т
Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска историческа истина!
Когато човек казва истината не се налага да лъже!

 
  Тамгите в Иранският свят

В иранският свят тамгите са най-вече представени при сарматите, като днес е почти неизвестно, че в Иранското Плато по територията на бившата Ахменидска Империяса намерени десетки родови знаци(тамги) и други рунни символи подобни на сарматските, и древнобългарските. По този начин се разбива напълно клишето че единственото място където е имало тамги е било Алтай. Тази лъжа бе тиражирана десетки години с цел да ни приобщи към тюркският ареал, с който обаче ние нямаме нищо общо.



Тамгите в Персия бяха широко пренебрегвани. В самата персия се е обръщало внимание само на монограмите на аристокрацията, и то като второстепенен исторически въпрос. Малко известно е че тамги в Иран са намирани в Персеполис, Пасаргада, Бехистун, Суса и Сарди, както и върху множество печати изучени за пръв път от Джон Бордмън. Тези знаци са почти идентични с по-късните сарматски знаци и тези от централна Азия(Бактрия и Согдиана).

На Ахменидските монети са известни цели серии от тамги или както се наричат те в Иран "нишани"(същата дума е широко разпространена в Македония със значение Белег - справка - народните песни). Понякога една и съща тамга е била модифицирана за всеки отделен сатрап(област). Най широко разпространени по монетите са простите тамги като слънчеви символи или буквата Е.

За науката, специален интерес будят скалните графити от Кир(близо до днешният град Фирузабад в Южен Иран). Там са изобразени 31 различни вида тамги от времето на Сасанидите, като някой от тях се повтарят. Те са подредени в определен ред, по ъглите на очертана рамка с вертикална линия разделител по средата на графита.Верноятно в по-късни времена са били допълнени някой символи. На главната сцена има ловец с две копия, едно с по пехотен характер, и поне 5 животни около ловеца. Повечето от тамгите се срещат в широки разновидности в Северното Причерноморие.

В някой случай тамгите могат да ни кажат много за полотическите връзки на благородниците със населението на областите им. Тамгите на Вологеж 3 се срешат само в Бактрия, но и в района на река Кубан. Тамгите на Вологеж 4ти и Вологеж 5ти са също добре разпространени в Бактрия. Макар и по рядко, в Бактрия има оставени тамгите на Арташир 1ви, Артабан 4ти и други владетели.

Присъствието на тамги на владетели на Персииската империя в съседните страни не е съвпадение.Твърде възможно е тези знаци да са попаднали там със блракове между благородници, управители или в символ на някаква признателност. Все още не е изяснено присъствието на Персиики благороднически тамги из Бактрия и Хорезъм. Бактрия е била известна като единствената сатрапия управлявана от наследник на Шаха, и затова не е учудващо намирането на благороднически символи по плочки произвеждани от местни работници по време на строежите на големите крепости и резиденции на различните управители.Тамги в Бактрия са намирани дори в домашна керамика на обикновенните хора. Присъствието на толкова широка гама от тамги в Бактрия може да предполага че те не са някаква привнесена черта от Парсите, а са всъшност на равни начала с персииските тамги.

друг интересен обект е серията от руни по релефа на Шах-А-Шах Шапур 1ви, от релефите на Накш-и-Раджаб. Тамгри са намерени и на релефите в Фирузабад. След Партският владетел Ород 1ви, е тамгите понякога са изобразявани на главата или челото на владетел. Факт е също че партииските тамги абсолютно никога не са съдържали елементи от персииската азбука. Затова не може да се предполага че са имали фонетична стоиност.

На тухли от строежи на крепости в Северна Бактрия(днешен Южен Туркменистан), са намерени тамги на строителите. Може да се заключи почти без съмнение че тези тамги са били родови знаци на самите строители. Подобна традиция е имало при строенето на българските крепости Судак и Хумар в Кавказка България, както и Плиска в Дунавска. Крепости с тамги от Бактрия са както МЕрв, така и Гяур-Кала, Екр-кала, Акдепе, и други. Колекцията от знаци по тези крепости е уникална за всяка отделна крепост и не е изучена цялостно и до този момент. Въпреки че в керамиката на Бактрия изобилсват тамгите, и до този момент няма цялостен анализ, нито систематизиране на находките, поради съвременните граници на държавите, позволяващи няколко страни да се борят за едно и съща култура (която не принадлежи на нито една от тях)

По всички места където българите са се заселвали са запазвали своята традиция, да оставят тамги/руни по различни свой строежи и свещенни места. Традицията идва още от Бактрия, но се запазва чак до идването ни в Дунавска България.

 

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите