Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Кои са аварите, и как един народ без могъщ  днешен наследник, бе потюркчен, от историографията

Историята се пише от победителите. Това като че да приляга най-много за случаят с историята на аварите - скитско племе основало двувековна империя на територията на Панония и Войводина, и изчезнало след избиването им до крак от Карл Велики и Кан Крум. Предвид историческата им съдба - какво по-лесно от това, те да бъдат обявени за тюрки за да се напомпва балонът на пантюркизма в световен мащаб. Историците по света успяха да изкарат и нас българите, който уж имаме държава(уви тя не брани интересите ни), а какво ли остава за едни авари, който си нямат никого и нищичко. Всъщност днес част от дагестанците говорещи на един от изолираните кавказки(не индо-европеиски) езици, се смята за потомък на аварите. Но ето аварите са били тюрки... Игнорирайки факта че митичният прародител на аланите според Теофилакт Симоката се е наричал Таргитай(идентичен със един от полумитичните лидери на скитите), а единственият Аварски Хаган чието име е запазено е Баян(Баян I, и синът му Баян II). Но какво пък. Нека погледнем изоснови историческите извори, за да преценим какви са аварите - Тюрки или Скити? А и каква роля са играли тези авари в българската история. 

Появяването на аварите в Европа е било важно събитие за византииската историография. Ето какво е записал Теофилакт Симоката:

„Когато император Юстиниян заемал престола част от племената вар и хони се преселили в Европа. Нарекли се авари а вождът им – каган. Ще разкажем защо те изменили названието си. Племената барслет (барсили), унугури (оногури) и сабири (савири) и други хонски племена, щом видели хората на вар и хони побягнали, мислейки че идват истинските авари. Затова посрещнали тези бегълци със значителни дарове, за да обезпечат собствената си безопасност. Използувайки благоприятната ситуация вар и хони започнали да се наричат авари. Казват че сред скитските племена аварите са най-деятелни и способни. Естествено че по наше време, тези псевдоавари присвоили си положението на първостепенен народ, продължавали да се наричат и по старому – вар и хони.”

Симоката ни дава интересно сведение - българите са дошли в Европа преди Аварите. Много скоро обаче, водещото им положение всред района на скитите и сарматите се изменило и те се принудили да поискат от Византия, статут на федерати и земята Мала Скития(Добруджа). Ето какво казва Теофан:

През същата година дошъл във Византия странен народ, наречен авари. И целият град се стекъл да ги гледа, понеже не били виждали такъв народ. Защото те имали отзад много дълги коси, вързани с панделки и плетени, а останалата им носия била подобна на другите хуни. Те като избягали от своята земя дошли в областта Скития и Мизия и изпратили пратеници при Юстиниан с молба да ги приеме(като федерати).

Монемвасииската Хроника пък дирекно твърди че аварите произхождат от българите: "Аварите били по род хунски и български народ"

Антропологът Ищван Ердели в своето проучване "изчезналите народи - аварите", споменава че в некрополите на аварите, най-разпространен е средиземноморският расов подтип, следван от по-малко северноевропеиски(главно нордически) типове, и единични случай на монголоиди. А историята казва че аварите са тюрки и до днес. Пък после нека някой каже че измерването на черепните индекси и били точна наука, да се види как историята би скочила върху него".

Скоро след като се установили в Мизия, Аварите били принудени да мигрират отново. Заселвайки се в далечна Панония, те биват последвани и от част от кутригурите и оногурите, който неколкократно са споменавани като съществена част от аварската империя. В началото на свойто управление, Баян изисква парите давани от Византия на тези две български общности, тъй като те вече "покорени" от него(но заемат ключови длъжности като дипломати, съветници и военноначалници, както отбелязват хрониките). Ето какво пише Менеандър:

Вождът на аварите Баян решил да проводи пратеници и да направи предложение за мир; а от Виталиан поискал да му даде злато, за да не върши грабежи през време на примирието. Виталиан решил да деиства на своя глава и като взел от управителя на Илирик не по-малко от 800 номисми, дал ги на Баян. Именно затова вождът на аварите изпратил Таргитий, заедно с преводача Виталиан, за да кажат на императора да му бъдат дадени Сирмиум(крепост в Войводина) и обичайните пари, който котрагирите и утигурите получавали от император Юстиниан, понеже хаганът покорил тези две племена.

Управлението на Баян формира и една голяма част от това което знае съвременната наука за аварите. Той се е отличавал със силна анти-славянска политика(две кампании против Антите), и анти-ромеиска политика. За това отново научваме от Менеандър:

Баян отавна хвърлял това обвинение срещъ славяните, като криел враждата си срещу тях и негодувал, че не само не му се подчинили, но и понесъл от тях големи обиди. Той от една страна искал да се отблагодари на императора, а от друга мислел, че ще намери страната им богта, тъй като земята на ромеите била от дълго време опустошавана от славяните, а славянската земя, никога(не била опустошавана), от никой друг народ..

И тъй Антите, измъчвани от нападенията на неприятелите, проводили пратеничество при тях, за водител на което избрали Мезамир... да молят за откуп на някои пленници от своето племе. Пратеникът Мезамир, който бил бъбрив и самохвалко, като дошел при аварите, изрекъл надменни и дори дръзки думи. Когато Мезамир говорел по високомерено, отколкото подобавало за пратеник, известният котрагир, приятелят на аварите, който бил заклет враг на антите казал на Хагана: "Този човек има най-голямо влияние всред антите и е в състояние да се противопостави на всякакви неприятели. Ето защо той трябва да бъде убит, да може след това да се нападне без страх тази неприятелска земя. Аварите го послушали... Оттогава те почнали по-често, отколкото преди това да разорават земята на антите и не преставали да пленяват, отвличат и да грабят.

