Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Има ли универсален калъп, по който да се задават фалшиви теории за историята ни?

/част от сръбска пропагандна карта на която няма българи, а "србобугари"/

Живейки в една информационна епоха, за пръв път от много време насам, ние българите, сме способни да направим един трезв разбор на някой събития съпътстващи новата ни история, но засягащи най-древното ни минало. Днес много от съседите ни се смятат за местно население на балканите, а правото на силния бива изместено от повсеместното хленчене на народите на различните дипломации. Синдромът на "жертвата" успешно захранваше чувството на фалшив реваншизъм у всички балкански народи към нас, макар реално ние да сме най-ощетеният народ на балканите през последните 130 години. Демагогията, с която съседите ни описват как още преди много векове българите са окупирали техни земи е доста трогателна но фалшива. Всеки един от тези народи е наясно, че не се явява никакъв наследник на древно балканско население(траки; илири; дардани; даки; македони и още 80 имена на племена), но въпреки това така наречените автохонни теории усилено настъпват повсеместно из балканите и вече са приети като национални доктрини в страни като Румъния, Албания, и БЮРМ. Единственото, което може да ни радва, е че във време у което информационото затъмнение все повече отслабва, ние можем да разобличим, някой от техните методи. Конкретният пример? Трибалите и "сръбската им връзка".

/Сръбска пропагандна карта на областа населена с древното племе Трибали/

Трибалите са антично племе описано още от Херодот, който в своито описание на балканите пише "Из Илирииската земя тече от север река Ангро, и се оттича в Трибалската равнина и река Бронго, която се влива в Истър, и затуй Истър е толкова велика пълноводна река"

Разбира се, трибалите са изчезнали много много преди който и да е от сегашните народи на балканите да пристигне тук. Въпреки това сръбският шовинизъм умело използва няколко обстоятелства в своя полза, за да може да пропагандира пред света че трибалите са стари сърби. Това което прави впечатление, е че методите използвани от сърбите, за да се изкарат жертви са повторени от известни български траколози, за което ще приведем пример по-долу. Разбира се, нас пряко ни интересува дали сърбите ще се изкарват за жертви на "татарските окупатори", но е още по-важно да се види кой и защо пренася "по калъп" същият синдром върху българският народ, който преди всичко винаги е диктувал положението на балканите и никога не му е било нужно да се прави на жертва, защото просто се е справял с враговете. Но нека изясним за какво иде реч. 

/на снимката в дясно - модерна рисунка по намерено снаряжение на Трибал/

• Стъпка 1 - привеждане на някой задължително чужд извор, който реално да няма никаква стойност, но да е достатъчен, за да убеди непредубеден читател, да твърди невероятни и невъзможни неща и да е смешен в очите на целият останал свят.

- Сръбският случай... Привежда се за доказателство изречение от гръцка история на Византия писана у 15 век, писана от Халкокондил, в която се казва "Рода на трибалите, сърбите из цялата земя е най-стар и най-вехт от всички които знам." - Веднага става ясно че Трибали няма никаква историческа стойност и връзка с древното племе на трибалите, точно както няма никаква стойност и обръщението на византииските хронисти към самоиловите войни - "мизи". Всъщност, и в двата споменати случая се има предвид под Трибали - жителите на областа която гърците наричат Трибалия(или т-наречената през античноста Горна Мизия), а под Мизи - населението на Българска Мизия. 

- Българският случай... Херодот пише: "траките са най-многобройният народ на света след индийците" - тоест точно както у сръбският случай, се говори за "най-многоброиният народ", което е някак твърде смешно защото някак си станаха много "най-многоброините" народи, а на всичко отгоре нито от Трибалите, нито от Траките има и следа. Но Българският случай е разширен с още няколко извора, който допълват абсурдността на сръбският... Така например:

И така споменатият Ахил, заминал заедно с Атридите, като водел със себе си войска от три хиляди Мирмидонци, наричани тогава мирмидонци, а сега - българи. - Йоан Малала 

