Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Победена или ослепена бе последната съпротива срещу Василий II Българоубиец.

990 години, след злополучното падане на България, под византииско робство, днес ние учим че сме "се предали". Как така? Защо всеки човек който отгърне хрониката на Скилица-Кедрин, научава друго. Кой стой зад лъжата. В историята дори без голямото въстание на Петър Делян, от 1040, са ни известни 5-6 велики български сина водещи народа и дали живота си за свободата на България. Това са синът на Иван Владислав - Пресиян Втори, и болярите Ивац, Елемаг, Гавра, Кракра и други. Всички тези личности, са се били със Василий II, но техните деиствия никога не се координират. Българското падение под робство не е заради липсата на съпротива а заради липсата на координация. И ако това не е всичко, коварните елини използват едно от най-характерните си методи за отмъщение - ослепяването. Могъщата Империя на Самуил, извадила 32 000 воини в битката при Беласица, половината от който ослепени се налага да изтърпи поредица от такива своеобразни кръвни данъци. И ако през Турското робство, за 500 години, сме дигали средно по 1 въстание на 10 години, през византииското робство положението не се различава съществено. Днес ние сме чували само за Делян, но той е единствено олицетворение на триумфа на българската идея за национална държава. Всички наши възстания имат за цел единствено въстановяване на държавността. Тази цел ние не оставяме никога.

/Самуил на смъртно легло скърбящ за ослепените си войници/

 4 Години след смъртта на Самуил, столицата Охрид пада в ръцете на Василий II. Според летописеца в царственият град "Императорът намерил много пари, корони с бисери, златнотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато". В столицата Василий, заварва овдовялата българска царица, и пораженски настроената част от болярите(далеч не всички),

Мария имала още трима синове от Иван(Владислав), но те били успели да узбягат в планината Тмор, която е най-високата от Керавнийските планини... Императорът я приел ласкаво и наредил да бъде пазена благосклонно заедно с другите. При имперарота дошли и други български велможи, всеки с отредите си: Несторица, Зарица и младият Добромир. Те били приети благосклонно... Тогава и Владиславовите синове - Прусиян и двамата му братя, който били избягали в Тмор, както разказахме по-рано измъчени от продължителната обсад, защото поставените от императора войници пазели изходите на планината, съобщили на императора че искат гаранция, и обещали да се предадат... Той(Императора) ги успокоил с благосклонни и човечни думи, почел Присиан с титла Магистър, а другите с титла патрици. Доведен бил и 
Ивац, който бил лишен от зрение...

Както се разбира от Текста на Скилица-Кедрин, след обсадата на воиските на Пресиян, той се предава, но си осигурява възможност да живее в Цариград, откъдето замисля да свали цялата македонска династия и самия Император. Скилица ни разказва:

По това време, за магистър Прусиян българина се узнало че готви заговор с Теодора, сестрата на императрицата, за да завземе властта заедно с нея, и бил затворен в манастира Мануил. И понеже обвинението се потвърдило бил ослепен... През същата година 6539(1030), Прусиян се подстригал доброволно за монах... На изображението - Пресиян II, се подстригва за Монах.

Така 10 години преди възстанието на Делян, Прусиян извършва неуспешен (за жалост) опит за преврат и бива ослепен. Сляп той бяга в Унгария, където лобира за унгарски освободителен поход към България. . През 1978 г. при археологически разкопки на средновековна ротонда в град Михаловце (унг. Михалд) в източната част на днешна Словакия е открит надгробен надпис. Той е разчетен от слависта Войчех Ткадлчик, и това обствоятелство не ни дава възможност да преценим дали в текста на плочата: 

"Тук лежи княз Персиан [Пресиан], [роден] в годината 6505 [996/997], [починал] в годината [1060/1061].", титлата на владетеля наистина е Княз. Днешната българска държава не счита за нужно да посети градчето и да направи паралелно разчитане, а се задоволява с предполагаемо манипулираното "разчитане", от учен славист. Снимки или дубликати на надписа в България няма. 

Друга покъртителна история за българска съпротива е историята на моралният гигант - болярина Ивац, загинал при трагични обстоятелства, заради показване на доверие към подъл гръцки шпионин. Ето какво разказва Скилица-Кедрин:

След смъртта на Иван Владислав, когато жена му Мария, и синовете й, се предали, и у дригуите велможи на цяла България се покорили, този Ивац избягал в планина на име Врохот, където има много хубави дворци наречени Пронища. Той не искал да се подчини на божията воля, а като събрал постепенно войска, започнал да бунтува околностите, замислял да вдигне въстание и мечтаел да завземе властта в Бългатия. Това обстоятелство тревожило много императора. Затова той изоставил прекия път, завил към Девол, та или да принуди бунтовника безусловно да сложи оръжието, или с война да го унищожи. Императорът се установил с удоволствие на поменатото място, и пратил писмо на Ивац, за да го вразуми да не му се противопоставя сам, когато цяла България е покорена, нито да си въобразява невъзможни неща, а да разбере, че това което е започнал няма да донесе полза. Ивац, получил писмото и му отговорил с друго, протакал и извъртал, като привеждал всякакви доводи, така че Императорът бил принуден 55дни да остане на това място,, залъгван от обещанията. Управителят на Охрид Евстатий Дафномил(грък), научил че императорът смята да премахне Ивац. И така той избрал удобният момент, и като се сговорил с двама от най-верните си служители на който разкрил намерението си се захванал за работа. Ивац, празнувал всенародно празника Успение на пресветата богомайка, и в този ден обичал да кани на угощение не само близкожищите но и мнозина от твърде далеч. И тъй Евстатий отишъл самопоканен на празника и като срещнал на входа пазачите, заповядал им да съобщят че е дошъл да се повесели с първенеца. Когато известили това, Ивац се зачудил, че един враждебно настроен човек е дошъл доброволно и се предава в неприятелски ръце. Все пак заповядал да влезе, и когато той дошъл, приел го много радосно и го прегърнал. Щом утрината молитва свършила и всички събрани се разотишли по местата си, Евстатий отишъл при Ивац, и поискал да се отстранят за малко, защото желаел да поговорят насаме за нещо много важно и полезно за него. Ивац, не подозирал хитростта и измамата, а предположил че Евстатий, иска наистина да се присъедини към неговите съмишленици във въстанието, и заповядал на охраната си да ги остави насаме... Евстатий хванал останалия сам Ивац, съборил го бързо на земята и като опрял коляното си у гърдите му, защото бил силен в ръцете, взел да го души и извикал двамата си съмишленици да дойдат веднага на помощ. А те както било условено, стоели и наблюдавали какво ще стане. Щом чули заповедта на Евстатий, завтекли се веднага, хванали здраво Ивац, и му запушили устата с ризата му, за да не би с виковете си да възбуди множеството срещу тях и делото им да остане незавършено. После го ослепили и така го хвърлили в градината на двора. ......

Същият този Ивац, през 1015 година разгромява най-"нагло", византииците, който пък от горната извадка се вижда че се мислят за "проводници на божията воля", а самият Ивац наричат Богоборец. Ето какво пише няколко страници преди това, същият летопис: Той(императора) оставил в тил стратега Геогрги Гонициат и пленения протоспатарий Орест с множество войници, като им заповядал да опустошат полетата на Пелагония. Но българите предвождани от Ивац, твърде виден и изпитан мъж, ги хванали в засада и избили всички... - От прочетеното преспокоино можем да разберем че посоченият Ивац е смел безстрашен но за съжаление доверчив българин, загинал чрез подлост. Липсата и на помощ и връзка между него и другите огнища на съпротива пък допринася за края на съпротивата за няколко години напред с неговата смърт. Ивац е един изключителен пример за това как българите могат да се обединят около един лидер и да го следват чак до невъзможността на лидера да изпълнява своите задължения, което довежда и до край на съпротивата. 

Ослепяването на Ивац и Прусиян бележи един упадък в Българската съпротива. Освен тях, подобна участ има Петър Делян. В Българската история ослепен е един от братята на цар Петър, който прави опит за преврат за да спре държавната разруха. Пагубната участ е ориста на 14 000 самуилови воиници, който завинаги остават в историята като един средновековен геноцид над българите. Не трябва да се забравя, че и Кан Владимир Расате е ослепен отново от предателска ръка. Всеки един от ослепените владетели е бил лидер на своето време и изявен български патриот. Расате, Делян и Иван(брат на цар Петър) са жертва на предателска ръка, а Ивац и Прусиян са ослепени от елините. За пръв път това "наказание", се появява в България с приемането на християнството. В световен мащаб, то води своят корен от древна Елада. В Одисеята на Омир, е известно ослепяването на циклопа Полифем(на снимата в дясно). От древна Гърция обичая преминава в Рим, където според гръцките изследователи Йоан Ласкаратос и С.Маркетос, тези традиция първо е използвана за наказание над християните, в езическия Рим, а после същия обичай се прилага с обратен знак срещо родоверите. Във Византия, обичая е сериозно разпространен като официалният предлог за ослепяване е било "държавна измяна", или заплаха за държавната сигурност. Всъщност, чрез ослепяване елините са прочиствали свойте политически противници и са елиминирали всяка съпротива срещу себе си. Пръв византииски владетел който е бил ослепен е Юстиниян Риномет. Оттогава до края на съществуването на Византииската Империя, една солидна част от аристокрацията им, в един или друг момент е завършвала живота си без очи. Тези дивашки методи за съжаление стават част и от българската история, където мнозина от геройте ни трябва да живеят без зрение.