Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Как търсенето на идентичност в Македония създаде славяни там където ги няма

/на снимката в дясно - икона на елинът Свети Димитър Солунски. Сръбската историчарска клика и тяхното тълкуване на чудесата са типичен пример за това как дяволът чете евангелието/ 

Едва ли има учебник по история у нас, който да не започва с уводен урок за Кубрат. Но с какво започва македонският учебник по история? След няколкото урока за мнимото царство на Македоните, и тяхното "величие и посебност", лъжливите овчарчета промиващи мозъците на нашите братя имат урок, не за кое да е а за Македонска Славинија. Ще речете що е туй чудо, но това е най-вероятно защото не сте чели книжлето "Македонските Словени од VI до IX век", на уж прочутият от двете страни на Вардаря - Орде Иваноски... неговата теза се опира изключително на произведението "чудесата на Св. Димитър Солунски", и двата "славянски вожда" 

Хацон или Хатсон (латински: Rex Hatson или Rex Hacon) бил првиот крал на првата македонска средновековна држава, наречена Македонска Славинија. Владеел во 20-те години на 7 век.Пребонд (латински: Rex Prebond, Rex Prebont или Rex Prebondus) бил вториот познат крал на првата средновековна македонска држава наречена Македонска Славинија. Тој владеел во 70-те години на 7 век.

Освен очевидният абсурд на твърдението че съществува "македонска склавиниja", извлечено от извор в който нито един път не се е употребила дума с корен "македон", хронологията на събитията около Rex Пребънт е изтеглена значително назад в времето, за да се скрие факта че българската държава вече е съществувала, когато събтията около него налагат слагането на порадна обсада над Солун... Но пък да почнем поред. Хрониката на Св. Димитър Солунски описва поредица около събития и "чудеса" извършени от светеца за спасението на града. Обсадите на града не минават без българско участие, както от страна на племената Стримони и Берзити(Берсула), така и от българи-котрагири под аварско владичество, а и от самите българи на Кубер...

/на снимката в Дясно - аварски пратеник при Антите, увещаващ ги в поход срещу Солун/

Обсадата на аварите над Солун е детаилно описана от анонимният автор, като е от изключителна важност да се отбележи че тук под славяни се означават - Антите - племе попаднало буквално няколко години преди аварските намерения да обсадят Солун, под тяхна власт:  

Казват че тогавашният вожд на аварите(Баян)  решил да проводи по някаква работа пратеници при блаженопаметния Маврикий, който беше по онова време обладател на ромейската власт. Но понеже искането му останало незадоволено, варваринът се отдал на неудържим гняв...Тогава повикал при себе си цялото безверно и зверско племе на славяните, защото целият този народ му бил подчинен. Примесил към тях и някои иноплеменни варвари и заповядал на всички да тръгнат срещу богохранимия Солун. -/ из чудесата на Димитър Солунски/

Без да навлизам в подробности би трябвало да уточня само че обсадата завършва безуспешно... Скоро обаче(615година) един "славянски вожд", водеш "славяни"(а всъщност българските племена: Драговити, Ваюнити, Велезгети, Верзити). По-надолу ще обясня защо е важно именно кой племена са участвали. Тази обсада била по суша и по море, като българите спрели достъпа на провизии на Солунчани, но последните били спасени от буря... Ето обаче и няколко любопитни подробности от разказа:

И тъй, както казахме, случи се че по време на еписквопството на преподобнопаметния Йоан, се вдигна безчислено множество - съставено от драговитите, ваюнитите, велезгетите, верзитите и други племена.

Предводителят им Хацон, поискал според обичая си да узнае чрез гадание дали ще влезе в нашия богохраним град. Казано му било че ще влезе, но не му било указано как.

А на четвъртия ден, преди изгрев слънце, цялото варварско племе извика в един глас и се втурна от всички страни към стената на града. Едни стреляха с камъни от приготвените каменохвъргачки, други носеха стълби към стената и се опитваха да я разрушат, трети донасяха огън при вратите, а четвърти пращаха срещу стените стрели като зимен сняг.

От кратките цитати можем да направим поне три основни противоречия, който доказват че обсаждащите не са славяни(в етническия смисъл на думата - тоест не принадлежат към групите Анти, Венети или Склавини)... 

• Както добре се знае славяните никога не са употребявали гадания, за разлика от българите, където използването на гадаене, магии, заклинания и други е широко разпространено.

