| |
Пред-зороастрииските
храмове в
Памир -
Богев и
Шуманташ
На
границата
между
Авганистан
и
Таджикистан
се
простира
Планината
Памир. В нея,
и до днес
живеят
напрактика
хора
изолирани
от света, и
запазили
хилядолетни
обичай и
традиций.
Планинският
релеф е и
благоприятствал,
да се
запазят
повечето
от
крепостите
и
храмовете
на
българското
население,
живеело в
региона до
преди
около 20
века. След
напускането
на
българите,
Памир бива
превземан
многократно
от
различни
завоеватели,
но
населението
му до-голяма
степен е
запазило
своят
расов
облик,
макар че е
твърде
малобройно,
в
сравнение
със
равнинните
райони в
съседство,
в който от
векове
почти няма
никаква
етническа
следа от
бяло
население.
Памир, и до
днес пази
няколко
любопитни
светилища,
от
зороастрииският
и
предзороастрииският
период на
историята
на региона.
Конкретно
ще посоча
две от
светилищата,
за който се
говори във
всеки един
туристически
сайт на
Таджикистан(те
така или
иначе
нямат
какво
друго да
покажат
освен
български
находки).
 Капището
от Богев е
един
уникален
образец на
български
предхристиянски
храм.
Капището
се намира
на няколко
километра
от
крепостта
Кофир-Кала,
която е все
още
неразрушена
и пощадена
от времето,
за да е
атракция
за чужди
туристи.
Любопитно
е и самото
название
Богев,
което без
съмнение
произлиза
от Бог -
старобългарската
форма на
Староперсииската
дума - бага,
със същото
значение.
Светилището
се намира
на 30
километра
от Кхород,
на
наклонена
скала на
южен склон,
а
радиусите
на
окръжностите
са 11 и 9 метра.
Всички
укръности
имат
специални
ниши, който
пропускат
водата да
се оттича
за да не се
разруши
капището.
Таджикистанските
Археолози
са убедени
че това е
бил древен
бактрииски
храм на
слънцето.
Поради
трудния
релеф,
туристи не
го
посещават
често, а се
ограничават
до
съседната
крепост.
/Една от
сградите
на
зороастрииският
храм в
комплекса
ШуманТаш/
 Светилището
от
Шуманташ
се намира
на езерото
Яшилкул, на
устието на
големия
приток на
река
Марянай.
Храмът е в
непростредствена
близост до
село
Булункул(Кул
е иранска
представка
и е че често
срещана
при
селищата в
района
като).
Самото име
ШуманТаш,
също е
крайно
интригуващо,
тъй като е
общоизвестно
че Таш е
късна
Тюрска
дума,
значеща
Камък и
вероятно
прибавена
доста след
времета
когато по
тези земи
са живели
българи. В
самата
бактрия
също има
град Шуман,
а в другия
край на
Бактрия се
простира
планината
Шуманай.
Всичко
това не
може да ни
остави
много за
размисъл
относно
името на
град Шумен,
нали.
Храмовия
комплекс
се намира
на 3700 метра
надморска
височина
което го
прави едно
уникално
явление в
световен
мащаб.
Според
таджикските
историци,
фактът че
такъв
огромен
комплекс е
построен
на такова
място е
показател
че в
миналото
там са
живели
много
повече
хора
отколкото
днес.
Всичко
това е само
един бегъл
поглед в
различните
светилища
из Памир,
който за
съжаление
не са много
добре
обезпечени
откъм
снимков
материал в
интернет.
Но
Капищата
далече не
са
единтвената
прилика и
връзка
останала
между
онези
далечни
места и
България.
 |
 |
Носийте
от Памир,
както и
много от
песните на
онзи
харизматичен
регион от
света, са
със големи
прилики.
Както у нас,
така и там,
в
далечната
ни
прародина
се
използват
Неравноделни
музикални
тактове, а
поразилно
много от
песните им
са
всъщност с
мелодий
почти
аналогични
с нашите, но
със
отдавна
променен
текст.
/село
Булункул
снимано от
лодка, на
брега на
езерото
Яшилкул/
|
|
