Босненската
Богомилска
Църква и
нашето
влияние
там
На
втората
снимка се
вижда
бошаницата
- уникален
смес от
Кирилица
и
Глаголица,
наследство
от
богомилите. |
|
"Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и
говорят
само
Български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000
Български
села... Навсякъде в Босна има
Български манастири... В Босна всички говорят
Български... "
арменеца Симеон Тбир Лехаци - 1608
Всеки би
си казал? Ми
че то Босна
само
българи
сигурно
живеят... Но
къде е
уловката.
Откъде
идва този
български
език в
Босна, и
откъде се
вземат
тези "български
манастири".
Всичко
това се
свързва с
един
изключителен
парадокс.
Една секта,
спомогнала
за
падането и
отслабването
на
България, е
разпространила
из Европа
уникалната
ни култура.
Цената на
това
разпространение
е
собственият
ни упадък...
Но да видим..
Богомилите
се
появяват в
Европа от
Азия през 10
век. За
кратко
време
деиствието
им
мотивира
българските
младежи да
не
постъпват
в армията и
да не се
бранят,
поради
което
България
пада под
византииски
гнет.
Самите
Богомили
се
разселват
в Европа
чак след
събора на
българският
Цар Борил,
които
свиква
събор
срещу тях и
убива
лидерите
им, които са
пледирали
за
деиствия
против
държавата.
Показателно
е че когато
държавата
е слаба,
богомилството
е най силно...
И Из Европа
тръгнали
богомилите.
|
Богомилски
гробове
от Босна.
Забелязват
се редица
български
символи
наредени
до
християнските |
Босненската Църква като институция се ражда през средата на 13 век, като протест срещу католицизма в Босня. Може да се каже
че това е първата реформаторска църква в Европа. Документи от 14 и 15 век, разказват че тя е била от монашески тип, с главен
Епископ наричан с титлата Дед(о). Духовенството се установявало високо в планините в манастири наричани "хижа", а главнит
игумен често е наричан "гост". Дед-ото е имал съвет от 12 строиници, с помощта на които е вземал решения. Босански манастири
могад да се намерят на изток до дрина, на юг до Неретва, и няколко чак в Херцеговина. Босанската църква никога не е
установявала отделно духовенсто или териториална огранизация. Нямало е централизирана църковна власт, а само разпръснати
манастирски къщи с малък брой монаси в тях. От надгробните паметници от онова време обаче, се вижда че обикновенните селяни
също са почитали Босанският вариант на богомилството
Шестолъчното
цвете е
древен
символ
донесен от
българите,
използван
от всички
ирански
народи. На
първите
три снимки
се вижда
такова
цвете от
църква в
Преслав,
Мадарският
Конник и
Печат на
тервел.
Другите
две снимки
са от
босненски
богомилски
гробове
Босанската църква е била толерирана от босненските управници. Факт е че босненските владетели никога не са се впрягали
относно религиозните въпроси което е основна характеристика на средновековна босна. Единственият период в които религията е
имало някакво малко значение в държавните дела е било между 1403-1405 година когато Дед-ото е бил закратко съветник на
босненският Крал Остоя, за който се смята че сам е бил богомил. Но тъй като всички други владетели на босна са били католици,
не е изненада че Босанската Църква не е имала политическо влияние.
Достатъчно документи от босанската църква са оелели до днес. Повечето са страници от църковни книги. Някои са интересно
илюстрирани. Най-важни са Чудеса на Радуслав, Житие на Хвал, Житие на Тепчия Батало Радин, и други. Интересно е и писмо на
безименен Дед от 1404 даващо информация за естеството на църквата.
Документи
писани на
Бошаница -
смес от
Българска
и
Хърватската
писмости
Основните по-късни източници коментиращи дуалистичният характер на Босанската Църква са най вече италиански, от папската
инситуция. Повечето определят босненците като еретици. Смята се че част от източниците са засягали и дуалистичната църква в
Славония, част от чиито последователи се преселили в Босна след гонение от Бан Кулин. Тази ерес не се смесва с босненската
църква и двете общности живеят заедно.
Босна се отличавала от съседите си, с това че църквата не е играела никаква роля в живота държавата или сред благородството.
По равно съществували Хърватският католицизъм, и дуалистичната ерес богомилство. В Босна да си част от обществото не е
изисквало да имаш една и съща религия с него. Може да се каже че до голяма степен двете вери започнали да почитат и някой
общи светци и празници. Тази толерантност, или безразличие е била нещо необяснимо за Римо-католическият свят и най-накрая
Крал Стефан Томаш бил принуден от Папата да започне гонения на еретиците.
Богомилите
са били
вредна за
България
секта, със
специфични
функции,
несъзнателно
пренесли
българският
език и част
от нашата
култура на
запад.
Въпреки
това те
играят
негативна
роля за
нашата
история, а
допринасят
за тази на
съседите
ни.
|