Българска Историческа Истина!
Когато човек говори истината - не се налага да лъже!

Брегалнишката Мисия и кулуминацията на гръцката злоба против Българите

 “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина./ из слово на Константин Кирил Философ за това как покръстил българите, показващ омразата на гърците към българският народ и слово/

Брегалнишката мисия на Константин Кирил Философ, винаги е била разглеждана изолирано, като някакво странно и неразбрано явление. И как може иначе... Та тази мисия предшества покръстването на България и универсализирането на сакралните ни руни в това което се превръща в азбука за ежедневна употреба (глаголицата). Тя се датира във самото начало на управлението на Борис I,(между 851-859 според различните преписи) и е любопитна със това че неина цел и обект не са били буквите, а покръстване на максимален брой българи, във районите на Македония. Тази мисия не е поръчана от българският владетел, който по това време е в Воина със сърбите, и е нелегитимно деиствие на византииската държава спрямо българско население. Но защо?

В последните години на своето управление Кан Персиян, изпраща на поход Кавхан Избул(надписа при Филипи), като последният резидира в района на смоляните, но по-важното е че превзема град Филипи. С това Българската държава прекъсва сухопътната връзка между Константинопол и Солун. Тази връзка не се възстановява чак до загиването на последният български владетел от Крумовата династия(Борис II). Това деиствие е посрещнато на нож от византииците, и е описано от Симеон Логотет(по-подробно), и продължителя на Георги Монах. Последният пише следното: 

Когато българите правели набези в Тракия и Македония,. и опустошавали тези земи, Теодора, оставила гарнизони който да нападат българите от крепостите. 

Агресивната българска политика, завършва със смъртта на Кан Пресиян, и това е ясно описано от Хронистите. Кратка справка в хрониката на продължителят на Теофан ни казва:

Владетелят на България(той бил Богорис), когато узнал че жена управлява империята, започнал да се държи по-дръзко. Поради това той изпратил пратеници при нея да и съобщят, че нарушава договра и че ще се отправи на поход против земята на ромеите. Обаче тя... му известила: "Ще ме намериш и мене в поход против тебе и аз се надявам че ще те победа. Ако пък не стане и ти ме победиш, то и така ще те надвия, защото ти ще да си победил жена, а не мъж. Поради това прочее той останал в покой, без да посмее да извърши нещо дързостно и възобновил договора за пиятелство.

/Река Брегалница и по конкретно крепоста Равен, близо до град Щип, е бил център на деиността на Кирил Философ по време на брегалнишката мисия./

Нека погледнем и самият текст на така наречената Солунска Легенда, и след това да уточник какви са неините разминавания с деиствителнотта:

Роден съм в Кападокия и се учих в Дамаск. И веднаж, когато бях в църквата на великата Александрийска патриаршия, чух отправен към мен от олтара глас, казвайки ми: “Кириле, 
Кириле, иди в обширната земя и сред славянските народи, наречени българи, защото господ те е определил да ги покръстиш и да им дадеш закон.”

Аз се наскърбих много, защото не знаех къде се намира българската земя. Тогава отидох в Кипър, но като не чух нито дума за българската земя, поисках да се завърна. Обаче се побоях да не стана като пророк Йона, и отидох в Крит. И тук ми казаха: “Иди в град Солун.”

И аз отидох и се явих при митрополит Йоан. И когато му разказах, той ми се присмя и ми рече: “О, безумни старче, българите са човекоядци и ще те изядат.” Тогава излязох на 
пазара и чух българи да разговарят. И сърцето ми така се уплаши, че бях като в ад и тъмнина.

И един ден, в света неделя, излязох из църквата и седнах на мрамора, замислен и натъжен. Тогава видях гълъб , който говореше и носеше в устата си вързоп смокинови пръчки, двойно привързани. Той ги хвърли в скута ми, аз ги прочетох и намерих, че са 32. Турих ги в пазвата си и ги занесох на митрополита. Тогава те се скриха в тялото ми и аз забравих гръцки език. И когато митрополитът изпрати да ме поканят на трапезата, аз не разбирах какво ми приказва по гръцки. Тогава всички се събраха и ми се чудеха. Също така те ме и скриха.Чуха и българите за мене. И великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски , и всичките български князе се събраха около Солун и воюваха срещу Солун три години, проливайки много кръв. И говореха: “Дайте ни човека, когото бог ни е изпратил!” 

Тогава ме дадоха.Българите ме взеха с голяма радост и ме заведоха в град Равен на река Брегалница. Аз им създадох 32 букви. Аз ги учих малко, те сами много постигнаха. Те, каза господ, ще предадат на бога православната вяра и християнството.

Първият важен елемент от Словото на Кирил Философ, как покръстил българите, е гръцката клевета че ние сме човекоядци. Нещо повече - самият Кирил Философ, твърди че се е намирал в Адъ и Тъма. Солунската легенда е намерена в четири български преписа, и векове наред наши писари са били принудени да четат а и да преписват, текстове на светци, който съдържат откровенно анти-български писания. Но нека погледнем как продължава легендата.

В легендата се споменава непознатото име на Преславски владетел на име Радивой. Той не е споменаван в нито един друг източник. Интересно е че се говори за един очевидно въображаем боилски съвет, пред вратите на Солуна. Важно е да се отбележи и че българите са чули за Константин Кирил Философ, именно поради факта че на пазара в Солун е било гъмжило от българи, както се казва в същото житие. Такава етническа картина в Солун се запазва чак до 1913 година, а българското присъствие в града е било солидно, включващо училища, и реално купени жилища.

Конкретното назоваване на мястото на Кириловата мисия, ни кара съвсем леко да се замислим. Измислената от гърците прозаична история за забравилия езика си грък, дошъл в България по божия поръка, и мислещ българите за човекоядци е много хубава легенда и чудно приключение, но... Констатин Кирил Философ, е възпитаник на Магнаурската Школа, което автоматично изключва варианта той да не е чувал за българската земя. Нещо повече - Брегалнишката мисия е била осъществена в момент в който България е била в мир с Византия, и е укрепвала свойте завоевания постигнати от починалия Кан Пресиян. Какъв по-добър момент от този, за разпространяване на чужда за българите религия из българските земи, който чак през онова време са били присъединени към Майка България. Иван Микулчик, автор на известната книга за "българските твърдини в Македония", твърди че: В региона на Брегалница били покръстени 4.050 (или 14.000) Българи.

След брегалнишката мисия, вкарала за пръв път християнството у българите, и създала глаголицата, оставало неиното легитимиране пред света. Кирил и Методий, провеждат Хазарска, Аланска и ВеликоМоравска мисия, и докато първата е била религиозна, вторите две са търсели налагане на глаголицата(както знаем Аланските руни са почти идентични с българските). След разбиването на триезичната догма, в името на окончателното налагане на християнството над Европа, делото на братята се завръща в България, но много скоро по нареждане на Симеон I(както вече сме писали), Климент Охридски, преобразува графично глаголицата и я отдалечава от древните български руни. Българският историк Божидар Димитров, пише за брегалнишката мисия: 

А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса - Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й 
признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.