Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Георги Войтех е едно от малко известните имена в историята ни. За него се знае малко, но още повече и се скрива. Днес той е нарочен за предател, защото се разкайва че е довел Констатин Бодин на власт... А кой е Бодин? Вместо да преразказвам историята на възстанието, нека погледнем описанието на Скилица-Кедрин, защото то ни дава една по-пълна представа:

В първата година от царуването на Михаил, 11-и индикт, сръбският народ, тръгнал да пороби България. Аз ще разкажа по какъв начин, като почна от по-рано. Понеже императорът Василий, когато покорил България. не поискал да се измени нищо от обичайте, а наредил да се управлява в своите работи при собствени началници и обичаи, както е било при Самуил, който бил техен владетел, народът, тъй като не понасял алчността на орфанотрофа, се бил бунтувал вече и по-рано когато провъзгласил Делян за свой цар, а сега започнал пак да мисли за въстание. Той не можел да понася алчността на Никифор и това, което той бил направил против всички, тъй като императорът не се грижел за нищо, и се занимавал само с несериозни и детински работи. Първенците на България смятали, че Михаил, който бил владетел, щял да им помогне и да им съдеиствува и щял да им даде сина си, за да го провъзгласят за цар на България, та да бъдат освободени от властта и гнета на ромеите. Той ги послушал с удоволствие и като набрал 300 души от своите хора, поверил ги на сина си Константин, наричан и Бодин, и го изпратил в България. И тъй той отишъл в Приздиана, където били събрани скопските първенци, чиито предводител бил Георги Войтех, от рода на Комханите. Те провазгласили от Константин на Петър. Като чул това, Никифор Карантин, който заемал тогава длъжността дук на Скопие, отишъл в Приздиана, заедно с подчинените си стратези и с българските войски. Докато той се готвел за бой пристигнал заместникъм му Дамян Даласин. Като се съединил с Карантин, кой много го обидал и немалко се подигравал с всекиго от стратезите му, осмивайки ги като страхливци. И като построил войската той веднага влязъл в бой със българите. Завързало се страшно сражение и роймеите претърпели още по-страшно поражение. И наистина паднали много ромей и българи и били взети още по-голям брой пленници, между който и самия дук Дамян Даласин така наричаният Проват, както и Лонгибардопул и много други с тях. Бил взет и целия лагер и всичко в него било ограбено. След това българите открито провъзгласили Бодин за цар, като го прекръстили, както казахме, на Петър. Те се разделили на 2 и хората на Бодин тръгнали към Ниш, а другите с някой си Петрила, който бил пръв подир Бодин, потеглили срещу ромеите в Кастория. Там привържениците на ромеите, охридският стратег Мариан, деволският стратег, патриций и антипат Теогност Върца, а с него и стратегът на Кастория, укрепили града както разказхме. А Петрила като превзел Кастория, с безчетна войска от българи, започнал да приготвя каквото било нужно за бой. Когато и ромейте се наредили и излезли срещу българите, те ги атакували с голяма сила и обърнали в бягство Петрила, като го принудили да бяга през непроходими планини, за да стигне при господаря си Михаил... И (Петрила) го занели окован при Императора окован.Бодин пък щом стигнал Ниш, започнал да се разпорежда с българските работи вече като цар. Пляскосвал всичко по пътя си и избивал и измъчвал тези, който не го припознавали и не му се подчинвали. И той(саронит - византииски военноначалник), излязъл срещу бунтовниците и като ги посрещнал по пътя на едно място, наречено Теоний, избил ги почти всичките. Паднал в плен и Бодин.

/Походите на Бодин и Войтех, на карта на възстанията на българите по времето на византииско робство/

На снимката в дясно - Константин Бодин. Съдейки от известието на Скилица-Кедрин, и неговото заключение че сърбите тръгнали да поробят България, не можем да останем с друго впечатление, освен че това е било точно така. Продължавайки да четем хрониката, стигаме и до момента в който Византииският Император, освобождава Константин Бодин, който бяга позорно в Зета, където заема веднага престола. В Българската историческа наука, е очернен Георги Войтех, който неслучайно е наречен "от рода на Кавханите", от Скилица, за сметка на сръбското мамино детенце. От обзора на деиствията на Бодин и неговият слуга Петрила, виждаме че те губят битките си, въпреки че не са срещу редовна византииска армия, а срещу мижави византииски гарнизони, каквито има в Ниш и Кастория. Нещо повече - хронистът е достатъчно обективен да съобщи за тиранията на Бодин  върху Нишевските българи, който тогава устояват макар и недоволни на наложеният сръбски и некадърен в военното дело владетел, само защото българският закон е изисквал царете да са от царски род. Така на тази издънка на четвъртото коляно, на дъщерята на Самуил, бива харизан българският престол, а неговата некомпетентност във държавните дела, предопределя и неуспеха на въстанието. И ако Златарски, и историците след него, обвиняват изключетелно българинът от болярски род Войтех, за това че не удържава Скопие, под византииската обсада, то и до днес лоша дума няма да се чуе от тях спрямо Петър III, наричан още Костантин Бодин. Въпреки лошото управление на бранните ни ресурси, българите и този път изпъкват с своито умение в бойното дело и спечелват една от трите битки, а и в другите не позволяват позорни загуби. Предоверяването на българите към сръбското синче Бодин, син на краля на Дукля Михаил, довежда единствено до пропиляването на един шанс, и провалянето на една вече 60 годишна българска мечта(да се освободят от елинско робство). С лека ръка този "владетел", обрича България на още над 100 години мъка под игото, а арогантността му, ни връща към думите на Скилица-Кедрин:

В първата година от царуването на Михаил, 11-и индикт, сръбският народ, тръгнал да пороби България.