Как
кръста
замени
конската
опашка
Разказва се че племето на Българите, което по рано не било познато, нахлуло в Илирик и Тракия./Йоан
Зонара/
Почти
300 години
след като
Зонара, за
пръв път
споменава
българите,
и около 700
години
след
идването
на
българите
в Европа се
случва
едно
събитие от
колосално
значение
за
българската
история -
покръстването.
То тотално
преобръща
всичко
познато
дотогава,
за да
измени
някой
български
традиции,
да забрани
други(в по-голямата
си част
неуспешно),
и да
низвергне
трети.
Историческият
шанс ние да
научим
подробности
за бита на
българите
през 9 век,
са
отговорите
на Папа
Николай I до
българите.
През 866
година
българска
делегация,
донася
въпросите
на
българската
държава до
Папата.
Благодарение
на един от
отговорите(глава
42), научваме
че
въпросите
който са
зададени
до
римският
религиозен
глава не са
написани
от Борис I Mихаил,
а от негови
съветници
или верни
боили.
Въпросите
на Борис I
са били
зададени
на гръцки,
което
забавило
отговора
със
няколко
месеца(да
се
преведат
от гръцки
на
латински,
както
въпросите,
така по-късно
и
отговорите).
Почти
невероятно
за да е
случайност
- въпросите
зададени
от
българите,
в който те
от първо
лице
разказват
за техният
бит са
унищожени
или скрити,
а
единственият
начин да
разберем
частично
какви са
били
техните
питания, са
самите
отговори, у
някой от
които, се
наблюдава
преразказване
от страна
на
римската
църква на
българските
въпроси...
Най-общо
въпросите
могат да
бъдат
разделени
на 2 типа -
въпроси
свързани с
досегашни
български
традиции и
деиствия,
за които не
е ясно
какво
мисли
църквата, и
въпроси
относно
бъдещият
живот на
българската
държава.
Интересно
е че Борис I
иска
заедно с
вярата да
приеме и
чужди
закони от
Рим, което
бива
осуетено
само
поради
факта че в
България е
нямало
знаещи
Латински
език хора.
Малко по-късно
кръстеният
от самият
византииски
император,
Борис,
компенсира
този
дефицит,
като
започва да
черпи
закони и
вдъхновение
от другият
"извор" на
християнска
цивилизация
- Византия(закон
за съдене
на людете
съставен
по заповед
на Борис I,
съдържа 21
точки,
който са
директен
превод от
средновековни
византииски
закони)...
Цял един от
въпросите
на
българите
е бил
посветен
на
Конската
опашка:
Глава 33 - Вие заявявате че когато сте влизали в сражение, досега обикновенно сте носили като военно знаме конска опашка, и
искате да узнаете какво трябва да носите вместо нея. Какво друго освен знака на светия кръст?...
Крайно
любопитни
са някой
дори по-дълбоки
сведения,
като
отоговора
относно
редът на
българската
трапеза:
(глава 42)Вие твърдите, че когато вашият Господар седне на стол, както е обичаят, до трапезата, за да яде, никой не сътрапезничи с
него, за да яде също, нито дори жена му, докато вие, далеч от него, насядате на ниски столчета и ядете на земята, и желаете
да знаете какво за това ви пичаваме...
Българите
задават и
въпрос
относно
уникалната
ни родова
система, на
които
папските
съветници
отговарят
неясно:
(глава 39) Вие питате за кръвното родство между родовете, за да разберете ясно с какви жени именно трябва да се
съчествате...
(Глава 51): Вие питате дали е позволено да имате едновременно две съпруги, и ако това не е позволено, желаете да знаете какво
трябва да сторите с оня у когото това бъде открито...
(глава 49): Искате да знаете дали ви е позволено да двате, както по-напред, в зестра на съпругите си злато, сребро, волове,
коне и др.,
Интересно
е че,
българите
са
задължавали
болните да
носят
кърпи
около
шията -
своеобразен
белег че
индивидът
е болен, за
да се
предпазят
околните
от него.
