|
Образа на
Борис I Михаил, и Кан Владимир Расате в
Българските апокрифни летописи от 10-11 век
 Апокрифи се наричат
текстовете, който са се разпространявали извън
църковните книги през средновековието. Една
особена част от тях, са историко-апокалиптичните
апокрифи, за края на света, които най-често
интерпретират пасажи от библеиската история.
Българските апокрифи, са преписи на елинските, но
съдържат важни части, който липсват в гръцките
оригинали. Там в тези пасажи са вградени образите
на мнозина от нашите древни царе - Испор Цар(довел
българите на балканите), Цар Петър, Цар Симеон,
Петър Делян, и не на последно място Борис I и
Владимир Расате. В книгата "първобългарско
езичество", Анчо Калоянов възкликва за тях::
"У нас апокрифните видения добили
популярност в годините, когато страхът от края на
първото хилядолетие от Рождество Христово,
присъщ на народите от средновековна Европа,
тъкмо за българите намерил потвърждение в
погубването на българското царство. Сякаш са се
сбъднали пророчествата на старите езически
шамани, които вещаели гибел за държавата при
отказа от вярата на предците и които Княз Борис
отместил от политическия живот след смазването
на бунта на боилите, възпротивили се на
покръстването. Тривековният двубой с Византия
завършил с ослепяването на Самуиловите войни
след битката при Беласица през 1014 г, чудовищна и
непозната дотогава в историята на Балканите
жестокост, която естествено ще е довела до
отвращение и до отказ от византийския вариант на
християнския морал (император Василий II
официално бил титулувай Българоубиец)."
 /Фреска от град Верона,
Италия. Българският владетел - покръстител е
представен в дрехите на католически свещеник/
Личноста на Борис I Михаил, е широко
интерпретирана в апокрифите. Нека първо
разгледаме най-известната ни творба - така
наречения "Български Апокрифен Летопис":
И след смъртта на царя Изот пак прие
българското царство син му Борис, и бе
благочестив и много благоверен. И този цар
покръсти цялата българска земя и създаде църкви
по българската земя и на река Брегалница, и там
прие царството. На Овчо поле създаде бели църкви
и отиде на Добрич и там завърши своя живот. И
царува 16 години, без да има грях, ни жена. И бе
благословено царството му, и почина с мир в
господа.
Само кратък поглед върху текста, показва
открито идеализиране на Борис I, като твърденията,
че той нямал жена са меко казано грешни, тъй като
съпругата му е добре известна на хронистите, и го
е дарила с шест(а според някой историци седем)
деца. Kaто творби създадени по времето на
Византииското робство у нас, е разбираемо
идеализирането на образа на Борис I, до степен
напълно неотговаряща на истинските събития. Нека
разгледаме и останалите споменавания на Борис I,
и неговия образ в "Тълкование Данаилово", където
той е представен като Каган Михаил от Слънцеград(Бляскава
града=Плиска):
И ще умре за седем години и ще лежи до тази
година. По Божие повеление ще се надигне от гроба
като че ли е спал. И ще се
преобрази като юноша, недъгав с едното око,
когото ще мислят за мъртъв. Името му е Михаил.
Ще се надигне той от Слънчев Град и ще
започне единадесетата година. И бог ще изпрати
един ангел да го събуди. И ще му рече: "Стани!
Бог ти дава да царуваш над всички народи,
докъдето грее слънцето." И като възседне коня
си, ще тръгне само с един меч. И ще доиде до Рим. И
няма да му
отворят, но ще започнат да говорят: "Ето, той е
изманик". А ще удари в медното капище и ще
го разсипе като прах, и ще влезе в града...
И ще се надигнат двама мъчители от изток. С първия
ще се срещне на Овче поле: ще избие скопските
воини при Киевския извор. Тук ще се върне. И
отново ще дойдат две орди измаилтяни, и ще
завладеят цялата българска земя. И като тръгне
каганът, ще се съедини с тях при Средец, и тук ще
има на два пъти сеч. И ще рече при Бояна: "Оставете
тук плячката. Идете си по домевете." А
измаилтяните ще започнат да говорят: "Ние няма
да дадем но ще се бием". И тук ще стане голямо
побоище - на това място има извор с два чучура. И
ще бъде толкова голямо кръвопролитие, че би
потънал в кръвта тригодишен жребец. Тук ще
надвият въгрите, и ще избият войниците му. А сам
той ще избяга във Велбъжд. И тук отново ще свика
сираци и попове, и дяци и монаси - на планината
Витоша, където са събрани много светии от всички
земи. И ще тръгнат с кръстове срещу Измаил.
Патриархът ще върви след тях. Ще се изплашат
въгрите и ще изоставят плячката.
