Страница за изследване произхода и ранната история на Българският народ и държави!                          
 

Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

 
 

Салтово-маяцката българска култура в земите на Кубратова България

Салтово-маяцката култура носи названието си от двата големи паметника по течението на р. Донец и р. Дон: градището и 
некропола при с. Салтов на р. Донец и градището при с. Маяцкое на р. Тихая Соена, приток на Дон.
Нейните паметници се датират 
в периода VII-X в. и разкриват ония страни на материалната и духовната култура на степното население на Причерноморието, 
които съответствуват на класовата структура на обществото и на фазите на политическа организация. Извън-Салтово-маяцката култура и въобще културата на древните българи в Северното Причерноморие през периода II-VII(VIII) в. сл. 
Хр. се характеризира с погребения в недълбоки правоъгълни ями с предимно северна ориентация. Пограбланият инвентар е сравнително беден. Населението е със развито земеделие и високо ниво на материална култура. Тя се формира и характеризира от българският и аланският народи. Към тази култура са характеризирани голяма част от българските крепости и некрополи, както и останалите материални находки от епохата. Краят на Салтово-маяцката епоха, е през 10 век, като до тогава тя продължава да същесвува(макар и да е изтикана до полите на Кавказ, само в землищата на Балкария и Алания.

/Керамика от Салтово-Маяцката култура, от Хистрия, Сату-ноу, Гърлица и Кастели (Румъния)/

/на снимката от дясно - керамика от Нови Пазар, идентична с тази от Салтово-Маяцката култура/ Културата на древните българи развита в Дунавска България, реално се явява само вариант и продължение на културата на Кубратова България, което издава приемствеността между тези две държави. Обикновено се смята, че броят на новите заселници в долнодунавската област - българите, е бил ограничен. Проучванията обаче през последните двадесетина години на територията на нашата страна и в Румъния разкриват една съвсем друга картина. Древнобългарски селища и некрополи са разположени на обширни пространства непосредствено от черноморското крайбрежие и Стара планина в цяла Североизточна България и Добруджа, а също така и на значителни пространства в днешна Мунтения. Това са предимно неукрепени селища, които датират от периода VIII—X в. Техният брой и големината им издават присъствието на цялата степна и гористо-степна територия между предпланините на Балкана, Черноморието и предпланините на Карпатите на значително население с единна по своя характер култура, представляваща вариант на така наречената салтово-маяцка култура. По време съвпадайки със съществуването на Първата българска държава, тази археологическа култура отразява етническата и културната история на прабългарите в долнодунавските земи. 

/Маяцкото градище, с типичният за древните българи солиден белокаменен строеж, познат ни от Плиска, Преслав, Преславец, Мадара и други/

Важно известие за нас е и антропологичното изследване, на погребаните в българските некрополи хора. Институтът по исторически науки в Татарстан, в един от свойте трудове през 2001 пише: "Разпространеният сред Волжките "татари" и Мещер-татарите в поволжието мезокефален тъмен европеиден понтиден тип, може да бъде свързан единствено със расовият тип характерен за населението на северното причерноморие на територията на салтово-маяцката култура." Същият расов тип е доминантен при днешните българи, и основата на така нареченият "прабългарски" етнос, който не е нищо друго освен наш пряк и единствен наследник.

В заключение, нека видим и думите на С. А Плетньова: “Понастоящем не предизвиква особени възражения и разделянето на Салтово-Маяцката култура на няколко локално етнически варианта. /Ние вече казахме, че и И. И. Ляпушкин разделя Салтово-Маяцката култура от басейна на Дон на два варианта. Лесостепния вариант от горните течения на Дон, Оскол, Северски Донец той считал за алански, а степния, към който се отнасял и Саркел - за български. Именно тези два народа били създателите на Салтово-Маяцката култура. Затова навсякъде, където са исторически фиксирани тези народи през VІІІ - Х в., е известна и Салтово-Маяцката или много близка до нея култура. Такива са земите на северно-кавказските предпланини (Алания), Крим, Волжска и Дунавска Българии. Така ареалът на Салтово-Маяцката култура се разширява необичайно от Кама до Кавказ и от Бела до Дунав. Нараства и броят на вариантите на тази култура./ Освен двете посочени от И. И. Ляпушкин и разпространени само на територията на Подонието, ние познаваме сега и още четири варианта, отнасящи се към Салтово-Маяцкия кръг от паметници - приазовски, кримски, долноволжски и дагестански. Освен това, чрез Салтово-Маяцкия етап в културата са преминали севернокавказките алани, дунавските и волжските българи, и следователно на този етап тяхната култура може също в известна степен да се счита за варианти на Салтово-Маяцката”

 

Ако желаете ваш материал да бъде публикуван в сайта, пишете ни на samoistina@mail.tj

 

За Авторите