Това е
интересен
метод за
здравна
хигиена,
който
изчезва
след
християството,
тъй като то
го
забранява:
(глава 79)Заявявайки, че у вас има обичай да вземат немощните заради здравето си някаква повезка и да я носят окачена под
шията си, питате дали ние го
одобряваме....
При
българите
са били
широко
разпространени
и това
което
запада е
разбирал
като
суеверия и
игри.
Техният
точен
смисъл не е
изяснен и
досега:
(Глава 62) - Вие разправяте, че преди да приемете християнството, у вас бил открит един камък, от който, ако някой вземе нещо
за болест, случва се да добие цяр за тялото си, а някога - да остане без полза...
(глава 47) Вие се допитвате дали е позволено в Четеридесетницата да се отдавате на
игри. А това не е позволено... не само тогава но и в никое друго време...
Нека
погледнем
и какво
казват
моралните
поучения
на Папата и
християнството,
върху
българският
начин на
живот. Те са
изразени в
редица
глави, и
включват
съвети как
да бъдат
наказвани
различните
наказания
и прочие.
(Глава 13)
А между въпросите и допитванията вие казвате, че искате светски
закони. Затова ние бихме ви изпратили
на драго сърце книги ако
имаше кой
да ви ги
разтълкува.
Още тук се
загатва
желанието
да се
заменят
старите
български
закони, за
който е
споменато
по-нататък
в писмата,
със
чуждите
християнски
такива:
(Глава 21) Ако роб побегне от господаря си, трябва да му се прости когато се залови;
(Глава 22) Относно ония който удрят на бяг, когато влезете в сражение с неприятеля, ако състраданието милосърдно не се намеси
по-рано, поне да се смекчи суровостта на законите.
(Глава 23) За ония, на които е заповядано да отидат срещу неприятеля, па се откажат да се подчинят на заповедта, съветваме
същото.
(Глава 85) - И спрямо оня, който даде човеку да пие нещо смъртоносно, ние също ви насърчаваме към милост.
Накратко
казано,
новите
християнски
закони
забраняват
господарите(българи),
да се
държат с
робите
като с роби,
защото
всички са "раби
божии".
Стига се до
абсурда че
се
забранява
се да се
накаже
човек
който е
сипал
отрова у
питието ти...
Ето
какво
казват
накратко и
избирателно
папските
съветници
в
отговорите
на Николай I
за
българските
закони:
(Глава 86) Ако бъде хванат крадец или разбойник и откаже онова, що му се приписва, вие твърдите, че у вас съдия го бие по
главата с бич, и друг боде ребрата му с железни шипове, докато изтръгне от него истината.
Затвърждава
се
усещането
че
Ватиканските
архиви
някак
нарочно са
"изгубили",
самите
български
въпроси,
защото в
тях би
излязла
информация
прекалено
неудобна
за
съвременният
свят. За тях
единствено
е
приемливо
ние днес да
можем да
четем
кратките
извадки из
отговора
на Папа
Николай,
който са
целели да
ни убедят
че
българите
не са били
способни
на велики
дела.
Показателен
е един от
отговорите
на Папата,
който
забранява
да се
почитат
дедите на
българите,
защото
били
езичници.
Това като с
нож
отрязва
българската
история на
две, и през
цялото
средновековие,
България е
започвала
от момента
на
покръстването(както
е описана в
Бориловия
Синодик)...
Ето какво
гласи
папският "съвет":
(Глава 88) - За родителите си, който са умрели неверующи не е позволено да се молите поради грехновното им несъгласие
с вярата!
Но
Българският
дух бе по-силен.
Доказателство
за това е
факта че и
след 1300
години ние
не само
почитаме
отново
свойте
деди, но с
напредването
на времето
ние
засилваме
интереса
си към тях,
за да
премахнем
булото на
интересите
на
великите
сили, и
лъжовността
и
цензурата,
за да
излезе
наяве
истината
за
българите!
|