Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

За храмовете на кутригурите Грод и Мугел, и подривното влияние на византииската религия в Стара Велика България

Българите са били велики войни... Някога, много отдавна спрямо днешния ден, но само сто години след покръстването на България, един анонимен гръцки източник казваше: "Някога те никога не бяха вкусили от благоразположението на византийските императори и не уважаваха гръцките обичаи, а преди всичко се стремяха към независимост"

За съжаление, още далеч преди покръстването на Борис, българи са се захласвали по византииският излишен блясък и разкош, по тяхната угодна за една ленива аристокрация религия. Всички сме чували, как братът на Маламир - Енравота бе подмамен в християнство, но малко хора споменават днес, друг един български владетел на име Грод...

Грод бил вожд на кутригурите, който през 530, приема християнството след което претопява част от съдовете, които са били използвани във храмовете, за да ги превърне в монети, с което си навлича гнева на българите, и лично неговият брат водещ зад себе си цялото колобърско мнозинство го убива... За тези събития говорят Теофан Изповедник и Йоан Малала. Те черпят сведенията си от така наречения "велик хронограф" - източник който така и не бива запазен до днешни дни. За тях споменава и Прокопий, който дава съществен принос в идентифицирането на двата Кана именно като кутригури, поради факта че Теофан и Малала, ги наричат просто хуни. Ето какво казват източниците:

/на снимката в дясно - ахменидски украшения от златосребро(електрон)/

По това време царят на хуните Грод, който живеел близо до Боспора, минал на страната на императора. Той дошел в
Константинопол и се прекръстил. Самият Император му станал възприемник при кръщенето и след като го надарил богато, изпратил го обратно в страната му да пази ромеиските владения и Боспора... Императора поставил в града отред ромеиски, или то-точно италииски войници, наречени испанци, и им дал трибун, който да пази града заедно с тях. В града се извършвала търговия между ромеи и хуни.Споменатия цар, след като станал християнин се върнал в страната си близо до Боспора, намерил там своя брат и като го оставил с хунска войска, се отеглил. Хуните се кланяли на идоли направени от сребро и електрон. Те ги събрали и стопили, а после ги разменили в Боспора, като получили срещу тях милиаризии. Жреците на хуните, обхванати от ярост, убили своя цар и поставили на негово място брат му Мугел...  навлезли в Боспора и избили градския гарнизон.

Йоан Малала

През същата година и царят на хуните на име Гроф, който живял близо до Боспора, минал на страната на императора, като се покръстил и станал християнин. Императорът го приел като му дал много дарове, изпратил го в страната му да охранява ромейските предели и града Боспор. Понеже плащал ежегоден данък на ромеите във волове вместо в пари, този град го нарекъл Боон Форос. Юстиниян поставил там известен брой ромейски войници и трибън да пазят града от хуните и да изискват определен данък във волове. В този град имало оживена търговия между ромей и хуни. А царят на хуните, като станал християнин, отишъл в страната си и намерил своя брат, комуто разказал за любовта и уважението на Императора, и за това, че станал християнин. После взел статуите, които хуните почитали - те били направени от сребро и електрон - и ги стопил. Разярени, хуните се споразумели с брат му, отишли и го убили. И направили цар неговия брат Муагерис. Но като се уплашили да не би ромеите да отмъстят за него, те отишли неочаквано в Боспор и убили трибуна Далмаций и войниците.

/Теофан/

Зад тези народи(кутригури и утигури) се намира крайморски град, на име Босфор, който паднал под власта на ромеите не много време преди това. Варварските хунски племена държат цялата земя, която се простира от града Босфор, докъм града Херсон, който лежи на крайбрежието и от край време е подвластен на ромеите.
/Прокопий/

Дотук историята е обикновенна. Поредният сблъсък на две култури - християнската, и българската, завършила с преврат, в полза на владетел от същия род, изповядващ родната вяра. Интересно е обаче друго - защо и двата византииски хронописеща описват че идолите на българите са били от "сребро и електрон". Факт е че и Арабският летописец Ал-Балхи говори за идоли при българите и ги нарича "Фа", но също така е почти сигурно че не става въпрос за идоли в буквалният смисъл на думата. Нека си припомним какво казва Херодот, за идолите при Персите - родствен на българите народ, изповядващ подобни пред-зороастрииски религии: "Те не издигат статуи на боговете си, нито храмове и олтари, а смятат за глупци тези, които ги издигат. Това е така, мисля аз, защото те не са си представлявали никога боговете в човешки образи, както правят това гърците. Те имат обичай да принасят жертва на Зевс на високите планини и дават името на Зевс на целия просторен небосвод. Персите принасят също жертви на Слънцето, Месеца, Земята, Огъня, Водата и ветровете." Днес е установено че българите имат иранска религия, което очевидно изключва наличието на идоли - нещо повече - такива идоли не са намирани. Къде е разковничето?

