Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Древнобългарският календар, и нашата си Нова Година

Дълго време, може би вече хилядолетия, ние бяхме принудени да забравим празниците си... Да омешаме датите на който се празнуват. Да ги отделим един от друг, и да забравим символичният им смисъл. Всъщност древните Българи много много внимателно са избирали, кога да бъдат техните чествания. 

По-долу прилагам таблица обясняваща структурата на българският Календар.

Уникалното за календара, е че е разделен на 4 тримесечия от 91 дни, + новата година която не влиза в нито един от месеците. Всяко тримесечие почва с месец от 31 дена, и има още 2 месеца по 30 дни. В началото на 20 век е била записана следната гатанка, която очевидно пази спомена за това старо летоброене:

"Един орех има 12 клона....Всичките зелени листа на дървото са 364, а едно е от Бога небоядисано."

Древното ни летоброене очевидно не е наследство от който и да било друг, освен от Древните Българи. Уникалните названия на месеци и дни от седмицата, който са ни предадени от "Именника на Българските Канове" дирекно ни насочват към иранските езици. 

Но любопитно е как точно българите са празнували своята нова година. Днес ни е известно, че Българите са празнували в поредни дни Единак, Коледа, и Сурва - на 21, 22, и 23 януари по сегашният календар. На 21 се е изпращала отминалата година, на 22, се извършвал родовият събор, където всички родове се събирали заедно. Днес обичаят отсъства, защото в "модерното", и "предприемчиво" общество, нашите управляващи последователно се опитваха да заличат силните родови връзки, и сплотените семейства. Друг е въпросът, че от поредицата кризи, ние българите, дотолкова се свихме че за някой е лукс да имат дори едно дете. А много добре знаем какво означава това за нацията. Но, да се върнем на темата. На 23 декември се е празнувала Сурва. И понеже език и вяра, могат да се менят но обичай - никога, тои спокойно можем да кажем че празниците са се празнували по същия начин, по който и днес. 

Бронзовата розета, с 12тичният годишен цикъл 

След покръстването християнската църква успява да разкъса трите празника и да ги разбърка в народния календар. По този начин те загубват част от смисъла си. Духовенството никога не успява да ги отмени, но прилепя към тях различни светци и събития от християнската обредност. 

От друга страна обаче, празникът е напълно запазен при волжките Българи, където се нарича Нардуган(раждане на слънцето). Днес той се празнува от около 10 етноса в Поволжието, и православни, и мюсулмани, и езичници. Името Нардуган е също прозвище на Слънчевият бог Мар, в редица Волжко-Български епоси. Празникът там, така и не успява да бъде обвързан с една от новите религий, и затова днес руските учени го определят като "практически а не светски". На празника млади момчета ходят по къщите и пеят за здраве и берекет. Важно е и да се отбележи че празникът не е късна заемка от завоеватели, като за него е отбелязано, както в Джагфар Тарихи, така и от Арабският Хронист Хаджи-Омар. 

От всичко, можем да заключим че Българите са били народ с развити математически, и астрономически знания. Календарът ни е създаден съгласно космическият ред и се води изключително по него.