Българска историческа истина!
Когато човек казва истината не се налага да лъже!

Всеки българин е чувал за покръстването на България от Борис-Михаил. Но какви са били мотивите да приеме религията на тогаващната ни южна съседка - Византия? Как е протекло и началото на неговото управление... Тези и други въпроси бяха оставени в сянка, поради политически или други интереси, поради невежество, или пък просто поради неудобството им. За БПЦ, той е "покръстителят, приобщил България към християнския свят"... За БКП, той бе "обединителят на славянският и българският елемент в историята ни".  В тази върволица от тенденциозни мнения, не е случайно че малцина се запитват - а какъв е бил той за народа си, за страната си, и с какво неговото управление е подобрило/влошило живота ни. Но ако тези и други въпроси са все още със непълни и неточни отговори, то ние можем да открием поне частица от тях в изворите, за да преоткрием мотивите за различните дела на Борис I Михаил. 

Началото на борисовото управление започва със намерението на владетеля да нападне Византия. Намерение... изразено с писмо до византииската Императрица Теодора... неговото писмо не е запазено, но двама от византииските хронисти, са преразказали нейният отговор, и реакцията(или липсата на реакция) на Борис...

Византийският хронист от Х век Генесий ни съобщава следното: "Българският началник отправил надменни речи, като заплашвал ромеите с нападение. Императрицата мъжествено и с гордост му обявила, че и тя ще излезе веднага с войската си до българската земя. "И ако победиш жена, казала тя, никаква похвала няма да ти бъде за победата; ако ли пък ти бъдеш победен от нея, поражението ти ще стане посмешище за всички." Това като разбрал, скитецът решил да остане спокоен в земята си."

продължителят на Теофан почва разказа си за покръщането на българите със следния пасаж: 
"Българският княз  Богорис бил той,  като чул, че жена управлява царството, взел да се отнася по-дръзко; затова той пратил при нея пратеници, казвайки, че нарушава мирните договори и потегля с войска против ромейската земя. Но тя, без да мисли по женски или малодушно, му обявила: "И мене ще намериш готова да изляза насреща ти и надявам се да те надвия; ако ли пък това не стане и ти ме победиш, то и в такъв случай аз ще надвия, победата очевидно ще бъде на моя страна, защото ти ще победиш жена, а не мъж." Поради това той останал на спокойствие и без да се осмели да постъпи безразсъдно, веднага възобновил приятелските договори"

Разглеждайки тези две независими едно от друго известия, можем да забележим няколко неща. 

• Борис I, бива манипулиран от една гъркиня, поддавайки се на елинското лукавство. 
• скитецът решил да остане спокоен в земята си - Борис 1 е наречен скит, което пък още веднъж ни връща към произхода ни...
• Още във първите крачки на новият владетел си личи една неувереност(той променя намеренията си, заради собственото си съмнение във възможностите си). 

Белязан от неуспех-а, макар само в едно намерение, Борис докарва на България редица други нещастия. Според историците е възможно да се приеме че е имало конфликт между Българи и Франки, на годината след възкачването на Борис. Този конфликт е описан единствено от Теофилакт Охридски, които пише: "когато дивният Борис приел властта, облак от франки покрил цяла България" Ясно е че става дума за метафора на загубата, но за съжаление нямаме нито един друг източник даващ информация по въпроса.

Теофилакт Охридски, пише и за вторият неуспех на Борис I Михаил - неговата безсмислена агресия срещу Хърватите. Думите на Теофилакт сами по себе си са показателни:

"Хърватският архонт отначало [т. е. от царуването на император Ираклий] бил подчинен на ромейския император и никога не е бил подвластен на българския княз. И никога българин не е отивал на война против хърватите, само българският княз Михаил-Борис излязъл и воювал против тях, но като не можал нищо да направи, сключил мир с тях, при което той обдарил хърватите и бил обдарен от последните. Но никога хърватите не са давали данък на българите, а само често от приятелство си давали едни на други дарове."

