Българска историческа истина!
Когато човек казва истината не се налага да лъже!

Кирил и Методий, създават нова азбука, която дирекно черпи вече познати знаци от тези на древните българи.

Глаголицата е създадена през средата на IX век, от братята Кирил и Методий. Днес се твърди че 24 от буквите са директно копирани от ранно гръцки букви, но това твърдение не обяснява защо почти всички глаголически букви имат свой сходства у прабългарската руническа писмоност, както бе доказано от д-р Живко Войников, както и между впрочем от редица други автори. Глаголицата и нейният културен принос днес са силно помрачени от постоянно повтаряни клишета, като тези изричани на 24 май, от който едва ли който и да е Българин има полза. За сметка на това в други страни(Македония и Хърватия), тя е на почит, и не се пренебрегва.

/Българите пристигат от Стара Велика България, през 7ми век, носейки със себе си готовия прототип на глаголицата.

Днес във света са познати 2 вида глаголица - ъглова(угла) и обла. Облата глаголицата е оригиналната азбука, като повечето от закръглянията са били създадени за краснопис, и стил. Факт е че Древнобългарските аналози от рунната азбука никога не са имали такива закръгляния. Образно, ъгловата глаголица се доблжава повече до писмото на което древните българи са писали преди Кирил и Методий. Този вид глаголица е преработена със времето, поради придобиването на по-битови нужди от азбука, и естествената потребност за пестене на време при изписване на буквите. Може да се каже че докато Облата глаголица е тази която се е подчинявала на Църковните норми, той Ъгловата е отговаряла на практичният зов за родно писмо, във всекидневието.

Хърватският учен Славомир Самбуняк е един от хърватските учени твърдящи че всички букви във глаголицата, и особено тези от началният объл вид, са изградени по един общ модел чрез графика модул Кръг, със изобразени 8 лъча в него. 

Българският учен Васил Йончев, също поддържа тази теза като добавя че прабългарските руни са в основата си изградени на същият принцип. Това, подкрепено и от безпорните данни че сред заобикалящите ни по-низко развити славянските народи е нямало каквито и да е наченки на писменост до 9ти век, и някакви знаци че такива наченки ще има, може само още повече да доведе читателя до логичното заключение че Глаголицата е преди всичко една преработена българска азбука.

/Босканската плоча е един от ранно-глаголическите надписи, написан на старобългарски език датирана от 11 век, намерена на остров Кърк, Хърватия, Текстът на плочата разкрива много за устроиството на Хърватската Държава по времето на Крал Звонимир, а в самият текст се среща българската титла Жупан/

Центрове на интензивно използване на глаголицата са били преди всичко районите на двете български книжовни школи - Преслав и Охрид, както и областта Истрия в Хърватия. Единствено в териториите на Българското землище(България и Македония) и Хърватското(Босна Далмация и Истрия), са запазени по-голям брой писменни надписи на глаголица. Отделни единични находки има намерени в Русия(пренесени от по-късно време), Чехия, и няколко във Сърбия... 

/Пломският надпис от Истрия, и владетел обръснал косата си, държащ тризъбец, символ на царска мощ още от Древна Бактрия, и запазен във Дунавска България до падането на "второто" българско царство./

Глаголицата е част от Европеиското Културно наследство днес, но по своя характер и същност тя няма нищо европеиско във себе си, защото се явява продължител на една много по-древна култура, която има свойте корени в Средна Азия.