| |
Тамбурата
като
древен
български
музикален
инструмент,
и нашият
принос в
разпространението
й.  Тамбура̀та е музикален инструмент от групата на струнните инструменти .Характерен за България,
Македония, Иран,
Авганистан,
Кюрдистан,
Таджикистан,
Пакистан,
Индия и
Хърватия.
Той има две разновидности с осем или четири струни. Това е народен струнен музикален инструмент,
има крушовидна форма и се изработва от дърво, върху което са опънати струни. Звукът се получава
чрез дърпане на струните със специална пластинка - перце. Има тамбури с различна форма. Този
инструмент е типичен за автентичния български фолклор и има специфично звучене.
През Средновековието тамбурите са били познати из цяла Европа под името
"тамбур булгара". В
България в последните години се изпозва повече като акомпаниращ инструмент във всички фолклорни
области, а в Пиринската - и като солов.
Но
откъде
произлизат
тамбурите?
Защо те са
разпространени
като
народни и
изконни
инструменти
само сред
индо-иранските
народи?
Защо
западна
Европа
нарича
тамбурата,
и с името
Булгара? Но
най-вече -
защо никой
не говори
за това? Все
въпроси,
наглед
прости и
чакащи
своят
отговор, но
така и не
получили
такъв от
учените...
Та защо ли
да се
занимават
те с такъв "селски"
инструмент
като
тамбурата...
Да се
върнем в
началото... 
/разновидности
на
тамбурата
в
различните
ирански
народи, и
народи
повлияни
от
иранската
култура от
Централна
Азия - от
ляво на
дясно:
Танбур(Узбекистан);
Домбра(Казахстан);
Танбур(Авганистан);
Дамбура(Туркменистан);
Дамбура(Бадащан-област
в
туркменистан);
Танбур(Таджикистан);
Танбураг(Пакистан)  Днешните
лингвисти,
свързват
думата
Тамбура,
придобила
универсално
значение
из цяла
Евразия,
със
прастарото
шумерско
понятие
Пандур,
буквално
означаващо
Дълговрат.
Първото
изображение
н тамбура е
плод на
асирииската
култура, от
преди 2300
години.
Въпреки
това,
Тамбурата
получава
истинска
популярност,
едва при
възхода на
Персииската
Империя,
която чрез
доминаращата
си роля в
древният
свят,
съумява да
разпространи
тамбурата
из цяла
Азия.
Българите
се явяват
своеобразни
продължители
на това
дело, тъй
като от
факта че
Българите
са
пренесли
тамбурата
в Европа се
обуславя
съществуването
на над
дузина
музикални
инструменти
у съседни и
по-далечни
европеиски
страни,
сред който
най-известно
e бузукито(Гърция),
чието
друго име е
Пандурион.
Най-голяма
заслуга за
установяване
на името и
разновидностите
на
българската
тамбура
имат
френските
музикални
историци.
Пръв Жулом
Андре
Вийото,
участник в
научната
експедиция,
съпровождала
Наполеон в
Египет,
открива
специфичните
особености
на булгарията
и въвежда в
научната
литература
понятието танбур
булгари (tanbur
bulghary). По-късно
други
двама
негови
последователи
- Ф. Ж. Фетис и
А. Расине –
откриват и
проучват
други две
нейни
разновидности.
Така в
света
стават
известни
двата
основни
типа
българска
тамбура – малка
четириструнна
булгария
и голяма
шестструнна
булгария.
(1)
 /Жена
свири на
Тамбур -
рисунка по
стените на
двореца
Хашт-Бехешт
в град
Есфахан в
Иран, от 1669
година./
През
5-6 век,
арабският
хронист Ал-Фараби,
описва
първите
пристигнали
тамбураши
в Багдад, и
разказва
историята
им от
земята
Хоросан(геогравска
област
отговаряща
на
Авганистан
или
Авганистан
и Персия в
различните
исторически
периоди).
През
средновековието
тамбурата
става и
символ на
религията
и
свещенноста
при
древните
кюрди,
особено
при
изпълняването
на
религиозните
ритуали в
предислямската
малкоизвестна
религия
Ахл-е-хак,
която днес
наброява
по-малко от
милион вярващи,
главно при
Кюрдите
живеещи в
Иран(провинция
Лорестан).  В
западните
балкани,
тамбурата
се среща
изключително
у районите
с плътно и
уседнало
хърватско
население(Славония,
Войводина,
Южна
Унгария,
Херцеговина,
Загребско). Този
инструмент
е
нетипичен
за
Същинска
Сърбия(Рашка)
и Черна
Гора, което
още веднъж
показва
различният
произход
на двата
народа.
Българският
изследовател
Красимир
Желязков,
в неговото
изследване
за
тамбурата,
посочва че
хърватският
фолклорист
Фр. Ш. Кухач (Fr. Š. Kuhač) описва двете основни разновидности
на
тамбурата и им дава определенията, ситна
(малка) бугария (sitna bugarija) и крупна (голяма) бугария (krupna bugarija), по името на народа
от който произхождат.
Според
хърватският
фолклорен
ансамбър
Трешневка,
тамбурата
е
пренесена
от
древните
прахървати*(скито-сарматски
народ, със
подобен на
българският
произход). В
тази
крайна
балканска
държава,
тамбурицата
е
издигната
като
основен
народен
инструмент
и гордост
за техният
народ.
Основните
идеолози и
композитори,
заели се да
изведат
именно
този
музикален
инструмент
до степен
на символ
на
Хърватия
са Франьо
Кухац, и
Франьо
Коларич,
живели
през
изминалото
столетие. Интересно
е че,
погледнато
в
Переспектива,
България,
Македония
и Хърватия,
са
разделени
само от
славянска
Сърбия,
която
пречи да се
оформи
плътен
ареал на
хора
свирещи
този
музикален
инструмент.
В
Македония
местните
културоведи
го
извеждат
като
славянски(както
между
впрочем и
всичко,
което не
успяха да
припишат
на и от
античните
македони). 
/Българи
свирещи на
Тамбура -
средновековен
стенопис в
село
Арбанаси, и
българин
свирещ на
тамбура -
Хрельова
Кула -
Рилски
Манастир/ Напоследък,
както с
много
други
културни
достижения
у нас, така
и с
тамбурата,
стана
модерно да
се смята че
тя е
донесена
от
османските
турци. Тази
нелепост,
най-добре
се отрича
от двата
пред-османски
по период
стенописа,
който
доказват
че
номадските
тюрки
известни
със свойте
зурли,
въпреки
всичко не
са донесли
тамбурата
по нашите
земи,
защото тя
се е
настанила
тук трайно
още през 7ми
век - със
идването
на
аспаруховите
българи. 
/Българин
свирещ на
Тамбура в
народно
облекло/
|
|
