| |
Салтово-маяцката
българска
култура в
земите на
Кубратова
България
 Салтово-маяцката култура
носи названието си от двата големи паметника по течението на р. Донец и р. Дон: градището и
некропола при с. Салтов на р. Донец и градището при с. Маяцкое на р. Тихая Соена, приток на Дон.
Нейните паметници се датират
в периода VII-X в. и разкриват ония страни на материалната и духовната култура на степното население на Причерноморието,
които съответствуват на класовата структура на обществото и на фазите на политическа организация. Извън-Салтово-маяцката култура и въобще културата на древните българи в Северното Причерноморие през периода II-VII(VIII) в. сл.
Хр. се характеризира с погребения в недълбоки правоъгълни ями с предимно северна ориентация.
Пограбланият
инвентар е
сравнително
беден.
Населението
е със
развито
земеделие
и високо
ниво на
материална
култура. Тя
се формира
и
характеризира
от
българският
и
аланският
народи. Към
тази
култура са
характеризирани
голяма
част от
българските
крепости и
некрополи,
както и
останалите
материални
находки от
епохата.
Краят на
Салтово-маяцката
епоха, е
през 10 век,
като до
тогава тя
продължава
да
същесвува(макар
и да е
изтикана
до полите
на Кавказ,
само в
землищата
на
Балкария и
Алания.
/Керамика
от Салтово-Маяцката
култура, от
Хистрия,
Сату-ноу,
Гърлица
и Кастели (Румъния)/
/на
снимката
от дясно -
керамика
от Нови
Пазар,
идентична
с тази от
Салтово-Маяцката
култура/  Културата
на
древните
българи
развита в
Дунавска
България,
реално се
явява само
вариант и
продължение
на
културата
на
Кубратова
България,
което
издава
приемствеността
между тези
две
държави. Обикновено се смята, че броят на новите заселници в долнодунавската област
- българите, е бил ограничен. Проучванията обаче през последните двадесетина години на територията на нашата страна и в
Румъния разкриват една съвсем друга картина.
Древнобългарски селища и некрополи са разположени на обширни пространства
непосредствено от черноморското крайбрежие и Стара планина в цяла Североизточна България и Добруджа, а също така и на
значителни пространства в днешна Мунтения.
Това са предимно неукрепени селища, които датират от периода VIII—X в.
Техният брой и големината им издават присъствието на цялата степна и гористо-степна територия между предпланините на Балкана,
Черноморието и предпланините на Карпатите на значително население с единна по своя характер култура, представляваща вариант
на така наречената салтово-маяцка култура. По време съвпадайки със съществуването на Първата българска държава, тази
археологическа култура отразява етническата и културната история на прабългарите в долнодунавските земи.
/Маяцкото
градище, с
типичният
за
древните
българи
солиден
белокаменен
строеж,
познат ни
от Плиска,
Преслав,
Преславец,
Мадара и
други/
 Важно
известие
за нас е и
антропологичното
изследване,
на
погребаните
в
българските
некрополи
хора.
Институтът
по
исторически
науки в
Татарстан,
в един
от свойте
трудове
през 2001 пише: "Разпространеният
сред
Волжките "татари"
и Мещер-татарите
в
поволжието
мезокефален
тъмен
европеиден
понтиден
тип, може да
бъде
свързан
единствено
със
расовият
тип
характерен
за
населението
на
северното
причерноморие
на
територията
на салтово-маяцката
култура." Същият
расов тип е
доминантен
при
днешните
българи, и
основата
на така
нареченият
"прабългарски"
етнос,
който не е
нищо друго
освен наш
пряк и
единствен
наследник.
В
заключение,
нека видим
и думите на С. А Плетньова:
“Понастоящем не предизвиква особени възражения и разделянето на Салтово-Маяцката култура на няколко
локално етнически варианта. /Ние вече казахме, че и И. И. Ляпушкин разделя Салтово-Маяцката култура от басейна на Дон на два
варианта. Лесостепния вариант от горните течения на Дон, Оскол, Северски Донец той считал за алански, а степния, към който се
отнасял и Саркел - за български. Именно тези два народа били създателите на Салтово-Маяцката култура.
Затова навсякъде, където са исторически фиксирани тези народи през VІІІ - Х в., е известна и Салтово-Маяцката или много
близка до нея култура. Такива са земите на северно-кавказските предпланини (Алания), Крим, Волжска и Дунавска Българии. Така
ареалът на Салтово-Маяцката култура се разширява необичайно от Кама до Кавказ и от Бела до Дунав. Нараства и броят на
вариантите на тази култура./ Освен двете посочени от И. И. Ляпушкин и разпространени само на територията на Подонието, ние
познаваме сега и още четири варианта, отнасящи се към Салтово-Маяцкия кръг от паметници - приазовски, кримски, долноволжски и
дагестански. Освен това, чрез Салтово-Маяцкия етап в културата са преминали севернокавказките алани, дунавските и волжските
българи, и следователно на този етап тяхната култура може също в известна степен да се счита за варианти на Салтово-Маяцката”
|
|