И ще се засели каганът в Солун за 13
години. Ще дойдат въгрите с всичките си сили
срещу Солун. И една трета част от тях ще
остане да се покръсти, понеже господ обича
Измаил, и му дава сила. И ще излязат
солуняните против въгрите да ги избият. и ще
изгорят оръжията за три години. И ще има добри
години при този цар, и ще има живот, какъвто
никога не е имало, нито е има.... Така ще
настане голяма радост - бедният ще бъде като
властелин, властелинът - като цар, а царят - с най-голяма
слава, и в Божи образ ще пребивава две години.
Нека разгледаме някой от характерните
особености на текста, които съм подчертал.
Слънчев Град, без съмнение отговоря на града
Плиска, наричана още Бляскава града. Това е
доказано и записано в книгата на Иван Т. Иванов -
"Българският етноним". Интересно е, че
въпреки късната датировка на творбата(11век), се
говори за капища, и старият обичай да се удари
меча в капището, за да се ознаменува победата над
врага. Титлата Каган е споменава само относно
двама български владетели - Борис I(на два пъти, в
апокрифите и в Дуклянската летопис), и Петър
Делян(споменат като Оделян Гаган в
апокрифите). Изключително важно е да се изтъкне
изречението "понеже господ обича Измаил,
и му дава сила.", което в прав текст
признава че християнският Бог обича Измаил И му
дава сила. Този текст, в леко различен вид се
появява и в друг апокриф с дългото заглавие: "Сказание
за светия пророк исая, за бъдните години и за
царете, и за антихриста, който ще дойде".
 "...И
ще има живот, какъвто никога не е имало" през
царуването на Каган Михаил от Слънчевград"/
Нека разгледаме какво казва другият апокриф,
част от приписваните на Пророк Исая творби:
И след това Господ ще изпрати цар, и той ще
бъде четиридесетият богоизпратен цар, името му -
Михаил. И той ще зацарува над цялата вселена...
И ще сложи венеца на главата си Михаил, и Бог ще му
даде петдесет и три години живот. При този
цар ще има радост и веселие и щастлив живот,
какъвто не е имало от началото на света...
И през тези години ще тръгне една баба от изток, а
друга - от запад, и ще се срещнат в Ликица. И ще
намерят човешка глава, и ще седнат там за да
оплачат три дни и три нощи, казвайки "О
обична главо, стани, защото много е благаят
живота, а някма кой да живее".
Векове по-късно, Борис Михаил, бива
митологизиран освен от тесният кръг на
българските църковни среди, но и сред руските
такива. За това свидетелствува:"Чудото на
Пресвета Богородица за царкинята Персика,
дъщерята на цар Михаил Български", чиито
текст в съкратен вид ще представим тук:
Когато българското царство изобилстваше с
всякакви честити блага, тогава в него
властвуваше много славен цар по име Михаил.
Понеже той беше украсен с пълнолетие, близките му
боляри почнаха да го подканят да встъпи, както е
според християнския обичай, в законен брак.
Преславният този и на лице прекрасен монарх
послуша съветите им заповяда да му потърсят с най-голямо
старание равна нему девица както по добродетели,
така и по хубост на лицето (...) Година след брака и
веселието царица Александра роди дъщеря по име
Персика. И детето, пазено от Бога, почна бързо да
расте (...) И наистина Персика беше хубава като
зеница и подобна на нея нямаше по целия свят...
 Нужно е само да отбележим, че такава
дъщеря при Борис I, не е засвидетелствана от друг
източник, но само по себе си сведението от
средновековните руски летописи е важно по не
една или две причини. Но нека се върнем на
апокрифите. Ето как продължава текстът: "Сказание
за светия пророк исая..."(на снимката в дясно). С
подчертаните редове се вижда вмъкването на
образа на Владимир Расате, който е представен
като антихрист, хранен и откърмен от людете на
Каган Михаил в манастир, седнал на трона на
българското царство, и започнал да "мъчи
християните, да ги хвърля в тръните, а на други
червата да увива около дъбове". Всичко това
е част от средновековната представа на
църковните люде за опитът на Владимир Расате да
възстанови вярата на дедите у бащината земя. В
произведението: "Канон за архистратига
Михаил" също става дума за княз
Владимировите мъчения над християните в
България. Ето цитатът,
на който той се позовава:
 "...С Гавриил, о,
славни Михаиле, и с всички апостоли, моли се на
Господ Бог! Нека се избавим от беди и напасти, от
нашествието на поганците..."
В апокрифа, лично "единственият син" на
Бога слиза на земята за да върже Дявола(синът на
Каган Михаил), в "неразрушими окови". С
наименованието поганци са се наричали
езичниците, и иноверците като цяло, като думата
води корена си от pagan(езичник).
Въпреки силно изкривената представа за
историческите събития, у християнските писатели,
идеализиращи покръстването, и демонизиращи
опита за връщане на българската езическа религия,
апокрифите са ценен източник на информация. Те
също така, носят и голяма доза заряд относно
избранноста на българите и нашата мисия, тъй като
в средновековието са служели за сплотяване на
народа през двувековното робство. Ето какво се
казва в Сказание за Сивила:
Те(Българите) ще предадат правата вяра Богу,
превъзхождайки целия свят.
|
|
