Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

С кого воюват българите през 505, и има ли оцелели местни жители на Балканите през 5 век

/При многоброините прекосявания на Дунава и нахлувания на Българите в Балканския полуостров, те срещат съпротива единствено от народи - федерати, заселени наското на Балканите/

Както вече, сме писали, множество пишман любители на историята, с благоговение желаеха да ни изкарат наследници на готите, който на свой ред били гети - тоест местен народ. Разбира се, това не намира никакво реално потвърждение в историческите извори, който не само описват пристигането на готите на балканите, но и цялостното им поведение на полуострова, техните преговори с ромеите, залъгването им да заминат за Италия, битките им с българите докато са били федерати, и прочие. на Балканите готите били водени от Теодорих Велики, възпитаник на Константинопол, отрасъл и възпитан там, изучил военното дело лично от Аспар - аланският военноначалник на византииска служба, който провежда многоброини кампании, из всички крайща на империята. Именно оттам ще започнем нашето изложение, от това което ни описва роденият в Палестина летописец и очевидец на събитията - Малх:

Те(пратениците) поискали три неща: първо, Теодорих да получи наследството на Аспар, второ, да му бъде позволено да се засели в Тракия, и трето, да стане също началник на отредите над които началствувал Аспар.

И като се завърнали пратениците, непостигнали нищо, отправил една част от войската си към Филипи, а с друга се разположил при Аркадиопол и ги обсадил с всички средства. Превзел го обаче не с оръжие, но чрез глад, който измъчвал силно жителите на града, че те започнали да ядат коне, впрегатен добитък и труповете на умрели. Те чакали, дали не ще им дойде помощ отнякъде... И понеже не дошкла, те се отчаяли и се предали. Изпратените пък срещу Филипи отряди опожарили само местата около града...

Зенон като разпуснал войската, изпратил пратеници при Теодорих, за да сключат по някакъв начин мир с него. Между това,
синът на Валамир, събрал войската си, дошъл в Родопската област, опустошил всички най-хубави места в земята на тракииците и
отвлякъл всичкия добитък.Той изтребил всички, които се занимавали с земеделие, и изгорил всичко, което не могло да се носи.

Синът на Вламир, като загубил мнозина свои люде, избити от ромеиските военноначалници, избягъл много разгневен поради претърпяното поражение. Той опожарявал и убивал безпощадно всичко, каквото му попаднало. Разрушил най-напред македонския
град Стоби и избил войниците от тамошния гарнизон, които му се противопоставили.

Тези деиствия на Теодорих са описани и от Евстатий Епифанииски, който пише за онова време, че:

Против Зенон въстанал и Теодорих. Той събрал своите войски в Тракия и се отправил на поход срещу Зенон. След като опустошил дори устието на Понта, земите които били на пътя му, той насмалко щял да превземе и царствения град.

Поведението на готите, показва единствено безпощадност към местното население( конкретно в Филипи Стоби и Аркадиопол, но и в "цяла тракия") и изключва по всякакъв начин и малката възможност готите да са местен народ, тъй като борбата на готските воини е била за плячка и оцеляване, а не за освобождение. Спецялно е отбелязано, че Теодорих избива всички способни на земеделие хора, и опожарява селищата им, без да оставя нито един наследник. Това означава, че вождът на готите, надяващ се на свой ред да остане трайно в тези земи, е искал да изчисти пространството от всякакви възможни конкуренти за същата земя. Според изворите, реална съпротива от местните към този геноцид няма, което показва безпомощността на местното гръцко и елинизирано население. Логично - постепенно за няколко десетилетия Готски, Аварски и Български нашествия то изчезва под ударите на новите по-силни народи. Много скоро обаче, Теодорих заминава към Италия, заедно със своите готи, а западна граница на държавата му е бил град Срем. Именно там се провежда сражението, за което Енодий пише:

Сблъскали се два народа, които никога не са се плашили от смъртта. Чудили се един на друг, че се намират равни на себе си и че в човешкия род Гот се осмелява да противостои на Българин и Българин на Гот. Най-сетне готите победили Това е народът(на българите),който преди тебе имаше всичко,което е пожелавал; народ,в който този е придобивал титли,който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля,в който бойното поле прославя рода,понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня,чието оръжие е било окървавено в сражение;те са народ,комуто преди битката с тебе(крал Теодорих) не се е случвало да срещне противник,който да му устои,и народ,който дълго време е извършвал войните само с набези.Тях не са поставяли в затруднение,както трябва да се очаква,нито планинските масиви,нито изпречилите се реки,нито липсата на храна,понеже смятат,че е достатачно удоволствие да пият кобилешко мляко.Кой би устоял срещу противника,който се носи и храни от своето бързо животно? По-рано вярваха,че светът е открит за тях,сега смятат,че за тях е затворена само тази част от земята,която ти пазиш.

За тази битка, Касиодор - римски писател и учен, държавник по времето на
управлението на Теодорих Велики, пише:

В зората на мъжеството, той тръгна напред с армия на война за Сирмиум, показа че благородниците расли по време на мир можеха да триумфират над хуните и да отдадат на смърт българите, страшни за целият свят - воини който изпреварваха дори яслите си, понеже смелото сърце за тях бе по-голяма необходимост от бойната тренировка...

а в друго свое писмо казваше, че:

Италия отново заела Сирмиум, след като Теодорих победил българите

Всичко това, може да ни доведе до извода, че българите не могат и по-никакъв начин не са потомци на готите, още по-малко пък на гетите и другите местни тракииски племена, както желаеха да ни убедят някой пишещи книга след книга люде.