Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Проклятието на Енравота, и дали наистина българите са били ранно-християни?

/Омуртаг заповядва да бъде обезглавен елин-християнин - Мадритският препис на манасиевата хроника/

В последните години, мнозина наши учени-историци, подкрепят една нова теза че българите са раннохристияни. Едни от тях, свързват това ранно-християнство с покръстването на Кубрат, а други го свързват с Апостол Павел и филипиминяните. И докато, Кубрат, наистина е покръстен(а не вярващ) християнин, то деянията на първоапостолите на христовата вяра едва ли дори и бегло са засегнали българите. Мнозина изтъкват, и изреждат колко и колко от нашите владетели били християни. Но всъщност, дали истината не е по-друга. Променя ли фактът че Тервел е канонизиран от Католическата църква(св. Тривелий, победител над арабите), другият факт - че Тервел, и всеки един български владетел преди и след него до Борис I са имали анти-християнска политика? Защо ли редица гръцки източници, и български средновековни преводи, говорят за антихристиянската политика на българските Канове, и от какво е била провокирана тя? Отговорите на тези въпроси са известни на мнозина, но те стигат до едно важно заключение, отбягвано от мнозина - българите са имали достатъчно силна конкурентна религиозна и цивилизационна система, и модел, достоен за конкуренция на Византия, и страшилище за имперските интереси на елинската империя. Абсурдността на опитите от наложеното ни християнство, през средновекоето(а и днес), да заличат всички следи от туй що е било, доведоха до шокиращи заключения. Отгръщайки средновековната българска литература като "станиславовия синексар" от 1330, можем да се натъкнем на любопитни страници, описващи жестокостта на българските владетели, и по конкретно Боилите Диценг и Цок.

"Диценг Воевода, управляващ българите, бе суров и безчовечен. И великия архиерей Мануил на две разчекнал и ръцете отсякъл..."

В това кратко пасажче, българският Боил Диценг, ни е представен като безчовечен звяр, разчекващ хората. Струва си да се отбележи че споменатият Мануил, е бил одринският митрополит(по произход елин) Мануил... В Цитата, забелязваме солидаризиране на автора със Мануил(елин), а не със единоплеменникът му, и един от главните боили при Крум - българинат Диценг. Да погледнем какво е писано по-нататък...

На мястото на Диценг изстъпва друг български воевода-боил на име Цок,  който продължил гонението с още по-голяма жестокост. Тоя "безбожник" според думите на църковния писател "събрал всички пленени християни, между които имало воеводи, свещеници, дякони и прост народ, и със сила искал да ги принуди да се отрекат от християнството" и от ония, които не се покорили, едни обезглавил, други пък предал на разни мъчения и най-сетне безмилостно ги избил.

След прочетените няколко цитата, всеки непредубеден читател може да види нещо, което учевидно умишленно е убягнало от погледа на родната наука - никъде не се говори за гонения на българи срещу българи. И все пак, имало е един изолиран случай в историята ни, когато се появил предател в самата царска династия и проклел България - Енравота.

/Българи езичници колят гръцки-християни обявени за мъченици - рисунка от Менеология на Васил 2 засягащ по-предни времена/

Легенда на "мъченика", Енравота, е една от най-грандиозните случки в Българската история, оставящи сериозна поука за българите. За неговата история научаваме единствено от Теофилакт Охридски, но БПЦ, разбира се отдавна е канонизирала "свети Боян Енравота"... Историята на Енравота, крие своето разковниче, в момента, в който българският Кан Омуртаг, пленява гръцкият проповедник Кинамон, при един от свойте походи. Омуртаг имал намерението да го използва за преводач, докато по време на един пир...

Омуртаг, след като принесъл тържествено жертва и по този случай приготвил богата трапеза заповядал на доблестния Кинамон да седне на трапезата и да се нахрани заедно с другите началници." Кинамон отказал да яде от идоложертвеното. В завързалия се спор с кана Кинамон казал: "А тези разни богове, които Вие почитате, аз смятам за истински демони. И ако ми изтъкваш слънцето и месеца и ме караш да се възхищавам от великолепието им, знай, че аз им се дивя и ги смятам за творения - слуги и подвластни не само на Бога, но и на нас хората". В крайна сметка Омуртаг го оборва: "Не унижавай боговете ни. Тяхната сила е голяма и доказателството е това, че ние, като им се кланяме покорихме цялата ромейска земя." и го праща в затвора. 

Така, Кинамон, прекарал десетки години в българската тъмница, докато пак според Теофилакт Охридски, на престола се възкачил Маламир. Не е ясно защо най-малкият син на Омуртаг заема престола, но от неговите дела, можем да съдим че преценката на Кана-строител е била точна... Когато Маламир се възкачил на престола, по молбата на своя по-голям брат, княз Енравота-Боян, той извел Кинам от затвора и го подарил на брата си като роб. Обаче скоро княз Енравота-Боян тайно приел християнско кръщение под влиянието на Кинам. Това събитие не останало незабелязано и Маламир го призовал няколко пъти да се откаче от "чуждият бог". Когато Енравота отказал, той бил осъден на смърт, и преди да бъде убит, изрекъл проклятие...

"Тази вяра, заради която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде на почит навсякъде, ще се издигат храмове на истинския Бог и чисти свещеници чисто ще служат на чистия Бог. А идолите и техните скверни жертвеници ще бъдат разорени така, като че ли не са съществували. Но и ти самият - обръща се към брат си Маламир - подир няколко години зле ще изхвърлиш своята злочестива душа, без да получиш никаква полза от своята жестокост!"

Всеки би рекъл, че това е гласът на "справедливият", гняв, но никой историк досега, не е отбелязал че именно "жертвеника", "капището", и "гумното", който думи понякога са се употребявали като синоними, са символа на българската държавност. С заканата че жертвениците ще бъдат "разорени"(думата разорени, може да се изведе и от Оран, което пак я причислява към гумното), се чува християската закана че българският Саракт ще престане да съществува.

Нека си припомним думите на гадателя Саватий към Император лъв, през 9ти век "И ето, на тебе ти предстои да царуваш и управляваш заедно със сина си, господаря Константин, през цели 32 години и ще победиш българите и ще забиеш ромфеята си всред България в медното гумно на аула (двореца) им."  Сами можем да преценим по какво се различа заканата на Енравота, и тази на византииският гадате, и колко далеч са целите, който си поставят и двамата.

И ако днес, наистина на повечето капища има изградени църкви, и следа от старата ни религия няма, то ние българите сме все още тук. Отсъждайки от далечината на повече от 1000 години, можем да заключим че Енравота бе прав в своето проклятие, а гъркът Теофилакт Охридски, само гордо е записал това в свойте жития и църковни книжа. Поколения наред историците, закърмяни със готовото негативно чувство към българските Канове, от автори като Теофилакт Охридски(който в друго житие нарича народа ни "див и суров", пропускаха обективно да оценят историческите събития. И ако въобще можем да говорим за нещо общо между Енравота и този манастирски плъх от 11 век, то това е общата им омраза към България и нейната предишна религия и култура. Определението "сквернни", отправено към нашите храмове, най-точно се отнася за техните хулители, който няма скрупули в отричането и разрушаването на всичко свързано с българите. За тяхно съжаление - ние все още сме тук. А Енравота... преценете вие.