Разбира се, не се отчита факта, че Йоан Малала е писал в епоха твърде далечна от Троянската Война, а друг средновековен хронист - Лъв Дякон опровергава думите на Малала, като в своята хроника(снимката в дясно) сравнява Ахил Пелеев с Княза на Киевска Рус - Светослав. В хронологията на Лъв Дякон, Ахил Пелеев е наречен тавроскит(руснак), а в описанието на двамата, хронистът изтъква като мотив за приликата навика както на руснаците, така и на ахиловите мирмидонци да ходят пеша(тоест не са конни народи), както и физическата прилика("русата му коса, светлите му очи, безумието, избухливостта..."). След направеното сравнение, е по-вероятно да заключим че Ахил не е бил нито българин(понеже българите са конен народ, не са били неразумно избухливи и не са доминантно рус народ) нито руснак(тъй като русите не са обитавали земите около Меотидското Езеро, по време на Троянската Война. С няколко речи казано - проблематиката около Ахиловата националност ражда единствено евтини сензации, и донякъде опит да се прикачи българският народ към митология и история чужди за него. Благодарение на такива опити, голяма част от българската митология и история бе оставена на заден план, за сметка на щури теории че Александър Македонски, или Орфей били българи. Но нека продължим нататък...

• Стъпка 2 - създаване на безумен езиков паралел, или трансформация, която да убеди обикновенният читател любител едновременно в това, колко изкривени са чуждите транскрипции на "нашето" име, и как ние чрез този паралел сме свързани с гръко-римската цивилизация(нищо че Българите са представители на цивилизация, далеч по културна и могъща от елинската).

- Сръбският случай: О. Лукович извежда доводи че древното име на сърбите е било именно Трибали, чрез прехода: Трибали/Сърбали. Оттам нататък започват лавинообразно преповтаряне на теорията и прикачване на трибалската история към сръбската. Това довежда до парадокса през 1979, на научна конференция посветена на Тракологията  в София О. Пянович заявява:

"Българите си приписват като своя заслуга всичко онова, което се отнася застарите сърби, в чиято страна са нахлули като нападатели и завоеватели"

"...на нас е известно упорството на днешните албанци, точно както и на Българите,  да докажат техния приоритет на Балканския полуостров, взимайки това като аргумент, който им дава правото да отнемат старите сръбски земи."

- което е показателно за това, как фалшивата история служи за анти-български интереси. За жалост - на същият конгрес не се намира човек, който да заяви гласно, че няма нищо лошо в това даден народ да бъде завоевател, с което той само доказва своето превъзходство над другите съседни нему народи. Още повече, дори няма и контриране по нелепият опит на сръбските шовинисти, да си припишат чужда история, за да предявяват претенции към българска земя.

- Българският случай... У нас се развива паралелът Пеласги/Беласги, което ще рече - Хора населяващи планината Беласица. За Пеласгите се знае твърде малко, споменати са в Илиядата като народ различен от траки, фриги и илири:

също лелеги, кавкони и богоподобни пеласги.
Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци,
конесмирители фриги и смели колари меонци.
Ала защо ме разпитваш за тия неща поотделно?
Ако ли искате вий да се вмъкнете в стана троянски,
новодошлите тракийци стануват последни от всички. / Илиада/

Според привържениците на паралела, Пеласгите са древните българи, който живели в Гърция, когато били изтикани на север от шепа гръцки нашественици, който откраднали Елада от тях. По подразбиране, Акропола, Партенона, и какво ли още не са Пеласгииски а не Елински творения. С това теорията се опитва да припише българите като част от древният европеиски свят, неглежирайки и презирайки истинското българско наследство, и пренебрегвайки факта, че гръко-римската цивилизация, към която принадлежат и всички гореспоменати народи сателити, никога не е могла да достигне до развитието постигнато от Иранските народи и в частност - Българите.

Разбира се, тези паралели нямат особени привърженици всред запознатите с историята хора, но те изпълняват друга мисия - принизяването на българското самочувствие до народ-жертва, и аргументиране на евентуално откъсване на нови земи от България(Пиринска Македония, или части от Мизия), както и затвърждаване на вече откраднатото от България. Единственият начин българите да се събудят и да противостоят, е не като копират безумните тези обслужващи чужди интереси(Пеласги/Беласги; Трибали/Сърбали), а чрез възвръщането на господарският манталитет на българина, натискан толкова много през последните години. Години в който бе модерно да излизат книга след книга за нашите разгроми, но никога не се отдаваше внимание на нашите триумфи. Но Българският народ помни - ние не сме народ от роби.