Друго споменаване на български отряди във воиската на Аварският Хаганат се споменава във връзка с едно от нашествията на авари из византииските земи:

Тогава Баян казал: "Такива войници ще изпратя срещу ромейската държава, че ако дори се случи да загинат, няма да изпитам никакво съчувствие". И заповядал десет хиляди от хуните, които се наричат котрагири, да преминат река Сава и да опустошат земите в Далмация, а сам той с цялата своя войска преминъл Истър и пребивавал в пределите на гепидите.

Важен елемент от бита на аварите е и тяхната клетва. Тя трябва да се свърже преди всичко с вярванията на скитите. Ето каква клетва дава Хаган Баян(но забравя да я спази), и предговора на събитията от Менеандър:

Хаганът се заел да построи мост над реката, понеже кроял засада срещу града Сирмиум, и искал да го превземе.... Стратегът на Сингидунум, на име Ситос, проводил пратеници и го запитал с какви намерения е дошъл при река Сава, когато между него и ромеите съществувал здрав мир и приятелство... Хаганът отговорил че искал да построи мост, но не защото възнамерявал нещо срещу ромейте... Той казал че бил готов да даде клетва, която се смята за най-тежка у аварите и у ромеите, че не кроял нищо лошо.

И той веднага се заклел по аварските обичай, като извадил меч и проклел себе си и целия аварски народ, ако замислял нещо лошо срещу ромеите с построяването на мост на река Сава, да загинел от меч самият той и цялото аварско племе, а небето и небесният бог да хвърлят огън върху тях и околните планини и гори да ги затиснат, пък и реката Сава да излезе от коритото си и да ги потопи всички. 

Аварите наистина опленяват както Сремска Митровица, така и Белград. Теофан ни разказва за византииският поход целящ да си върне тези земи, и нарича кутригурите, за който говори Менеандър - българи:

През тази година стратегът Приск излязъл в Тракия, преброил воиските си и намерил че голяма част от тях са загинали. Заедно с останалите той преминал в Нове при река Истър. И щом научил за това хаганът проводил пратеници, искайки да узнае причината за пристигането им. Приск изтъкнал като предлог, че е дошъл на лов. А Хаганът възразил "не е справедливо да се ходи на лов в чуждо място". Приск пък отговорил че е на свое място и укорил Хагана. Хагана попитал "какво търсиш, Приск, в моята земя?". И нея ли искаш да изтръгнеш с сила от ръцете ми? Нека бог отсъди между мене и император Маврикий... Приск казал: "Върни на ромеите град Сингидунум". А той отвърнал "Ти се опитваш да вземеш един град от нас. След малко ще видиш 50 ромейски града заробени от аварите". Приск като довел по реката корабите в Сингидуним, разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява крепостта...

След 681 година, Византииските сведения за аварите изведнъж спират. Губейки директен контакт с тях, те започват да говорят за новият им по-опасен враг - българите. Аварите вече нямат обща граница с Византия, което ги прави безинтересен обект за хронистите във Константинопол... Въпрос на време било Аварският Хаганат да се разпадне - това свършили Кан Крум, и Карл Велики:

Летописецът на Карл Велики, Аинхард пише: 

Най-голямата от всички войни, които той е водил, освен Саксонската, е последвалата след нея война, именно тая която била предприета срещу аварите или хуните. Тази война Карл водил по-разгорещено отколкото с останалите, и с много по-добро въоръжение. Сам той застанал начело на един поход към Панония - защото тази област обитавало тогава това племе... Колко сражения били водени през време на тази война, колко много кръв била пролята - за това свидетелствуват лишената от цялото си население Панония и местността, гдето се намирал дворецът на хагана, която е толкова запустяла, че там не се вижда нито следа от човешко жилище. В тази война загинала цялата знат на хуните, цялата им слава пропаднала. Всичките пари и събираните от дълго време съкровища били разграбени....

Византииският сборник свидас пък разказва за унищожението на източната страна на мъртвия каганат: ...Същите българи унищожили аварите. Попита Крем (Крум) аварските пленници: "От какво, мислите, че загина началникът (архонтът) ви и всичкият народ?" И те отговорили: "От това, че се умножиха взаимните обвинения, загинаха по-храбрите и по-умните; после несправедливите и крадците станаха съучастници със съдиите; после от пиянството, защото, като се умножи виното, всички станаха пияници; после - от подкупничеството; после - от търговията, защото всички като станаха търговци, взаимно се мамеха. И наистина погибел произлезе от това"

По своята същност, аварите са скити, който никога и никъде не са били приравнявани със тюрките или пък са били описвани като такива. Антропологичният материал от различните некрополи потвърждава европеидността им. Клетвата положена от Баян, може да се определи като скитска, а антиславянската им политика като основна същност на тяхният Хаганат. Днес този народ няма живи наследници, защото бива избит до крак, но чужди народи трупат дивиденти за изкуствени *пан идей, на техен гръб. В интерес на историческата истина е на този процес да се сложи точка.