• Славяните никога не са умеели да строят обсадна техника, за разлика от по-високо стоящите в цивилизационно отношение "пра"българи- тоест стримоните не са славяни.

• Не на последно място, лъкът е бил почти непознат за славяните, но е широко използван в обсадата на Солун.

Три години по-късно(618), българските племена в Македонските земи, изпращат пратеници до Аварският Хаган за помощ. Важно е да се отбележи че Велика България, на Кубрат все още не е била обединена в този момент(едва през 626, патриарх Никифор пише следните редове: "Господарят на Оногондурите Кубрат, племенник на Органа, въстанал срещу хагана на аварите...")

Ето какво е казано в Чудесата на Св. Димитър за тази обсада над Солун:

Поради мнимо бедствие те(българските племена в Македония б.р.) направиха съвещание, събраха много дарове и чрез пратеници ги изпратиха на хагана на аварите. Те му обещаха и го уверяваха че ще му дадат от нашия град много пари ако им даде помощ запревземането му, а и те казваха, че ще го превземат: Градът не само беше заобиколен от тях(тъй като те бяха обезлюдили всички градове и области, който зависят от него), но той, единствен сред тях приемаше всички бежанци от дунавските земи(бягащи елини, от българските нашествия)... и те се укрепяваха тук.И тъй, споменатият хаган на аварите побърза с готовност да изпълни молбата им. Той събра всички варварски племена, които се намираха далеч и навътре в неговите владения, както и безброй войска от 
всички славяни, българи и други безбройни народи и ги поведе в боен ред срещу нашият град.

Както се вижда, за обсадата аварите, изсипват пред града не само авари и българи, но и истински славяни, от подчинените на аварите...

/Карта на псевдославяните около Солун. В червено са означените като Власи племена от хрониката на атонския Кастамонийски манастир/

Така наречената пета Славянска обсада на д Солун, се датира някъде около времето на създаването на Държавата на Аспарух. Информацията за тази обсада ни дава някой уникални факти... разказа започва с арестуването на вождът на Ринхините Пребънд, който бива заподозрян в готвене на подривни деиствия...

Този, който бе назначен за управител на тукашната област, донесе чрез доклад, не зная по какъв начин и защо, до богомъдрите уши на оня, който по божия воля царуваше над нас че князът на рахините на име Пребънд, взел решение срещу нашия град с лукава мисъл и коварно намерение.

След няколко месеца Пребънт все пак бива екзекутиран, в отговор на което се вдига населението на околните племена... Преди да се обсади Солун, хронистът ни съобщава за следното споразумение: 

Най-напред те решийха помежду си славяните от Стримон да опленят източните и северните области(близо до българската граница), а ринхините и сагудатите - западните и крайморските земи...

Това е любопитно именно поради факта че Ринхините и Сагудатите са посочени като власи(за разлика от българските племена около тях) от хрониката на атонския Кастамонийски манастир, която гласи:

„През дните на иконоборците-императори народите от придунавските краища, възползувани от безначалните времена (защото нечестивите ромейски императори водеха война против светите икони), тогава именно тъй наречените рихини и по-просто влахорахини и сагудати, след като завладяха България и се разшириха малко по малко в разни страни, завоюваха и Македония; най-сетне те дойдоха и на Света гора с целите си семейства, защото нямаше кой да им се възпротиви и да воюва с тях. След време, когато бяха огласени от светите отци, те повярваха и станаха съвършени християни. Но както ракът не върви право, а пълзи насам-натам, тъй и тия власи, макар и да повярваха и се покръстиха и после се подчиниха на ромейските императори, но се пръснаха по светоименитата Атонска гора под предлог, че те ще бъдат научени с време по-добре.” 

От направеният разбор над историческите извори и контектът на епохата могат да се направят следните изводи:

• Нито една от обсадите не е била вдигана за да се основе независимо македонско княжество или нещо от сорта. Тоест македонските твърдения са напълно неверни. Самите български племена Стримони; Берзити и други, не са имали обособени държави, а са работели с ясна идея за обединение на Дунавска България, и колонизираната Македония.

• Българите са играели основна роля в събитията в източна Европа през 7 век, а единствената пречка за цялостното анализиране на събитията е липсата на собствени извори, както и множеството различни наименования с който биват назовавани българите, ту правилно, ту грешно, каращи всеки иследовател да подлага абсолютно всичко на съмнение и проверка.