Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

На втората снимка се вижда бошаницата - уникален смес от Кирилица и Глаголица, наследство от богомилите.

"Жителите на тази страна (Босна) са едри, високи, силни и мускулести юнаци. Те абсолютно не знаят турски и говорят само Български. И ни казаха, че в Румелия освен градовете има и 80 000 Български села... Навсякъде в Босна има Български манастири... В Босна всички говорят Български... "

арменеца Симеон Тбир Лехаци - 1608

Всеки би си казал? Ми че то Босна само българи сигурно живеят... Но къде е уловката. Откъде идва този български език в Босна, и откъде се вземат тези "български манастири". Всичко това се свързва с един изключителен парадокс. Една секта, спомогнала за падането и отслабването на България, е разпространила из Европа уникалната ни култура. Цената на това разпространение е собственият ни упадък... Но да видим..

Богомилите се появяват в Европа от Азия през 10 век. За кратко време деиствието им мотивира българските младежи да не постъпват в армията и да не се бранят, поради което България пада под византииски гнет. Самите Богомили се разселват в Европа чак след събора на българският Цар Борил, които свиква събор срещу тях и убива лидерите им, които са пледирали за деиствия против държавата. Показателно е че когато държавата е слаба, богомилството е най силно... И Из Европа тръгнали богомилите.

Богомилски гробове от Босна. Забелязват се редица български символи наредени до християнските

Босненската Църква като институция се ражда през средата на 13 век, като протест срещу католицизма в Босня. Може да се каже че това е първата реформаторска църква в Европа. Документи от 14 и 15 век, разказват че тя е била от монашески тип, с главен Епископ наричан с титлата Дед(о). Духовенството се установявало високо в планините в манастири наричани "хижа", а главнит игумен често е наричан "гост". Дед-ото е имал съвет от 12 строиници, с помощта на които е вземал решения. Босански манастири могад да се намерят на изток до дрина, на юг до Неретва, и няколко чак в Херцеговина. Босанската църква никога не е установявала отделно духовенсто или териториална огранизация. Нямало е централизирана църковна власт, а само разпръснати манастирски къщи с малък брой монаси в тях. От надгробните паметници от онова време обаче, се вижда че обикновенните селяни също са почитали Босанският вариант на богомилството

Шестолъчното цвете е древен символ донесен от българите, използван от всички ирански народи. На първите три снимки се вижда такова цвете от църква в Преслав, Мадарският Конник и Печат на тервел. Другите две снимки са от босненски богомилски гробове

Босанската църква е била толерирана от босненските управници. Факт е че босненските владетели никога не са се впрягали 
относно религиозните въпроси което е основна характеристика на средновековна босна. Единственият период в които религията е имало някакво малко значение в държавните дела е било между 1403-1405 година когато Дед-ото е бил закратко съветник на босненският Крал Остоя, за който се смята че сам е бил богомил. Но тъй като всички други владетели на босна са били католици, не е изненада че Босанската Църква не е имала политическо влияние.

Достатъчно документи от босанската църква са оелели до днес. Повечето са страници от църковни книги. Някои са интересно 
илюстрирани. Най-важни са Чудеса на Радуслав, Житие на Хвал, Житие на Тепчия Батало Радин, и други. Интересно е и писмо на безименен Дед от 1404 даващо информация за естеството на църквата.

Документи писани на Бошаница - смес от Българска и Хърватската писмости

Основните по-късни източници коментиращи дуалистичният характер на Босанската Църква са най вече италиански, от папската инситуция. Повечето определят босненците като еретици. Смята се че част от източниците са засягали и дуалистичната църква в Славония, част от чиито последователи се преселили в Босна след гонение от Бан Кулин. Тази ерес не се смесва с босненската църква и двете общности живеят заедно.

Босна се отличавала от съседите си, с това че църквата не е играела никаква роля в живота държавата или сред благородството. По равно съществували Хърватският католицизъм, и дуалистичната ерес богомилство. В Босна да си част от обществото не е изисквало да имаш една и съща религия с него. Може да се каже че до голяма степен двете вери започнали да почитат и някой общи светци и празници. Тази толерантност, или безразличие е била нещо необяснимо за Римо-католическият свят и най-накрая Крал Стефан Томаш бил принуден от Папата да започне гонения на еретиците.

Богомилите са били вредна за България секта, със специфични функции, несъзнателно пренесли българският език и част от нашата култура на запад. Въпреки това те играят негативна роля за нашата история, а допринасят за тази на съседите ни.