Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Волжко-Българската държава - основна характеристика и същност

През края на 9ти век, българите преселили се в Поволжието затъврдили присъствието си и станали международно призната държава. За кратък период от време те се утвърдили, което било и кулуминацията на идеята на Кан Котраг да изведе българите на север по Волга, където да могат да контролират богатите земи около реките Волга и Кама, имащи страхотно богати почви, и пресичани от важни търговски пътища. Арабски пътeшественици посетили тези земи описват Волжка България през 10 век, като образувание между реките Черемшан(юг), Свияга(запад), Кама(север), и Шешма(изток). Ибн-Фадлан също изброява повечето от реките през който е преминал докато достигне до Българският Аул.
"И оставих земята на Башкирите и пресякох река Джарамсан, после реката Уран, после Баинак, Ватиг, Ниясна, и накрая Джавсиз" Всичко това говори освен за границите ни, и за голямата напоеност на българските плодородни земи. Това е важна особеност за поминъка на Волжките България.

През 11 и 12 век, Българската държава удвоява територията си, като на изток вече граничи с река Зай, а на юг обхваща и град Самара. Повечето от населението във империята е било от някое от петте племена - ядро от волжки българи котраги, сувари(Саван, а днес Чаваш), Есегели, Берсула и Баранджар. Въпреки дребните различия между племената, басейна на Волго-Камието има забележителна единност във своите политически и социални решения, също както и в археологическите останки, който са идентични, както се вижда от керамиката по поречията на Сура, Мокша и Вада.

Въпреки всичко в есенцията на българската държава е уникалната йерархична система даваща на всяка едно от българските племена представителство в управлението. двата основни центъра на държавата са Биляр и Булгар, като и двата са сечели собствени монети, което е осигурявало че в случай на падането на един от градовете, другия ще подсигури стабилното съществуване на държавата, а не изпадането и в безтегловност.

Алмъш, сина на Българският владетел Шилки, станал Юлтивар(Кан) на българската държава и решението му да приеме исляма са били катализатор за развитието на търговията за сметка на загубването на част от старата култура. В пролетта на 921, Абдула Инб-Бащу пристигнал в Багдад, като пратеник на Алмуш, владетел на северните владения и пристигнал при Халиф Джафат-ал-Муктарид. Бащу носел 3 писма молещи халифа да му бъде разяснена религията на Исляма, молейки за помощ. В същата година халифът изпратил проповедници и пратеници до земите на Българите. Една година по-късно владетелите и голяма част от населението вече приели исляма, като с това и започнали да пишат на арабица, както и да секат монети с надписи на нея. 

По време, когато българите на Дунав, се борели със Василий Втори Българоубиеца, през 1006, българите сключили първите официални търговски договори със Киевска Рус, който определяли привилегии за българските търговци, обикалящи земите на източна европа. За жалост, тези договори често били нарушавани заради постоянните борби за надмощие между двете големи империи - руската и блгарската. руската държава атакувала непрестанно българите в продължение на век(1120, 1160, 1164, 1172, 1183, 1186 и 1220). От непрестанните войни, българите били деомгравски изтощени, и необлагодетелствани от факта че трябва да се бият на два фронта(и срещу монголците). факт е че само 3 години преди първата кампания на Чингиз Хан към волжка България, българите били принудени да отбраняват град Ошел от руснаците във война отнела им цялото лято на 1220.

Черноземната почва на Волгокамието е била отлична за земеделие. Българите били първият народ, който докоснал и обработил земята и приложил интензивно а не екстензивно земеделие. Тежкото метално рало Сабан, било основното средство с което българите започнали да разработват земята. Пшеница, Ечемик и просо са били най-обичайните култури за региона. Ибн-Фадлан пише :те носят хляб, месо и просо... ядът също и конско месо, но имат също пшеница и ечемик, и всеки каквото си посади, това пожънва за себе си. Владетеля няма право да се меси във препитанията на докакинствата, а данъка е една самурена кожа на къща. Вижда се че върху земеделието не е имало данъчни утежнения, което пък се обяснява с това че основните приходи са били от митата на стоките внасяни и изнасяни във Волжка България. 

Богатите реколти на българите са им позволявали не само да задоволяват нуждите си, но и да печелят от износ. Руските хроники разказват за случай когато глад измъчвал земята им и българите "превозоша жито и тако ожишиша", което ще рече че са ги снабдили със житни култури. Плодовете също са били изобилни във волжка България, както и овошките. Абу Хамид Ал-гарнати през 12 век казва че "Те имат повече видове плодове от където и да е било другаде, и имат изключителен вид пъпеш, който могат да запазят до зимата.". Българите в Дунавска България, също са запазвали дините си до зимата, като са ги поставяли между житото. По този начин плода едновременно диша, и не загнива. Подобна практика е имало и с други плодове.

Занаятите били силно развити, като занаятчииски дюкани е имало дори в някой от по-големите села а не изключително и само в градовете. Качеството на стоките им обяснява силният интерес към тях, и това че вожлко-български изделия са били намирани от Северния Ледовид Океан на север, до Каспииско море на Юг, и от Хорезъм на изток до Балтииско море на Запад. Всичко това говори за високото ценене на българското производство, и сввъх залагането върху търговия със всички и със всичко. Още повече че през 10век, един руски източник се учудва че "всички българи ходели с обуща", което явно означава че руснаците през онзи примитивен за тях период са ходели без такива основни иначе части на облеклото.Точния израз на учудването им е("sut' vse v sapozekh")
Българските каменноделци и дърводелци, са били високо ценени в света, и според историците са били канени да работят чак в страните на Централна Азия, но главно във съседното Владимир-Суздалско княжество. Високата гъстота на населението показва и защо голяма част от населението се е ориентирала към намиране на работа извън страната. Крепоста Биляр например е с площ 7000 декара, а само малка част от нея е проучена, въпреки че на разкопаното досега, са открити над 1000 основи на сгради, и ясна индикация че урбанизацията е била и в останалта част от крепостта. Градовете Булгар, Ошел и Кашан, са по-малки но отново дават находки на една голяма заселеност на населението.

Руският историк Солевев накратко обобщава волжка България и приноса и със думите: "За дълго време Азия, и мюсулманството си игради тук дом, но не са номадски орди, а за цивилизация; за дълго време търговски и занятчкииски народ - българите живееха тук. Когато българите вече слушаха Корана, на бреговете на Волга и Кама, Руските славяни дори не бяха започнали да градят християнска църква и цивилизация на Ока, и не бяха покорили тази земя в името на славянската цивилизация."

От думите му разбира се, макар да се придава вид на обективност, личат някой тънки внушения, като това че уж волжките българи са изчезнали, и че уж исляма ги бил направил цивилизация. Що се отнася до покоряването на България, последователно от Златната Орда и от Русия, то се обяснява единствено със неблагоприятното ни откъм врагове местоположение, което е оставяло Волжките Българи, много често във война на два или повече фронта. Този факт обуславя и загубата на тяхната държавност днес, но не доказва по никакъв начин че населението на Волго-Камието не е предимно наследник на онези българи, страшилище за света и всяващи респект у съседите си, не само със бранните си качества, а с високата си просветеност!