Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Българското племе Берзити, и първия опит за обединение на Долна Куберова България, и Дунавска България...

През 7ми век според Теофан, но дори и по-рано според други източници, българите започнали не само да опустошават и обезлюдяват балканският полуостров, но и да се заселват масово, отначало на колонии, а после на големи групи. Една от вълните била извършена когато част от Кутригурите, изгонени от домовете си, от подкупения от Византия вожд Сандилх, трябвало да се преселят във Беломорска Тракия и да станат Федерати на Византия. Век и половина по-късно, Аспарух и водените от него българи се заселили на Балканите. По същото време във Македония, стабилно стъпили другите българи - Куберовите. Днес се твърди че първит опит за присъединяването им  към България, бил извършен едва от последните Канове неподресдтвено преди християнизацията на България, а големи български общности се наричат - славяни.  Плод на тези погрешни схващания е остарялото преподаване на историята и залегналите стари заблуди, родили безумия във историческата ни наука. Проследяването на произхода на Берзитите например ни отвежда много далеч от Белоруските равнини, в които са се зародили славяните. Всъщност славянско преселение едва ли е имало въобще.

Разглеждайки картата на българското землище със нанесени върху тях имена на "славянските племена", както се опитват да ни убедят днес, можем умело да ги разделечим на три групи и сами да преценим дали наистина те са племена, или тук иде реч за нещо съвсем различно 

• Първата група, която е и най-многоброина, е тази на "племената", който са именувани по някоя област или река. Такива са Смоляни, Струмци, Тимочани, Браничевци и Моравци. Тези имена със изключение на Струма(Стримон), са древнобългарски, и се срещат за пръв път след идването на българите на балканите. Както знаем от редица източници, българската държава е била разделяна на Области - Комитати. Почти очевидно е че Смоляни, ще да са били жителите на Комитат Смолян, Тимочани - жителите на Комитата Тимок и прочие. Тоест тук не става дума за никакви отделни племена, а за области от българската държава. Да се твърди че тези общности са отделни племена е като да се твърди че днешните Шопи, Македонци, Торлаци, Тракиици, Добруджанци и други са отделни племена а не част от Българският народ.

• Втората група е представена от Северите и Берзитите. За тях има основания да се смята че били отделни общности още във Стара Велика България. За Северите, и до днес тлее спор дали са дошли заедно със Аспарух на балканите, или са били заварени тук, но и до днес остава въпроса защо ако не са българско племе, не са били изселени от Аспарух, подобно на Седемте Славянски Племена, както и защо етнонима им е почти идентичен със българите Сувари(който са се преселили към Волго-Уралието заедно със Котраг). Берсилите от своя страна са още по любопитен случай, който ще засегнем по-долу в статията.

• Последната група от племена, са така наречените Седем Славянски Племена, и Абодритите. И двете племенни общности са били изселени във самия край на българската империя като пазители на границите. Можем спокоино да приемем че те наистина са били славяни, служещи на българските Канове за пушечно месо, и естествен щит срещу северните народи.

/На първата снимка - древнобългарски амулет - конник с конче, а на втората - идентичен амулет от земите на древна Барсилия - препокриваща се със днешният Дагестан/

На картата е отбелязано местоположението на Берсилия - древна сарматска държава, на чиято територия се намират крепостите Булгар-Балк, Беленгар, Семендар и други. За нея са оставени едва няколко писменни източника, който обаче я свързват със българите. Ибн Расте(първата половина на 10 век), казва - Българите се делят на три части - един се нарича Берсула, друг Есегел, а трети - Болгар.  В същия тон е и известието на Бар Гебрей, който пък я нарича "страната на аланите" и я локализира около делтата на Волга. Михаил Сирииски, също причислява Берсилия към аланите. Любопитно е и самото име на страната Берсилия, което може да се свърже със българското свещенно животно - Барс(тигър). Смята се че страната се е сляла през 6ти век със Оногондурската държава на Кубрат, а малкото писменни източника(4-5), описващи Берсилия, не са достатъчна мотивация за учените, за да започнат сериозно проучване.

Факт е че Берсула, се появява между 6-8 век във региона на Македония под византииски-изкривеното име Берзити, а Кан Телегиг е първият наш владетел, заел се с задачата да обедини България и Берзитите(Куберовите Българи) За това потвърждава тяхното споменава в Легендата за Свети Димитър относно обсада над Солун, а както се знае, такава обсада е била проведена от Кубер и Мавър. За берзитите имаме и едно сведение от времето на Кан Телериг, написано от Теофан споменаващо следното:

А през месец Октомеи на 13 индикт, императорът получил съобщение от България от тайните си приятели, че Господарят на България изпраща 12-хилядна войска и боили за да пороби Верзития и да пресели в България. 

Очевидно не е ставало дума за поробване а византииците представят българите като агресори, и посегатели над Византииската териториална цялост. Любопитно е обаче че според Теофан, веднага щом императорът чул за 12-те хиляди воиска и боили, който явно са били пратени да изгонят гръцките гарнизони, то гръците събрали 80 хилядна армия. Докато събирали армията във Константинопол имало български пратеници, който тайно трябвали да донасят сведения относно византииските деиствия. Теофан пише:

Той за да не го познаят, че предприема поход срещу българите, защото били дошли при него пратеници на Господарите на България, се престорил че предприема поход срещу Арабите. И потеглили със знамената и прислугата... и като поттеглил направил ги 80 хиляди. Императорът се завърнал триумфално в града с много плячка и пленнци, а като влязъл в свита нарекла тази война благородна, понеже никой не му се противопосавил и не станало клане и проливане на християнска кръв.

Според Лъв Граматик: "А императорът се отправил срещу българите и като ги ограбил и победил, върнал се". 

В съобщението на Теофан има няколко важни особености, на който нито Златарски, нито който и да е след него историк не е обърнал внимание. За времето между Паган и Телериг Теофан веднъж заявява в единствено число "Господарят на България", а малко по-късно говори за пратеници на "Господарите на България". Всичко това навежда на мисълта че е възможно през онзи период да е управлявал и Боилският Съвет, до избирането на нов Кан. Това също обяснява и защо година преди това:

През тази година в месец май Индикт 12, Константин изпратил флота от 2000 хеландрии срещу България, и когато се качил и той сам на черните хеладрии потеглил на реката Дунав. Той оставил стратезите на конните отреди извън клисурите ако могат някак да нахлуят в България, докато българите са заети с него. Но когато дошъл до Варна, той се уплашил и замислил да се завърне. Българите, пък като го видели... изпратили Боил и Чигат с молба да бъде сключен мир. Императорът като ги видял много се зарадвал и сключил мир. И те взаимно се заклели...

Другата важна особеност, че макар днес да се говори за Битка у Берзития, на императора "никой не му се противопосавил", което говори че е твърде възможно въобще да не е имало битка. Когато все пак Телериг се изкачва на властта, той се заема със прочистването на страната от гръцките шпиони, осуетили обединението на двете българии:

А Телериг, господарят на България, като узнал че от неговите приближени императорът научавал намеренията му, писал му:"Възнамерявам да избягам и да дойда при тебе.Но изпрати ми обещание,че няма да пострадам,и ми съобщи кои приятели имаш тук,за да им се доверя и да ми помогнат."А този от лекомислие му писал и онзи,като ги узнал,изтребил ги всичките.Като чул това Константин изскубал много от побелелите си коси...

/дългоочакваното обединение на двете българии се осъществява чак след няколко десетилетия, и много мъки.../