Владетел, който не уважава съюзниците си няма как да очаква подкрепа в трудни моменти. В резултат на едногодишната война, отношенията ни с Хърватско, са доста подкопани и морално заличени. Борис I обаче е твърдо решен да се докаже и този път тръгва срещу вечният ни враг - сърбите... "тях нападнал," пише Константин Багренородни, "българският архонт Михаил-Борис, който искал да отмъсти за поражението на баща си Пресиян." ..  Резултатът на лошият военноначалник и плачевният стратег е нова загуба. Този път обаче в плен попада невръсният още  юноша - Владимир Расате заедно с 10 боили: "когато Борис почнал войната, сърбите го така силно разбили, че дори взели в плен сина му Владимир заедно с дванадесетте велики болияди (боили)." Борис се принудил да се унижи пред тях и двете страни си направили подаръци в знак на взаимно приятелство: "За тая услуга Борис им дал големи дарове, а те в замяна поднесли му като дарове: две души (роба), чифт соколи, две кучета и 90 кожи () за кожух, за което българите казват, че е договорен знак." Но пък той едва ли е знаел думите на Хайтов: "едно е да можеш, друго е да искаш, а трето и четвърто - да го направиш".

От недостойното поражение, едва ли има нещо по мерзко, освен недостойният страх. през лятото на 863 г. мелитинският емир Омар нахлул в малоазиатските византийски владения, като превзел черноморския град Амисос (сег. Самсун) и достигнал до Синоп. Отначало не му бил оказан никакъв отпор поради липсата на достатъчно концентрирани военни сили и само през втората половина на тая година Михаил III можал да изпрати войски начело със стратега на тракийската тема Петрон, брат на кесаря Варда, в Мала Азия против Омар, комуто било нанесено на 3 септември 863 г. решително поражение в долината Гирин. Освен това през октомври и ноември с. г. византийците сполучили да одържат нови победи над арабите към месопотамската граница. Тия успехи на византийското оръжие дали пълна възможност на Михаил III успешно да събере войска и стъкми флота и само през 864 г. да предприеме замисления от него голям поход заедно с кесаря Варда и по суша, и по море против българите, като се възползувал при това и от глада, който тогава върлувал в България.

Военните успехи на Византия в Мала Азия и подготвяният от Византия поход към България се изтъкват за една от причините Борис да приеме християнството. 

 Генесий пише: "Предводителят на българите, като научил за това [за успехите на Византия в анадола] и се изплашил от такъв успех, склонява на мирни отношения, макар че попреди бил дързък; обаче и от глад били измъчвани поданиците му () .... и така силно, че всички решили да приемат християнското кръщение, а владетелят им поискал да се нарече Михаил по името на императора, когато били изпратени там някои известни архиереи, за да утвърдят това, което се отнася към християнската вяра."

Симеон Логотет пък разказва следното: "Но българите, като узнали за това [за похода срещу тях], били поразени като от гръм и преди борбата и сражението се отчаяли в победата и молели да станат християни и да се покоряват на императора и ромеите; тогава императорът, като кръстил княза им и го възприел, турил му своето име, а като отвел болярите му в Цариград, кръстил и тях; оттогава настанал мир дълбок."

Илакт разказва следното: Борис, след като решил да приеме християнството, "изпратил пратеници при ромейския император (тогава царувал Михаил, син Теофилов) и до сената, за да сключи мирен договор, та занапред да заживеели живот тих и без смущения, спокоен и мирен във всяко благочестие и честност, защото какво друго може да стане, ако биха заживели наистина братски в съгласие и любов? И като здрава гаранция давал това, че и той ще приеме божественото кръщение. В същото време той молел да му се изпратят свещеници, за да им предадат всичкото християнство. Ромеите, като приели с радост известието за мир, което никога не очаквали от българите, всичко извършили с бързина.”

Самия патриарх Фотий (856—867) в своето послание до източните патриарси заявява, как българският народ "неочаквано се присадил в християнската вяра"

Коментар е излишен. Нека всеки сам прецени според казаното от историята. Светец или страхливец е Борис? Предател или герой? Заслужава ли той паметници насред българската столица Плиска? Отговора... е във всеки от вас!