/Ритуална чаша с 8 орела, изработена от злато-сребро 2-3 хилядолетие преди христа в Балхара/

Така нарченият материал Електрон(сплав от злато и сребро), е една от древните загадки на историята. Смята се че първи са го използвали Лидииците и Египтяните, но изключително древни находки от такъв материал се намират както в Бактрия, така и в всички предели на Римската Империя. През средновековието византииските императори от династията Комнин, са сечели монети от този материал. Какво е любопитното? - Злато-среброто е НЕпознато за траките например, макар по земите им да са намерени над 80 сервиза за пиене от благородни метали. Също така е ясно указано че българите са го използвали в своите ритуали в капищата. Нещо повече - Иранският учен Шапур Сурен-Пахлав, твърди, че в гробовете на азиатските скити(саките), са намирани дребни украшения от електрон. Какво реално означава това? Не е ли още едно прекрасно потвърждение на факта, че българите имат ирански произход, тъй като е немислимо че през историческа епоха като 520 година, византииците ще ни дадат шанса ние да се обучим от тях, как да създаваме тази сплав. Много по-вероятно, и единствено възможно е, българите да са донесли тези знания, чак от прародината - Балхара.

/на снимката в дясно - древно български графит от перперикон/

Преди няколко дни пък, известен наш "учен" тамплиер и масон - Николай Овчаров, оповести на голяма пресконференция, за намирането на някакви си гръцки текстове в Перперикон, като между другото вметна че са "Открити и много интересни рисунки, посочи Николай Овчаров и уточни, че става въпрос за 7-8- чертежа на играта дама. Това обаче не е само игра, а има и друг смисъл - като символ на посоките на света.
Дамата се свързва и с религиозно понятие. От 9-10 век има много такива данни, открити в Плиска и Преслав. Дамата е използвана и в други религии. Чертежите са с дълбоко символичен момент - образ на света." - разбира се, Овчаров си замълчава по въпроса дали тези дами са типично български, отказва също да упомене и че те са от периода, в който езическите българи са обитавали крепоста... "Маловажни", или съществени подробности? Ето пък какво казва Живко Войников, относно дамата като чертежи и форми на олтарите на древните българи: „Дамата” или „Паяжината”. Друг явно религиозен символ, откриван в древнобългарските графити, е своеобразен символ представляваш три вписани един в друг четириъгълника, свързани по диагоналите и по четирите посоки на света. Картината ясно напомня разчертанията при игра на „дама” или както я нарича народа диалектно „игра на докурджум”. Подобни изображения се срещат от графитите в Саркел, Хумаринското градище (Кубратова България) и Мурфатлар, Плиска (Дунавска България). Намерен е и върху капаци на саркофази в Плиска и други градове, например в град Василев, Западна Украйна. Най-общо се предполага, че той изразява някакъв строителен план или космогонична представа. Ранната българска столица Плиска е имала трислоен архитектурен план, подобен на много селища в Средна Азия и Източен Туркестан. Общото в тези градове е, че са съдържали три слоя – вътрешна крепост на владетеля (кухендис), среден град (медина), където са живеели занаятчии и търговци и външен град (рабат), населен предимно със земеделци и животновъди. И трите части са оградени с крепостни стени. В Плиска са открити и подземни проходи – тунели, които са свързвали крепостта на владетеля с външния свят. В Шуменския музей се пази каменна плоча, върху която е нарисуван такъв знак, но всички черти са оформени като улеи за изтичане на течност. Съвсем основателно е предположено, че тази плоча е ползвана като жертвеник. Напълно е възможно, въздаването на жертва (курбан, обет) да е целяло заздравяване на новостроящата се сграда. - Единственото което може да се добави, е че не само в Шуменската крепост е имало такъв жертвеник, а такива са намерени във Враца, Белград, Плиска, Мадара, Болгород на Днепър, и в Странджа.