена та сключи "позорен"(според Теофан) мир, със арабите, и да свика огромна армия, която да се изпрати срещу българите в Македония.

През тази година Ирина сключила мир с арабите и като намерил възможност изпратила Ставракий, патриций и логотет на бързия дромос, с голяма войска. И той, като се спуснал към Солун, подчинил всички и ги направил данници на Империята.

Горното съобщение е от Теофан, а година по-късно през 790, имало нова наказателна акция срещу българите в Струма. Покойният български историк Васил Златарски, твърди че по поречието на Струма се спуснали българи, с цел да призовават местното население да се присъедини към България. Проблемът на неговата теза се състой в факта че пътят на Дунавските българи към Македония, е бил затворен, защото все още София е била във Византииски ръце. Това означава само и единствено че въпросните българи са били бунтовници(подобно на тези разбунтували се в Верзития 4 години по-късно), по етнически признак - българи:

А Филит, господарят на Тракия, отишъл в областта на Струма и като се разположил на стан без охрана, българите внезапно го нападнали и убили заедно с мнозина други.

След последвалият разгром над този византииски военноначалник от струмяните наречени от Теофан Българи, Византииците решават да се изправят срещу българската държава и през 791, гърците "смело" се изправили срещу българската армия:

През месец април Константин се отправил на поход срещу българите и дошъл до т.нар. местност Проват, до рекичката Св.Георги. Той срещнал Кардам, господаря на българите. След една малка битка станала привечер, ромейте се уплашили, избягали през ноща и се завърнали безславно.

След победата на българите, страхливите елини, набързо решили все пак да подпишат мирен договор, и се задължили да плащат данък. Скоро обаче византииският василевс, се възгордял и отказал да плати данъка. Ето какво пише Георги Монах: "Кардам господар на българите, написал на Императора: "Или ми дай дан, или ще дойда до златните врата". А Императорът, като поставил конски тор в кърпа, му го изпратил и съобщил: "Изпратих ти дан, каквато ти подобава. Стар си вече и не желая да се трудиш да идваш чак дотук, но аз ще дойда при тебе... и като събрал войска излязъл..."

И дори без да влиза човек във излишни подробности, можем да кажем само че за 20 годишното управление на Кардам, той не претърпява поражение от Византия, стабилизира държавата, осигурява икономически напредък, и просперитет. Що се отнася до заканата му да стигне до Златните Врата, той наистина сбира българските бранници и излязъл на бойното поле край крепостта Маркели. Ето какво пише Теофан:

А през месец юли императорът се отпавил на поход срешъ Българите и застроил крепоста Маркело. И на 20 юли излязъл Кардам, господарят на България, със цялата си войска и се установил в укрепленията. А императорът въудешевен и убеден от лъжепророци, че негова ще е победата, завързал стражение необмисленно и безредно и претърпял страшно поражение. Завърнал се като беглец в града, загубвайки мнозина не само от обикновенните войници, но и от началниците... Българите взели и обоза, пари коне и императорска палатката.

Изключителните победи на Кардам, оставят една стабилна и могъща величествена страна в ръцете на следващият владетел - Крум страшни. Около личността на Кардам си заслужава да обърнем внимание и на следната особеност - неговото име. В редица индииски епоси, се споменават държавиците Бахлика и Мадра у северна Индия. Днес е сигурно че те са основани от преселници от страната Бактрия(балхара). Във пураните и махабхарата, за владетел на Бахлика е посочен Кардама. Според изндииските интерпретатори, името му идва от топонима на Река Кардам във Персия, но те очевидно не са запознати със 100% аналогия в имената, между Бахликският и Българският владетели.

На снимката - индииският поет Валмики, написал 24 000 стиховият епос Рамаяна, в която описва царството на Бахликите. 

Рамаяна, локализира Бахлика като част от Северна Индия, непосредствено под планините на Хиндокуш. Според нея, Ила, син на Кардама Крал на Бахли, дал на сина си Сасабинду властта. Династията на тримата владетели(дядо-баща и син), е наречена Кардамили, което във съвременният индииски означава - Духовно чисти. Езика на епоса е Санскрит, но това не е единственият епос, говорещ за тази българска държава и славните ни владетели.

Според Петър Добрев, и неговата книга "сага за древните българи" и трите имена(Кардама, Ила и Саса-бинду), имат аналози със тези от вече пристигналите в Европа българи. Пълният текст на Пураните и на Рамаяна, който дават екстензивни сведения за устроиството на държавите на древние българи могат да се намерят на сайта древни текстове.ком , като за съжаление и досега няма български превод, поне на онези пасажи касаещи българската история и нашите поселения из Евразия. Все пак се надяваме че в близко бъдеще и това ще стане, предвид все по-големият интерес към ранната ни история. безпорно е любопитно как едно име е могло да се съхрани за около 10-15 века и то на хиляди километри разстояние, но това само доказва още повече здравината силата и издръжливостта на българският дух.